Препоръчано за четене:Таня Кольовска, поет и преводач, представя: РОБЕРТО САВИАНО – ЦЕНАТА НА ДОСТОЙНСТВОТО

0
1405

„Моите читатели са тези, които притесниха хората от организираната престъпност, не аз. Онези се плашат точно от моя читател.“ – тези думи на Роберто Савиано не са комплимент към читателя, нито опит да изглежда скромен. Първата книга на Савиано, „Гомора“ излиза в тираж 5000 бройки и няма никаква реакция от страна на престъпната организация, на която е посветена – неаполитанската Камора. Но когато за няколко месеца тиражът достига 700 000, смъртната присъда за автора вече е издадена. Разкъртена е тишината, в която Камората осъществява сделките си и трупа милиарди. Това не се прощава.

roberto-saviano2От 13 октомври 2006 година Роберто Савиано живее под охрана. Осъден е на смърт – в сърцето на Европа един европейски писател трябва да отговаря с живота си за думите, които е произнесъл. През 2006-та Роберто Савиано е на 27 години. След две години живот под охрана, писателят решава да напусне Италия. „Мисля,че имам право на кратка пауза. Вярвах, че е доста глупаво, освен недостойно, да се откажеш от самия себе си, да се оставиш да те  пречупят едни нищожества, хора, които презираш за начина, по който мислят, реагират, живеят, за  това, което е най-интимната им същност, но в този момент не виждам смисъл да упорствам и да продължавам така – затворник на самия себе си, на книгата си, на успеха. Майната му на успеха! Искам си живота, това е.“ – казва Савиано, преди да си тръгне. За кратко. Не просто защото съдбата му е свързана с Италия, а защото сърцето му, мислите му са винаги там – с хората на тази страна – тези, които му се възхищават и тези, които го ругаят; с истините, които трябва да ни разкаже.

За десетте години, изминали от тогава, Савиано издаде още три книги: „Красотата и адът“, „Нула, нула, нула“ (излезли на български от издателство „Ера“) и, съвсем наскоро излезе романът му „La paranzadei bambini“. Участва в множество телевизионни предавания, вдъхнови с текстовете си музиканти, режисьори, бе обвиняван от нищонезначещи посредствености, че всъщност охраната му е единствено с цел реклама за книгите; бе обвиняван, че клевети Италия; бе обвиняван в плагиатство и нецитиране на източниците, които ползва; бе обвиняван… Но все пак, най-сигурната защита за младия писател, е общественото внимание и подкрепата на читателите му. Точно това внимание направи възможно личното му участие при представянето на най-новата му книга в края на тази година в много италиански градове.

Често, дори доброжелателно настроени към него личности, питат: „И все пак, къде е надеждата в твоите разкази?“. На 20 декември тази година, когато обявява за срещата със свои читатели в Търговския център на Кампания, той казва: „Ето моя отговор: надеждата ще бъде до мен, неаполитанските ми приятели със своя талант и истинска гордост“.

Приятелите на Савиано във Фейсбук са почти 2 500 000. Не знам, дали са достатъчни, за да дадат на писателя някакво усещане за свобода. Но това със сигурност е прекрасна акустика за думите на творец, решил да говори за неща, премълчавани десетилетия, да разкрива икономически интереси, оценявани на милиарди евро. Разкритията на Савиано не са просто скандални – много често те влизат в конфликт с обществени нагласи и реакции. През октомври тази година в северното градче Горино бяха издигнати барикади, за да не се допуснат 12 емигранти, жени, една от които бременна и 8 деца, стигнали до бреговете на Италия. Само преди няколко дни Савиано направи телевизионно предаване, в което гостува нигерианката Абидеми, една от прогонените емигранки. Тогава тя каза на хората, препречили пътя й: „Не сте чули нашите истории, нито сте видели тялото ми“. Абидеми е била изтезавана за това, че е отказала да проституира. Такива истории се чуват при Савиано и те  дразнят слуха на много хора.

Тарторът на момчешката банда в новата книга на Савиано има девиз: „Границата е небето“. Когато го прочетох, се сетих за Татарчевото: „Над мен е само Бог“. Не съм сигурна, че Татарчев е виждал „Бог“ с главна буква, но  за Цацаров съм убедена, че главната буква отива при „Мен“.

В едно интервю, дадено за българска медия, Савиано казва, че много би искал да дойде в България, но тя очевидно е преценявана като страна с висока опасност за живота му. Пак там писателят казва и други, интересни неща за страната ни, спомена и имена на българи – за жалост, интервюиращата не успя да го разбере и разговорът в тази посока не потръгна.

Много бих искала Новата 2017 година да даде възможност на българските читатели на Савиано да се срещнат с този писател, защитаващ възможността да променяме света около нас с думи. Думи точни, ясни, изречени с отговорност.

ТАНЯ КОЛЬОВСКА

Коментари

comments