Представени от издателството.
На 19 януари излиза от печат „Тъжният гост“, на Матиас Наврат роман с изключителна литературна сила и философска дълбочина, удостоен с Европейската награда за литература (2020).
Търсейки отговори за същността на живота и смъртта, един мъж без име, главният герой в „Тъжният гост“ (превод: Жанина Драгостинова), постепенно дава тласък на своята история. Разказвачът се разхожда из съвременен Берлин и се среща с непознати хора, които му доверяват историите си: работник на бензиностанция, който някога е бил хирург; странна архитектка, чиято интелектуална енергия често я повлича в неочаквана посока; изследовател в научна лаборатория, който се опитва да върви по ръба на предизвикателствата на професията и на семейството… Фикция и реалност се сплитат в неразделно цяло, ужасът от терористичния акт на коледния базар в центъра на града през 2016 г. се сблъсква с надеждата, че тъкмо в този световен град дошлите от Източна Европа ще успеят да осъществят мечтите си. Всяка берлинска улица отвежда към отделна съдба, за да се получи „градската карта“ на човешкия живот. Възниква въпросът дали в цялата празнота и самота на съществуването си човек може да забрави за болката, или трябва да се научи да живее с нея, защото тя е част от самата тъкан на живота.
Матиас Наврат е роден през 1979 г. в Ополе, Полша. През 1989 г. заедно със семейството си се премества в Германия. Следва биология в Хайделберг и творческо писане в Швейцарския литературен институт в град Бил. Дебютът му като писател е през 2012 година. Автор е на пет романа, които му носят множество литературни награди: „Аделберт фон Шамисо“, медала „Алфред Дьоблин“, наградата „Фонтане“ и др. Романът му „Тъжният гост“ е удостоен с Европейската литературна награда през 2020 година. Според „Велт ам Зонтаг“ това е роман в търсене на смисъла, опит в свят без бог и без вяра в отвъдното да се намерят основания човек да се противопостави на отчаянието.
„Това се случи през нощта“
На 12 януари популярният френски писател Марк Леви се завърна в българските книжарници с романа „Това се случи през нощта“ (превод: Петър Герджиков, 384 стр.,) първи том от трилогията хакерски трилъри за група 9.
Ето какво споделя авторът: „Обикновено давам думата на двама герои. Този път са девет. Направих всичко възможно, за да проникна в бандата им, и успях. Деветимата герои на тази книга се познават само виртуално, но са верни приятели, отдали се на една обща цел: да се борят срещу злото. Те са извън закона, но са на страната на доброто. Те са гениите на дигиталния свят. Хакерски атаки, секретни материали, тайни, разобличение на тези, които искат да завладеят света, преследване по улиците на Осло, Париж, Мадрид, Тел Авив, Лондон и Истанбул – борбата може да им струва живота. Този път не ми се налага да се сбогувам с тях на последната страница. Защото историята далеч не е свършила. Добре дошли в света на група 9!“
Критически отзиви за „Това се случи през нощта“:
„Марк Леви е създал амбициозна фреска, смесица от „Милениум“ и Джеймс Бонд“. RTL
„Роман със светкавично развитие на сюжета, който се чете на един дъх, както се гледа хубав сериал. Вълнуващ, интелигентен и много завладяващ. Очакваме с нетърпение том 2!“ Le Parisien
„Завладяващ съспенс, действие, което се развива в цял свят. Ще обикнете тези 9 персонажа.“ TV5 Monde
Марк Леви е сред най-обичаните френски писатели. Общите продажби на неговите романи, преведени на 49 езика, надхвърлят 50 милиона екземпляра. Още първият му роман, „Ами ако това беше истина“, му носи световна слава. Книгата е екранизирана през 2005 г. с участието на Рийс Уидърспун, преведена е на близо 40 езика и е издадена в 35 страни. Следват заглавия с напрегнат и завладяващ сюжет като „Втори шанс”, „Чувство, по-силно от страха”, „Обърнатият хоризонт“, „Друга представа за щастието“. Книги, които свидетелстват за умението на автора да съчетава различни жанрови характеристики и да експлоатира теми, засягащи всяко съвременно общество.
Ново издание на ДАРЪТ НА ТЕРАПИЯТА от Ървин Д. Ялом
На 12 януари, по желание на читателите, „Колибри“ предложи ново издание на „Дарът на терапията“ (превод: Людмила Андреева) от бележития психоаналитик, терапевт и писател Ървин Д. Ялом.
„Дарът на терапията“ е достоен за възхищение опит на известния американски психоаналитик да обобщи дългогодишната си клинична работа в своеобразен пътеводител („идиосинкратичен меланж от идеи и техники”), илюстриращ сложните и динамични взаимоотношения терапевт–пациент. Авторът споделя своя оригинален метод и ценно самопознание в 85 съвета към новото поколение психотерапевти, обединени в няколко тематични сфери, централни за екзистенциалната психотерапия:
– Водещото значение на подхода „тук и сега“ във взаимоотношението терапевт–пациент
– Изследване и овладяване на тревожността от въпросите за смъртта, смисъла на живота, свободата
– Ролята на сънищата в терапията
– Опасностите и привилегията да си терапевт.
Като се позовава на Епикур, Фройд, Ницше, Шопенхауер и Спиноза и като се опира на блестящото си разказваческо умение, Ялом изследва различните подходи – практически, философски или емоционални, присъстващи във всяка терапия. Написана с грижа за бъдещето на психоанализата, съчетаваща експеримент и философия, книгата на д-р Ялом е проницателно четиво, в което съвременният читател може да намери своя отговор на въпроса как да се справи с конфликтността и с болката.
Ървин Д. Ялом (р. 1931 г.) е изтъкнат американски психиатър, почетен професор в Станфордския университет и практикуващ психоаналитик, смятан за един от родоначалниците на груповата психотерапия. Научните му книги и добилите изключителна популярност заглавия „Дарът на терапията“, „Мама и смисълът на живота“, „Все по-близо всеки ден“ го утвърждават като водеща фигура в съвременната невронаука. Удостоен е с Международната награда „Зигмунд Фройд“ и с наградата „Оскар Пфистер“ за значим принос в психотерапията. Оригиналният метод на д-р Ялом, свързващ психотерапията с фундаменталните екзистенциални проблеми, и най-успешните му клинични експерименти са в основата и на неговите белетристични творби: „Палач на любовта“, „Когато Ницше плака“, „Проблемът Спиноза“, „Изцелението на Шопенхауер“.
