„АЗ СЪМ ЖАНА Д’АРК“

0
671

Случват се чудеса. В театъра и с театъра. Точно когато едва ли не всички са склонни да го оплакват и обвиняват заради несбъднатите реформи, популистките нагласи и евтините спектакли, с които се опитва да се спасява от безпаричието. Бум -и едно представление разтърсва сцена и публика и с цялата си мощ измита всички съмнения че той, театърът, винаги е на мястото си и има какво да ни каже, когато се съмняваме в себе си, в пътищата, които сме избрали, в политиките и в човешкото.
Габровски драматичен театър-Жана д’Арк. Сценична версия и постановка Петринел Гочев
По Фридрих Шилер, Жан Ануи, Керил Чърчил
Сценография и костюми:
Рин Ямамура


Композитор:Ян Руменин
Фотограф плакат:Гергана Змийчарова
Участват:Гергана Змийчарова, Димо Димов, Елизабет Попова, Ивайло Драгиев, Кристиана Ценкова, Магдалена Славчева, Надежда Петкова, Петко Петков, Светослав Славчев, Цветелин Бранков- гледайте тази млада трупа, как се раздава на сцената.
Невероятен, истински-театър. Обсебващ с енергия и мощ. Интелектуална и физическа. Режисьорът постановчик Петринел Гочев владее всички изразни средства: спектакълът е едновременно се разгръща и като хореография, и като музикална композиция, сякаш диригент ръководи симфоничен оркестър,в който актьорите са отделни музикални инструменти, а всеки актьор е със своя партитура, но всички свирят в обща хармония. Въображението е в плен  на картините, сътворени с невероятна фантазия и художническа изобретателност. Като в детска игра, от нищо се раждат епични платна. Голата сцена с минимум средства се превръща в бойно поле, с внушителни мащаби, а костюмите на Рин Ямамура, сякаш свалени от живописните платна на Брьогел , участват наравно в играта.
Петринел Гочев  разкрива  невероятния  потенциал на съвременния театър, умее да  борави с езика на  стилове, текстове и техники, но същевременно не забравя,за разлика от доста свои съвременни колеги, че най-важното в театъра остава актьора.  Той е душата на театъра, само чрез неговата емоционалност  и неговото  въображение  театърът   постига извечната си цел-да разтърсва и преражда.
Всички знаем легендата за Жана д’Арк, преобърнала хода на 100 годишната война. Момичето, успяло с волята и вярата си да събуди изтерзаната от военни набези и издевателства на свои и чужди, Франция. Страна тънеща в мизерия, страх, корупция, безчестие и безверие.В тази безпросветност едно селско момиче, пробужда светлината, връща   достойнството на сънародницие си, предизвиква у всекиго потребност да възстане срещу несправедливостите и извика „Аз съм Жана Д Арк“.
Жана дарява и короната на династията Валоа. Никой не понася толкова благородство . Затова е и предадена на врага. Опитът да бъде спасена чрез унижение, като и се предлага да се отрече от себе си, не се получава. Тя избира кладата. С надеждата, че така ще пречисти от греха и предателите, страхливците. корумпираните.
Мислиш си за силата на народ, способен да излъчи и повярва на един единствен човек, едно деветнайсетгодишно момиче.   И да обърне с вярата в силата си хода на събитията.
Мислиш си за силата и необходимостта от морална идея.
Мислиш си, че всеки век и всяко време, в което покълват корените на бездушието , самодоволството, безверието, има нужда от някой единичен пример като този, на Жана. Да върне вярата в невъзможното. А може би това е единственият път към прераждането и развитието напред?
И не очаквайте да видите Жана гола на сцената, прикрита само с меча. Както на плаката, разбудил духовете. Не- това е плакатната версия на идеята. Сцената оголва единствено истината за човешките мерзости и човешкото достойнство .

Паулиана Новакова

Коментари

comments