НЕЛЕПО Е ДА СЕ ИСКА ПРОЦЕНТ ОТ ЦЕЛИЯ БЮДЖЕТ НА БНР

0
581

 

 „Не може да се прави механично сравнение между обществените и търговските медии”
„Има законодателен дефицит, който създаде възможност на организации да монополизират авторски права, без да са изяснили базата, върху която защитават, притежават и претендират за тези права“
Интервю на Павлета Давидова с бившия Генерален директор на БНР,
  Валери ТОДОРОВ 04. 01. 2017 г. в. „Дума”

Г-н Тодоров, през последните дни напрежението между БНР и „Музикаутор“ нараства. Това обикновен търговски спор ли е или зад него се крие още нещо?

– Не това не е търговски спор и съвсем не е обикновен. Става дума за най-голямата обществена медия – БНР. Всичко, което се случва с нея, е обект на обществен интерес, който в случая смятам, че е засегнат.
Виждаме крайни действия и от страна на „Музикаутор“, и от страна на ръководството на БНР. Очевидно, за да се стигне до такава ситуация, липсва приемственост и административен капацитет. Винаги съм бил привърженик на компромисните решения и на съгласието. Съжалявам, че се е стигнало до такава непримирима, крайна и недопустима ситуация.

– БНР се гордее, че е един от най-големите продуценти на българска музика, а в един момент музикалното й разнообразие бе силно ограничено от сдружение… Откъде идва проблемът, това пробойна в законодателството ли е или най-общо казано има разногласия между две организации?

– Има законодателен дефицит, който създаде възможност на организации да монополизират авторски права, без да са изяснили базата, върху която защитават, притежават и претендират за тези права.
Нелепо е и смятам за неубедително да се иска процент от бюджета на БНР, при условие, че то се субсидира с решение на държавата. В различните европейски страни практиката за финансиране на обществените медии е различна и сравненията с Европа и Америка са неуместни. В някои страни финансирането е от такси, има смесено финансиране, а след икономическата криза много държави преминаха към субсидиране, за да защитят обществения сектор и обществения интерес. Подчертавам – обществения интерес! Тези медии съществуват, защото имат обществената мисия да информират, образоват и развличат, като гарантират пълен всеобхватен и безплатен достъп до информация за всеки гражданин. Не може да се прави механично сравнение между начина, по който са регламентирани отношенията с обществените и търговските медии!
Да не забравяме, че БНР и обществените медии у нас създават продукт. Националното радио притежава шест музикални формации, има композитори, изпълнители, т.е. има авторски и сродни права. Претенцията на „Музикаутор“ неизбежно би ощетила и техните права. Ами ако радиото престане да излъчва тази музика? Тогава няма ли да бъдат засегнати правата на същите тези автори и композитори, които защитава „Музикаутор“? Точно затова смятам, че не може да се върви към такива крайни действия.

– „Музикаутор“ от години иска по-голям процент от субсидията на БНР.

– Какво означава да искаш процент от субсидията? В нея са предвидени средства за предавателната мрежа, капиталови разходи, издръжката на музикалните формации, които също са част от правата, които трябва да защитава „Музикаутор“.
Ако не е националното радио, което записва всички фестивали и големи музикални прояви, ние няма да имаме музикална и национална памет… Трябва да има разбиране и от двете страни. Много от музикантите, които с такава ярост сега претендират срещу БНР, дължат кариерата си, развитието си и биографията си на това радио. Усещането, че радиото е държавата е изключително невярно – то е независима обществена медия. Съветът на Европа подчертава, че начинът на финансиране на медията не определя характера й.

– Може ли БНР само да прави музика и песни, така че да не му се налага да плаща на външни сдружения за авторски права?

– Ако тази ситуация продължи, потърпевши ще бъдат някои от носителите на права. Отдавна някои от българските автори имат желание да се засили делът на българската музика, а БНР излъчва най-много българска музика. То пуска и най-много български автори и изпълнители, дори и тези, които пеят на английски или други европейски езици. Мисля, че губещи ще бъдат всички и диалогът трябва да протича в по-спокойна форма. БНР е най-големият продуцент на музика и театър, поддържа всички изкуства, ограничаването на тези възможности ще доведе до поражения върху културата.

– За диалог призоваха и от Министерството на културата. Те обаче твърдят, че не са утвърдили исканата от „Музикаутор“ сума. Подлежи ли сдружението на някакъв контрол или може самосиндикално да определя сумите, които иска от ползвателите си?

– Много е важно да се посочи как е образувана тази цена – така, както знаете за какво плащате на пазара, да можете да сравните една цена с друга. Не бива да се позоваваме как е в Америка или в Германия, защото там заплатите са други. Бих посъветвал колегите да се осведомят какви са възнагражденията на ръководството на „Музикаутор“ и какви са тези на ръководството и на хората в националното радио.
Възниква въпросът каква част от правата държи самият „Музикаутор“, какво реално се заплаща на авторите… Слушах една статистика, според която музиката, излъчена по БНР, се е увеличила. Дайте тогава анализ, ако се чува повече от собствената му продукция, тогава какво се случва?
За мен е необяснимо как договори с „Музикаутор“ и ПРОФОН, които по мое време бяха безсрочни, вече са станали срочни. Кой носи отговорност за това? Ако бяха безсрочни, можеше да се преговаря за промяна на условията в тях и нямаше да се стига до сегашните крайни решения. Мисля, че това, което се случва в момента, е наистина недопустимо.

– Как очаквате да се развие ситуацията?

– Трудно е да се правят прогнози. Трябва да се промени Законът за авторското право, тарифите да бъдат обосновени, поне тези проценти и какво стои зад тях. Не може да се прави груба сметка и да се смята, че субсидията е приход за националното радио. БНР и БНТ имат т.нар. смесен бюджет. Те получават субсидия, има отделно перо за капиталови разходи, средства за издръжка на програмите и същевременно е заложен процент за допълнителен приход, който по план двете медии трябва да изпълнят, за да се дофинансират. Те са недофинансирани, държавата признава, че не може да ги финансира докрай, но им дава възможност да търсят начини да го компенсират. На тази база те събират средства чрез реклама, наем на техника, продажба на продукция… В този смисъл смятам, че „Музикаутор“ и ПРОФОН могат да претендират за процент върху този приход, но не и върху цялата субсидия. Все от нея зависят „Златният фонд“, съставите, техническото и технологичното развитие и т.н. Да не забравяме, че БНР е част от системата за национална сигурност, съответно се отделят средства и за тази му функция.
– В цялата ситуация май не стана ясно кой какви права и защо ги търси…

– Има неизяснени права, тъй като законът позволява на „Музикаутор“ и ПРОФОН да събират от името на всички заради всички. А тези автори, които не желаят и не членуват в нито един от тези колективни органи, получават ли в пълна степен отчисления за авторските си права? А как са балансирани плащанията вътре в двете организации?
Смятам, че радиото неоснователно не прави анализ на музиката, която излъчва – какъв вид е, колко класическа и забавна, от кои автори, с какви права и т.н.
И двете страни трябва да прецизират и правата, и претенциите си, за да не се стига до такива крайни решения. Радиото трябва да продължи да излъчва музика във вида, в който и досега, а в движение да се изяснява този спор, нека не се стига до крайности. Радиото произвежда и собствена продукция и ако си подреди фондовете и се ориентира към повече собствена музика, смятам, че това също ще е решение, което обаче няма да е в полза на „Музикаутор“.

Коментари

comments