ГЕРМАНИЯ ОТВЪТРЕ:ВСЯКО НЕЩО НА МЯСТОТО СИ Кратък дневник на едно предколедно пътуване

0
740

Под влияние на политическите трусове у нас, мислех да сложа заглавие:„Защо децата ни избират да гласуват за Германия”.  Но дъщеря ми, която живее там, каза, че звучи много патетично. Да, германците не обичат патетиката, като изключим музиката. Обичат нещата да говорят сами за себе си.
Понятието  за германски ред се е превърнало в нарицателно, с което често другите нации се шегуват, но когато попаднеш в автентична среда  разбираш, че това не е някаква генетична повреда, която крие взривоопасни фрустрации, а е начин на съществуване, при който добре свършената работа е равнозначна на качество на живот. Защото това е страна, в която всяко нещо е на мястото си и е създадено така, че да улеснява живота на хората.

Вярно, че домовете им са като аптеки. Че магистралите са като продължение на домовете, а колата стои в йерархията може би преди жената. Но германецът не е робот, който работи нон-стоп, яде спи и пак работи. Не, той  работи така, че да печели добре, за да има време за себе си, за дома си и любимите си занимания. Защото зад повърхността на взискателен към себе си и другите човек, се крие един непризнат  Бетовен или Шилер, с други думи, душа на артист, която иска да разчупи оковите на традиционното. Затова  харчи парите си за билети за театър и за изкуство, предпочита авангардното, което  предизвиква въображението му, вдъхновява се от музеи, а най-обича да се наслаждава на  природата.

Мюлхайм е най-малкият голям град в Германия, според справочниците.

img_6319img_6488

Вероятно не е място, което непременно ще изберете за туризъм.Но е място, в което ще откриете защо германецът е такъв какъвто е.  И защо германско е определение за качество.Самият град не блести със забележителности, но блести от ред и чистота. Град  от рурската област, залепен за Есен, на крачка от Дюселдорф, Кьолн, Дортмунд, Оберхаузен, градовете от рурския регион. Пот-„тиган”, както са му викали – олицетворението на  силата и мощта на Германия преди, заради  производството на желязо и стомана,а сега символ на възродената природа и грижа за културата. 2010 година цялата област бе обявена за Европейска столица на културата. И Мюлхайм е част от този осъществен проект, дал шанс на културата  и  природата в регион, в който германката до неотдавна е трябвало всеки ден да мие прозорците си от наслоявания въглищен прах през деня. Тя и сега ги мие, без да има нужда от това. Но през тях вместо да гледа пушеци и комини, тя се наслаждава на простор и зеленина.

img_6440img_6532

 

Дворът, който не е само пространството зад къщата, а всичко, около нея, е нещо като символ на преродената и пречистена рурска душа. Не просто градина, а израз на  цялостна житейска философия.  В  многообразието от  вечнозелени растения, за които собственикът усърдно полага грижи, сякаш се крият  укротените вътрешни стихии на една склонна  към мистика и поезия  германска душа.

img_6455img_6460
Къщата ереализацията на труда на германеца,  също е своеобразен символ на начина на живот. На почит е пространството, в кухнята всичко е под конец, храните са предимно еко,  боклукът е в няколко кофи, но храна не се изхвърля. Приземният етаж е специално място там е работилницата с инструментите, с които непрекъснато нещо се дооправя ,там е пералнята и сушилнята,  там е и келера, или  помещението за забавление- което прилича на нашенска механа или бирхале-място, където се веселиш с приятели пиеш бира и евентуално пушиш. Изобщо, долният етаж  има общо с подсъзнанието . Мястото за чистене, доусъвършенсване и веселба. Но прозорците показват най-хубавото от дома.

img_6452img_6472

Като ходиш по улиците обаче, нямаш усещането, че в тази подредба живеят реални хора. Сигурно са верни легендите им, които разказват за духчета, като  Коболт например, което обитава къщите, за да помага на домакините,като чисти и слага всичко по местата.

img_6445img_6466

Като те поканят на гости, трябва да знаеш обаче, какъв е редът. В пет часа се започва с сладкиш и кафе /не искай чай/, после се пие аперитив –всякакъв алкохол но без храна и се общува дълго,  докато дойде време за вечеря.
Всъщност германецът, смятан за способен единствено да работи, обожава свободното си време и забавленията. Но за тях си има време и място. В събота Дюселдорф е мястото, където се стичат млади и стари от целия регион  да купонясват. Улиците и  заведенията на открито са пълни с  народ,  всички общуват  и се веселят независимо от възрастта, стари двойки поръчват шлагерите на своето време, редувайки музикалните си вкусове с  метъла на нео-пънкарите, които изглеждат облечени и гримирани страховито.  Всички ядат  вурстчета и пият бира, много бира.Само някои дами-шампанско. А върха на удоволствието се задава и това са Коледните базари.

