КАК ИЗГЛЕЖДА БНР/ според „Часът на директора“/

0
676

Текст с посвещение: на СЕМ

Управлението на радиото, което махна предаването на Волгин „Деконструкция“ поради  липса на плурализъм, остави трибуната на Гендира –  легендарното предаване  „Часът на директора“, за да се наслаждава публиката на мъдри директорски  напътствия и слова. Без дори да се сети, в рамките на своите  творчески възможности, да предложи другата гледна точка в: например „Часът на радиослужителя“.
И ето как навечерието на празника на радиото, в условие на изтичащ мандат на сегашното ръководство, ефирът служи на своя господар:


Сценарият стартира  /стартира е най-творческата дума в речника на гендира / с небрежен отчет. Ясно към кого насочен – да слушат СЕМ и задаващата  се изборна конкуренция.

1.Така и научаваме за поредица от велики дела, на първо място от които е засилено разместване на предаватели. Браво, Браво, ако някъде не са чували някоя програма, сега и другаде  няма да я чуват.
Радиооператорите по Европата  изключват  аналоговото излъчване и превключват на дигитално, нашите „разместват“ радиопредаватели, които не са слагали. Впрочем ръководството на БНР, което не знае кое къде да премести, даде половин милион лева за „одит“ на предавателната мрежа. Още толкова за „одит“ на мобилните връзки, още толкова за „одит“ на управлението. Нищо от тези милион и половина лева  не придоби публичност, за да види данъкоплатецът за какво са му отишли паричките.

  1. Завършила подготовката за старта на Радио Кърджали, научаваме още. Стоп. Нали заради нелепостите около този проект и смайващите открития в управлението СЕМ спря отчета на ръководството на БНР, което досега не се беше случвало. Тихомълком регулаторът  пуснал отчета, защото Народното събрание пък отказва техния отчет, което също не се беше случвало. След като СЕМ даде зелена улица, за да потуши скандалите около  Радио Кърджали, заради обжалване на акта на регулатора проектът отново замря. Планиран за януари, той май ще чака юлските горещини и новото ръководство, освен ако не бъде пуснат като пиратско радио, какъвто опит има с някогашните Плевен-1, 2, 3, частния предприемач, сега член на Управителния съвет Христин Стрижлев.
  2. За да покажат идеите си в пълен блясък, ръководителите на медията преоткриха идеята за радио на българите в Чикаго – нов момент в класацията на обещанията, със заявка за дълбок стратегически умисъл. Идеята е поне на 10 години и за какво точно ще се похарчат парите на БНР също не е ясно. Но, задават се и български радиа в Украйна и Молдова. Това е същото, като с радиопредавателите. Във века на Интернет, ние ще харчим пари за ефирни програми , екипи и служители по места. Оттам даже се завърнала „радиоделегация“. Разбирай, екскурзия на двама спортисти и един частен предприемач. Ами не е луд, който яде баницата, тъй де.
  3. Стартира процес на дигитализация на фондовете. Тази дигитализация отдавна е зачената и би трябвало да привършва, но явно, докато сегашното ръководство схване какво представлява този процес, е успяла да оттече, та сега „стартира“ наново. През това време се смениха и трима технически директори на медията. Последният от тях закупи за рекламна техническа фотосесия един звукозаписващ автомобил, който е в ремонт откакто е купен, а цената му е поне като за два и половина такива. Ама нали се сещате, че директорът не е сам. Направляват го умело. Вече се подписват и договори с три години напред.
  4. Ето го най-хубавото: Мандатът изтича, избори за нов директор се се задават, заплатите на служителите ще се увеличават от 2016-а година . Туй ръководство как да не си го поръчаш повторно.  Все пак, в името на евентуалната възможност за вземане и на по-справедливи решения, не би ли било разумно да се внесе една поправка в и така и така отдавна амортизирания Закон за радиото и телевизията, която да възпрепятства подобни популистки ходове в края на чийто и да било мандат. Защото малки стъпки, ама големи лъжи. Увеличили заплатите на служителите в София с 5 % от фонда за увеличение на минималната работна заплата за цялата медия, а в регионите ги оставили кой както може. Ама и те се хора, ей.

Пропуснахме нещо май-дежурната  самопохвала за високите рейтинги на програмите, макар изследванията от последните  две години и половина да сочат тъкмо обратното – драстичен спад.  Но тъй като пийпълметричните и социологическите проучвания не излизат от кабинетите на началниците, в ход е добре овладяната и практикувана  социалистическа стилистика на отчетните доклади как вървим все по-нагоре и по-напред под мъдри ръководства на кормилото.
Следват няколко , няма да ги наречем режисирани, а подбрани обаждания, в които директорът бива хвален, заклеван да остане вечно на този пост, а сваленото предаване „Деконструкция“ и неговият водещ  Петър Волгин – напълно унищожени.

Преди „Часът на директора“ в предиобеда „подгряваща“ водеща беше главната продуцентка на „Хоризонт“, която, както се полага на генералните фигури, е и титулярният редактор на предаването на гендира. Тя даже има свой сигнал в ефира, нищо че „Хоризонт“ е екипна програма. Нали сега е Часът.

Ех, ако СЕМ,  за когото основно е предназначено  предаването на гендира,  слушаше, ама не слуша,   поне тук би се позасрамил  малко.  И не само защото въпросът със спряното предаване на Волгин е спорен и подлежи на обжалване – това е нещо, като да произнасяш присъда преди съдът да се е произнесъл, но и от гледна точка  и на  плурализма, и морала. Каквито и да са основанията за санкциониране на даден служител публично, в името на институцията БНР, не е допустимо ръководител  да не защищава, а да  мълчи с явна наслада, когато хулят негови служители! Даже и да прибавя. А иначе законът забранява на генералния директор да се намесва в програмната политика.

Да не вгорчаваме обаче, празника на радиото с дребнотемия, като съдържанието на едно или друго предаване.  Да се надяваме, че тях ще ги има, защото хора ги искат, както личи от обажданията. В края на празничния ден даже бяха раздадени годишните награди. Най-екзотични от тях бяха за  това кой е номер 1. Хрумката е отново на гендира. Какво означава това? Който могъл, разбрал. По ирония на съдбата номер 1 в „Хоризонт“ е…Петър Волгин. Това е наградата за гендира Радослав  Янкулов от протестиращите служители. И признание за „другата“ журналистика, която може да не харесваш, но нямаш право да забраняваш или сваляш от ефир. Иначе ще четеш сводките на Политбюро. Любопитна аналогия предложи и филмът, посветен на годишнината на БНР : „Олово срещу слово“ – платен от БНР, пък продуциран от БНТ, дело на един от бившите генерални директори на Радиото…Също спасявала, по висше партийно поръчение, медията от лоши хора. А сега целта явно, е спестяването на истината.

Попов&Маркони

 

Коментари

comments