МУЗЕЯТ, НАЧИН НА УПОТРЕБА

0
325

Музеят на Арманд Хамър се намира по средата на Уилшър булевард, най- оживеният булевард в Лос Анжелис, известен от филми, протести, улични бунтове, а също и като част от адресите на  международни банки и корпорации. Залепен е на стената на главната кантора на петролния гигант „Оксидентал“, чийто собственик е бил прочутият колекционер.


У нас и в Русия следвоенното поколение навярно помни моливите с надпис „Хамер“. Това е била една от сделките, които младият американец, току що завършил медицина в Колумбийския университет сключва с правителството на Ленин. Част от заплащането става с картини от руските музеи, както и със скъпоценности, принадлежащи на семейството на последния руски цар. През дългия си живот, Хамър успява да стане собственик на картини на Рембранд, Рубенс, почти всички импресионисти, както и на най-богатата колекция на графики и масло от Оноре Домие. В руската колекция са Репин, Врубел, Айвазовски и още много, обаче от около десетина години руснаците почти не се излагат в постоянната изложба. За съществуването им знаят много малко посетители, а тези, които работят в музея, са необразовани и незаинтересовани. Отне ми около половин час да открия някой, който да знае нещо по-подробно. От офиса на кураторите ми казаха, че повечето картини са дадени под наем в различни световни музеи.

Всеки шест месеца стените около стълбите сменят декора си. Това тука за девет пана от различни горски райони около Лос Анжелис с различна растителност.  Техниката е трудоемка и оригинална, ама да влезеш в гора, заобиколена от небостъргачи, е доста приятна изненада.

 

Дворчето на музея през деня е като оазиз на спокойствие. Зад червената завеса е театърът, където освен концерти, филми и лекции, всеки четвъртък  по време на обедната почивка  хората се събират да медитират за около 40 минути. Допреди няколко години медитацията траеше цял час. На сцената на един стол с микрофон в ръката единствената бяла жена- лама, преминала през обучение в Тибет, ни учи как да освободим съзнанието си от тревоги и как да откриваме красивото около себе си. Аз сама се удивлявам на себе си, че издържам 20 минути със затворени очи и уста. Представи си няколко стотин души от всички възрасти, седнали да медитират, вместо да запалят цигара  в близкото кафене. Споменах ли, че посещението на музея, както и медитацията, са безплатни, а паркингът е само $3 за два часа, ако покажеш билетчето, с което си влязъл.

Това е терасата на втория етаж, където обикновено между завесите има едни артистични диванчета и масички, а встрани са сложили маса за пинг- понг. Чудесно местенце за среща с приятели.

 

 

 

 

Портрет на Сара Бернар – 1885, от белгийския художник Алфред Стивънс. С този портрет не може да  се сравни нито една холивудска звезда. Елегантност, изящество, красота и интелект не се срещат често заедно.

 

 

 

 

 

 

 Това момиче ми е сред любимите характери.1878. Винаги е съвременна, а с тези тесни панталонки, чисто лице, права коса и без грим си е типична калифорнийка. Част е от „Цар Давид “ на Густав Моро, любимият художник на Марсел Пруст. Моро станал особено популярен след прочутия роман „Наопаки“ на Юисман, а две от най-известните му картини са в музея.

 

 

 

 

Рембранд – Мъж, държащ черна шапка. 1637. Може да се взираш колкото си щеш и никога няма да ти омръзне.

 

 

 

 

Това е господин Хамър. Написал си е автобиографията в разцвета на живота си и за да няма недоумения по повод милиардите и картините му, накарал последната от съпругите си, да подпише документ, че се отказва от претенции към картините , което лишило децата й от предишния брак от 450 милиона. Май мнозина са се съдили с него, включително и президента на собствената му компания, тъй като започнал строителството на музея с пари на „Оксидентал „. Нито един ден не е работил като лекар, но е спасил милиони хора от гладна смърт в Русия, продавайки пшеница на държавата, когато никой не е смеел да прави бизнес с болшевиките. Умира на 92 години две седмици след откриването на музея, с бистър ум и планове за бъдещето.

 

Обикновено музейните магазини предлагат книги и сувенири, каквито не можеш да си купиш на друго място, ама тука уникатите са скандално безвкусни. А помня годините, когато на тези рафтове имаше албуми, романи, ръчно рисувана коприна, кехлибарени бижута и албум с фотографии от музея на невинността, по едноименния роман на Орхан Памук. Сега продават шалчета за запалянковци и албум с илюстрации на тоалетна хартия или чинии за еднократна употреба. Въобще не искам да коментирам новите изложби, които инсталират в момента. Скоро ще ги рекламират на сайта на музея и всеки, който се интересува, ще разбере защо.

МАРИАНА ТОНЧЕВА

Коментари

comments