КОЙ Е ВИНОВЕН?

0
906

„ПАЛАЧИ” на Мартин Макдона в театър „Сафия”
постановка: Стоян Радев
 Да имаш в  репертоара заглавие на съвременния гуру на  театралната драматургия, носителя на ен брой награди Мартин МакДона, вече е събитие. Като добавим и актьор-звезда, какъвто е  Деян Донков, успехът е осигурен. Да харесваш този автор, който руши всички табута, човърка всички болни теми на съвременния ни  свят и съвременния човек, черния му хумор, непукизмът спрямо всички авторитети, е интелектуална мода. Само добрият сценичен прочит обаче, плюс актьорското майсторство, могат да превърнат тази мода в осмисляне на това, което ни казва всъщност авторът: че продължаваме да робуваме на предразсъдъци, да търсим лесни решения, да се крием зад догмите, които сами сме изковали без да смеем да надникнем по-дълбоко в себе си-там, където дремят  всичките ни тайни, страхове и заблуди, а разликата между доброто и злото е трудно незабележима. И да си зададем въпроса:Кой е виновен?

Всъщност, всекидневно се сблъскваме с необходимостта да търсим отговор на този въпрос, като  всекидневно намираме лесните отговори. Обявяваме майка, държала под ключ 40 годишните си дъщери за злодей. Отваряме си очите за престъпник, живеещ години наред сред нас, без да сме забелязвали престъпното му поведение, едва когато извърши шессткратно убийство. Тогава се сещаме да разобличаваме, да  сочим с пръст.
Силата на МакДона е в това, а ни накара да се погледнем в огледалото. Като разбие вратата на килера, където сме заключили неразгаданите страхове и  бошуващи страсти. Като ги изведе на светло и ни накара да ги преосмислим. Добрият режисьор обаче е също задължителен в рецептата, защото предизвикателствата на МакДона имат смисъл, когато са разчетени така, че разрушителната им енергия да оголи не останки, а зачатия на крехкия хуманизъм, на който се крепи света. Ключът на Стоян Радев е в добрата актьорска игра и изведените чрез нея  и послания.

 

„Пиесата “Палачи”, чието действие се развива през 60-те години в Англия, сякаш илюстрира процеса, в който заплетените криминални перипетии могат да разклатят системата от морални клишета, на която стъпва всяка господстваща идеология. Трудността да бъде установен извършителят на обсъжданото престъпление започва да поставя под съмнение лесните отговори, засягащи и всички останали сфери на живота. Зрителят може да попадне в плен на мрачни догадки и напрегнатото му любопитство дълго време да бъде изкушавано, но истинското събитие произтича от възможността въпросът “Кой е убиецът?” да придобие по-голямо значение и да надхвърли рамките на сюжета. Защото може да се окаже, че търсенето на виновника ще ни отведе пред огледалото, откъдето в нас вечно се взира собственият ни страх, огромната ни суета и ужасът от липсата на друго. А може би има друго, но пътят натам изглежда рискован, защото по него трябва да се върви без привичния багаж от готови решения, които правят живеенето уютно и защитено. На помощ ни идва само абсурдният смях, който при МакДона е единственото сигурно нещо.“ Стоян Радев

През 1963-а във Великобитания смъртното наказание е отменено. Ясно подреденият свят на изпълнителя на смъртните присъди Хари Уейд се срутва. Дотогава той е изпълнявал стриктно разпоредбите да убива осъдените без да се съмнява в  тяхната виновност. Действието започва със сцена, в която осъденият се опитва да обори обвинението, че е извършил убийство на младо момиче. Аргументите обаче нямат сила за убедения в праведните си действия палач. В цивилния си живот той е любещ баща, съпруг, собственик на кръчма. На работното си място като палач-безмилостен убиец. Но, ето че професията олицетворяваща оправданото насилие, с която се е идентифицирал, престава да съществува. Какво става с личния у свят?

Точно тогава в кръчмата се появява и загадъчен образ и действието се превръща в напрегнат трилър, в който ние сме въвлечени да решаваме психологическата задача „кой е виновен“. Защото отново се стига до убийство на невинен, опитващ се да изобличи системата, превърнала насилието в закон.


Гротеската, в която се превръща действието, се подсилва от фона на така нареченото обществено мнение. Присъстващите в кръчмата по един или друг начин са замесени и стават съучастници на поредна екзекуция. Публичността, в лицето на медиите, за които  сензацията стои над етиката, превъзнася историята на палача легенда.

 

Заглавието на пиесата е „Палачи”, а не „Палачът”, обаче. Като не става въпрос само за появата на още един палач, по-добрият в занаята. Меренето кой е по-първи чрез бройката на екзекуциите, само допълва гротеската, като играта на Ириней Константинов в ролята на Алберт Пиерпойнт, е безупречно перфидна.
Пиесата обаче има  един друг пласт внушение- взривоопасната сила на  омразата към другия, която всички ни превръща в потенциални палачи. Швабите са свине. И си го заслужават. бедните, защото са бедни, чуждият  е враг по условие.

 

Появата на на загадъчния герой, който се опитва да преобърне гледните точки, като постави  сценичните образи в ситуация да преживеят на живо собствените си заблуди, разигравайки псевдо отвличане на дъщерята на палача, е нещо като дръпване на завесата и шанс светлината да проникне в този мрачен, затворен свят. ( Мръсно кафявият декор само подсилва асоциативността ни). Британия през 60-те е затворена, консервативна и мизантропска, появата на Бийтълс, младежките движения, стремежът към смяна на закостенелите ценности с либерални –всичко довело до отмяната на смъртното наказание, трудно рефлектира  във всекидневието на хората. Насилието като навик се оказва трудно изкоренимо.
До ден днешен и у нас, ако проведем запитване „за” или „против” смъртното наказание, гласовете „против” ще са малцинство.
Да припомняме ли, че във Франция отмяната на смъртното наказание става с помощта на един филм: „Двама мъже в града” , благодарение на блестящата игра на Ален Делон и Жан Габен.
Блестяща е и играта на Деян Донков. Безкрайни са възможностите му за интерпретация на проявленията на човешката природа, изтъкана от противоречия.  Прекрасни са в изпълненията си и Лилия Маравиля, и Ириней Константинов и целият  екип на театър „София”, доказващи за пореден път яркото интелектуално присъствие на театъра в културния живот на столицата.
Приятно гледане.
 
превод:Златна Костова
сценография: Венелин Шурелов
костюми Елица Георгиева
композитор и изпълнение на живо Дамян Михайлов

Участват: Илия Виделинов, Деян Донков, Михаил Милчев, Николай Антонов, Пламен Манасиев,Лилия Маравиля, Юли малинов, Сава Пиперов, Николай Димитров, Юлиян Рачков, Мартин Гяуров, Мартина Троанска, Ириней Константинов

Коментари

comments