ИГРА НА ЖИВОТ И СМЪРТ ПО МОРФОВ

0
1280

Александър Морфов е добре познат на московската публика, спектаклите му са номинирани и награждавани. В Москва дебютът му бе в театър Et Cetera с “Дон Кихот”. Всичко по някакъв начин се римува в живота и творчеството му. Дон Кихот бе представлението, с което той заяви своята естетика в Народния театър,“На дъното” на Народния театър е спектакълът, който гледаха Виктор Новиков, директор на “Комисаржевката” и Давид Смелянски, генерален продуцент на театър Et Cetera и веднага последваха покани към Сашо Морфов за работа в Санкт Петербург и Москва.
Последната му руска премиера е в театър Et Cetera – «Декамерон. Любов по време на чума» предстои на 16 януари, но вече почти месец, при пълни зали, представлението се среща с найнетърпеливите почитатели на режисьора.

 «Декамерон…» е ярко и динамично театрално действо – няколко плъзгащи се панели на сцената променят мястото на действието – сценограф е Александър Горенщейн – сменят се ренесансови и съвременни картини, преплитат се страхове и страсти – «Кръв и страст по Бокачо», така преди години Сашо Морфов бе нарекъл друга версия на «Декамерон» в Народния театър.
Разказите на Джовани Бокачо дават взможност на режисьора да изгради сложна структура на представление, което се развива и като история на любовта – романтична, нежна, тиранична, отчаяна, не/сбъдната, и като история за неотвратимостта на смъртта, и като игра, която смирява с живота, прави го възможен за употреба.
Режисьорът жонглира с различни театрални стилове и жанрове във всяка от историите, на видеоекрани се показват десетократно увеличените лица на актьорите – съвременен футболен мач или кадри от филма “Светлините на града” на Чаплин. В “Декамерон” епохите се сменят кинематографично от Ренесанса към наши дни и обратно назад, като за това се използва поредно движение на панелите на сцената, звуков или визуален щрих.  Картините са плътни и въздействащи, като че нарисувани от майстори от различни епохи и стиловe, но хората са лесно разпознаваеми, те са си същите от векове, и оттам идват акцентите и повторенията.

Ренесансовияt свят се оказва много приближен до сегашния, но не толкова като пиршество на тялото и духа, колкото като имитация, изпразненa от съдържание. В някои епизоди надделява хуморът, а други, тръгнали като буфонада, неочаквано рязко преминават във високите зони на трагедията.

Актьорите са навсякъде: на сцена, авансцена, под сцена, а на финала те политат и към покрива. Тези промени биха били обикновена еквилибристики, ако не е актьорската игра – точна, с тънък усет за парадокс и умение за превключване от тук и сега – там и отвъд.
Представлението работи на принципа на непредвидимостта, като постепенно се сгъстява времето и пътят до трагедията става все по-кратък. Само преди секунда представена  жанрова картина: сватба в костюми от времето на Медичите, която се разрушава за миг от агресията на съвременните технологии и, след докосване до мечтата чрез нямото кино, се стига до смъртта. Киното в представлениeто е приравнено към мечтата, любовта и съня, към блаженствата на човека, пък било и пo време на чума.

Премиерата на “Декамерон. Любов по време на чума” предстои и за нея след време ще се говори така, както за други руски представления на Сашо Морфов, които го срещнаха с актьори като Александър Абдулов,  Александър Калягин и Александър Баргман, с руската театрална школа, която при всички разлики и разклонения, които има днес е запазила една обща характеристика – репертоарните спектакли живеят дълго. “Бурята” продължава да е в афиша на Театър “Комисаржевска” (играна над 300 пъти), както и “Татко Юбю” на Жари на Театър Et Cetera.

Майя Праматарова

Коментари

comments