ДУХЪТ ОТ БУТИЛКАТА

0
461

И вие не вярвахте нали?Не изглеждаше възможно този неотговарящ на политическите клишета кандидат,чиято кампания бе оприличавана повече  на клоунада от здравомислещите хора,   да влезе в Белия дом.Обаче ако ясно бяхме разчели посланията на брекзит-а,триумфът на Тръмп не би трябвало да шокира толкова много. Защото би  трябвало да сме си отворили  очите за процесите, които отричат досегашните политически  модели.


Какво  се случва, всъщност? Задава се край на статуквото.  На мирното съжителство между  овластени и народ, който от безгласно обслужващ персонал на политически измамници и корпоративни интереси, веднъж на четири години бива призован да  да валидира  обичайното състояние на нещата. Хората не искат повече дежурната облагодетелствана  класа на богатите да ги управлява. Американците искат промяна. Светът иска промяна. Но  каква? Гневът не е отговорът. Изборът на сляпо, породен от него, също. И лесните  решения идват на вълните на популизма и вземат връх.
А всъщност, настъпват много трудни времена. Времена, в които разумът трябва да намери формулата на нови обществени взаимоотношения, защото е потребен нов обществен договор между управлявани и управляващи.
А всичко изглеждаше толкова исторически логично след падането на берлинската стена и настъпването на либерализма. Свободата, либералните идеи,изглеждаха единствената възможна реалност за развитие и благоденствие. Обявеният от Фукояма  край на историята на–измите, обещаваше край на противопоставянията и шанс за всички обаче, не отчете най-големия задаващ се капан-възможността самият либерализъм да роди популизма. Идеята, че силата на разума ще управлява и  толерантността и правата на човека, ще са ръководно начало,  че принципът „моята свобода свършва там, където почва твоята свобода“, ще е основен, останаха фрази от предизборна лексика, ненапълнени със съдържание. Което и  превърна в обект на несъгласия  декларираните принципи на свободата. А истинската причина е управлевнието на света се ръководи от задкулисието, от корпоративните интереси, от манипулираните медии, превърнали лицемерието и лъжата в естествено състояние. А формулата за оправдание на неискреността, бе така наречената политическа коректност.
Заради политическата коректност усещането за неискреност и откровени лъжи, уж в името на прагматизма,  в политиката, завзе необичайни размери и измести разбирането за политиката като дейност, която е насочена към благоденствието на хората и истински важните неща в живота.
Затова и политкоректността бе атакувана. Грубостта, нетолерантността, бяха оръжията, които смъкнаха маските и оголиха неискреността, а заедно с нея си отидоха и традиционните й представители, като Хилари Клинтън.
Но бруталността ли е пътят, който ще роди алтернативата на досегашната политика? Симптоматично е, че  в победната си реч Тръмп влезе в руслото на познатото говорене. Тръмп обеща обединение. Врече се,че ще бъде президент на всички.Обеща  благоденствие., обеща на световната общност партньорство, не конфликти. Демонстрира дори уважение към Хилари. Дали тези думи не са от категорията на дежурните очаквани и неизпълними слова, които доведоха нещата дотук?
Международните лидери се хванаха за това и взеха на свой ред да отправят заклинания: „С Америка споделяме едини ценности”,„Тръмп, като човек от Уолстрийт,ще бъде прагматик”,„политиката на „контрол и баланс“   ще вкара в рамки новоизбрания президент”…
Но ако духът е пуснат от бутилката, духът на несъгласията и желанието за промяна, дали наистина политиката на Тръмп  ще предложи решения, които да дадат нов смисъл и цел на живота, който живеят обикновените хора.Ще получат  ли управлението, което ще се заеме с решаването на проблемите на собствения им живот.
И защо да се взираме чак към  Америка?Ако се огледаме в нашенските избори, те са  заредени със същите въпроси. И тук водещ е„несистемният”- този, който идва извън схемата, но носи ли решенията, които всички очакваме?
Отговорът е в нас.

Паулиана Новакова

 

Коментари

comments