img_6402img_6404
Вайннахтмарктът е   мястото, където се разпуска така,че   да можеш после отново да си готов да се посветиш на битови и богоугодни дела. Късмет е да видиш как се подготвят за тях, да усетиш предвкусването на радостта от предстоящите удоволствия.

img_6617 img_6620

Вайннахтмарктът  всъщност е олицетворение на   празника, който всеки таи в душата си-шумен, уютен, топъл, предразполагащ към  общуване и закачки. Има общо с карнавалите, които тъкмо  в тази най-строга откъм ред и дисциплина част на  Гермнаия, са и най- отприщени и разгулни. Разпускане, което  също е  част от немския порядък: време да се работи и време да се забавлява. Разликата трябва да е очебийна.

img_6621img_6613
Нещо, което  не си позволих да снимам, бе пред театъра, в сърцето на базара, как едно германско семейство фотографираше сирийско семейство на фона на украсеното светещо дърво.  От коректност.
Защото  за германеца отношението към реда не е само дисциплина, а и  коректност и уважение към различията и другостта.  По обясними причини чувството, че са под окото на останалия свят ги е приучило на толерантност, която се набива в очи дори и в днешно време, когато национализмът набира влияние. По новините обаче, доминират репортажи за хуманно отношение към бежанци, а не за протести срещу тях, както е у нас.

img_6575img_6577

Германецът обича да яде в турски ресторанти,корейски, италиански, френски, ето, че и един наш открих в Крефелц-градче,току до холандската граница. Любопитен е за останалия свят и иска да го опознае.Обича да пазарува и подрежда в дома си екзотични стоки, да опитва подправки и храни от цял свят. Пак в новините, за разлика от нашите, които ни засипват с битови драми и криминални сюжети, доминират световните събития. Екологични световни форуми, международни срещи и репортажи. Германецът държи да е информиран за сериозните неща. А новините са сериозно нещо. Те са и във фокуса на разговорите и общуването. Което не значи, че не се шегува с тях.   Популярна смешка в социалните мрежи по време на гостуването ни,  вероятно в отговор на заглавие на Щерн „Застрашаващият Тръмп”, беше :”Пазете се, Тръмп идва-ауууууууу”. Като приравниш Тръмп с Торбалан, веднага му определяш мястото.

Германецът живее и работи заради   свободното си време. Макар че, понятието „свободно” не е точното определение на времето, което отделя за себе си. То също търпи организация. Спомням си, през лятото когато заведохме нашите германци на курорт, проблем беше седенето на плажа. Не може да има време за германеца, в което да не се прави нещо. Затова и в свободното си време се събира и създава общества, клубове, където хем има организация, хем се се чувства свойски, разбран и одобрен. Има приказка, че щом трима германци се съберат, правят клуб. Независимо за какво.  За събиране на хербарии, за шах, над 10 000 били само хоровете в Германия. Така пак всяко нещо попада   на своето място. Нашите хора са по танците. Линди хоп-ът е на мода,   клубът е наречен не хоп а „пот” в Есен. Закачка пак с индустриалното минало, което вече е в категория „ретро”. След работно време инженери, доктори, социални работници си идват да разпускат и общуват. Атмосферата е дружелюбна и гостоприемна всеки носи нещо -кейк, сладкиши и всички танцуват с всички. Разбира се, има ред.  Разделени са по групи групи за  начинаещи и за  напреднали.

img_6344img_6337

img_6357img_6394

img_6392img_6354

С други думи, рурчанинът като работи работи, като се забавлява, се отдава изцяло. Като по значимост времето, в което се  работи и времето, в което се  прави нещо друго, са на път да се разменят местата. Не парите, а качеството на живот започва да става  по- важното. На мода са  трудовите договори за намалена работна седмица. За да има повече свободно време. Време, в което да посветиш на себе си и семейството, да  обмислиш и намериш  какво друго ти се прави, да разшириш границите на собствените си възможности.  В резултат изглежда  ползата е и лична, и обществена.

Ще продължа  за това, как Рурската област е успяла да прескочи от миналото в бъдещето,  как културата и науката са подменили  индустрията така, че регионът отново да се възроди, след като отида да проверя, толкова ли е трудно да въведа порядък в кухненските си шкафове, като начало.
Паулиана Новакова

Коментари

comments