СТЕНАТА ВЪТРЕ В НАС

0
356

Реакциите по отношение на бежанската вълна разделиха сякаш на две стария континент. От една страна Виктор Орбан вдига стена и праща войска да се предпазва от бежанците, от друга Германия отваря врати и германски доброволци се отправят към унгарските гари да превозват и посрещат пришълците.Телевизионни кадри показват как измъчените без храна и подслон биват посрещани с кафе, храна и усмивки . В същото време във видео материал разпространяван в мрежата виждаме, как в граничен унгарски град телевизионна операторка спъва и рита с крак бежанец  с дете в ръцете.

Създадената група във фейсбук: „ Стената на срама“ надали ще помогне да се разруши издигащата се стена в съзнанието на хората, стена, която разделя реакциите към мигрантите в Европа. Оказва се,че бежанската вълна е не само проблем, свързан с общоевропейската ни сигурност, тя става проблем от хуманитарно естество, от нравствен характер, засягащ общовропейските ценности, на които се гради единството на Европа. И вероятно корените на този проблем са във времето, когато съществуваше реална разделна стена–берлинската.
От коя страна сме ние? Ние сме почти безучастни зрители в тази общоевропейска драма, кръстим се, че засега в голяма степен ни подминава. Не се срамуваме от причината- защото не ни искат. Ето сега , ни се падна и квота, над 2000 души ще трябва да подслоним, но се надяваме и те да не ни пожелаят, поради печалната ни слава. Политиците ни се опитват да не изпаднат от европейския дебат по вземане на решения и на фона на скромните ни възможности да се пишат отличници, а и да спечелят някой глас в предстоящите избори, като на местна почва се бият в гърдите, че бранят националния интерес. Бърчат чело със сериозна загриженост и в един глас укоряват ЕС за бездействие и грешни политики, твърдят че искат решение на причината, не на следствието.
Но следствието ни е застигнало и трябва да го срещнем очи в очи.И именно те би трябвало да дадат пример за адекватна човешка реакция. Не съм виждала обаче, политик да разговаря с бежанец. Да му носи храна. Да му предлага подслон. Като например най-бедният президент, уругвайският.
А като отвориш форумите, те залива агресията и ненавистта, бълвана спрямо „нашествениците“. „Те“ са натрапници, заслужаващи да бъдат върнат веднага там, откъдето са дошли . Ако трябва, с оръжие . Заглавията и тона на медиите също често издават общата негативна нагласа. ..Къде е отишла дежурно изтъкваната на показ толерантност? Нали в недалечно минало сме приемали беломорски тракийци,   арменци? За евреите, дето сме ги спасили, продънихме ушите на света. Не сме били по-богати тогава. Откъде тази безчувственост сега и дефицит на солидарност и човешко съчувствие?
И така сме не само към бежанците. Преди дни вик за помощ прокънтя в междублоковото пространство. Не стана ясно откъде идва. Жената млъкна, реших, че някой се е отзовал, но не след дълго викът се повтори. Излязох с и взех да разпитвам откъде иде, някой дали е чул, знае откъде идват виковете, Никой не беше забелязал.Нито децата, които играеха на площадката, нито минаващите граждани. Камо ли да някой да обадил някой на 212.
Дали пък сетивата ни толкова са закърнели, че не можем да чуем виковете за помощ?Сякаш сме се затворили в камера, за да не допускаме чуждите вопли и страдания до нас.Така и изолираме от себе си темата с бежанската вълна. Стремим се да я отдалечим от себе си и превръврнем в проблем, за който са виновни други, отговарят  други.
Вярно, позволяваме си еднократно да се умиляваме пред една снимка на загинало дете във фейсбук, но на хилядите, заплашващи спокойствието ни, няма да отидем да им подадем храна. Да им подадем ръка. Да ги дарим с човешка топлина.
А както казва френският президент, Франсоа Оланд. „Първата крачка е, да застанем лице в лице с пороблема и проявим човечност“.
Как да я направим, обаче, като и Галъп Интернешънъл наскоро съобщи, че ние сме едни от най-неемоционалните хора в света. Чувствата –радостта, скръбта, състраданието се оказа, че не са ни присъщи. За това и не чуваме, не виждаме, не усещаме чуждата болка. Вероятно защото сме позволили на страха, неудовлетвореността и гнева да ги неутрализират така, че безразличието , цинизмът и бездушието да доминират и определят отношението ни към света.
Вероятно по-отговорни медии ще се опитат анализират това незавидно класиране. Както и и дефицита на човечност у нас. Ще търсят корените в турското робство, в социализма.. Както и в тези 25 години духовно безвремие, в което упорито  си /само/убивахме илюзиите.
Тия дни един детски филм, който внучката ми пусна, ми подсказа обаче, отговора защо се различаваме от  западняците, чиято емоционална нагласа реагира адекватно на обстоятелствата и в крайна сметка, води до реални  действия, които решават възникнали  проблеми.
Inside out- анимационен филм, хит на Зпад, филм, за необходимостта от осъзнаването и възпитанието на чувствата. Описва се историята на едно момиченце, което вследствие на промяна на живота на семейството- преместване, нова среда, раздяла със обичайните и познати неща, трябва да се справи с възникналите негативни си реакции.  Ето как когато има нужда от преосмисляне на ценностите, базирани на емоционални  стереотипи, когато има нужда от справяне с чувствата на страх и гняв, породени от промяната, изкуството идва на помощ и възпитава.  Филмът обаче е и за възрастните. Защото животът ще става все по-непредсказуем и променящ се. И реагирането на промените с гняв и страх няма да ги реши. Затова е добре по „детски“ да прочистим емоционалното си съзнание от натрупани страхове и събудим емоционални реакции, които помагат, а не пречат за оцеляването ни и адаптирането ни при нови обстоятелства.
Опитът ни спомените са това, което определят чувствата и ценностната ни система. Ако в миналото си-казват психолозите, си изпитвал чувство за срам, и в настоящето ще вадиш само срамни качества от собствения си опит.Трябва да извадим наяве и се разделим с негативния си опит и онова, което ни е направило студенокръвни и безчувствени. И тогава адекватността на чувствата ще ни подскаже адекватното рационално поведение.
Защото съчувствието е наистина първата крачка. Начало на решаване на проблема. Но докато политиците   търсят политическите решения на проблемите, ние можем на битово, човешко ниво, да свършим много работа. Какво може да се прави, как да се помага-попитах моята дъщеря, която учи в Германия и тия дни беше огорчена, че отишли в Дортмунд за помагат при посрещането на 2500 души, но ги върнали, защото били прекалено много доброволците. Толкова много неща- казва тя, освен с  дарения може да се помага по всякакви начини: с превод на административни документи,с езиково обучение,с лекарска помощ, юридическа помощ, чрез занимания с деца, с човешко присъствие.
И когато преодолели собствените си страхове, застанем очи в очи с почукалите на вратата ни за помощ хора, ще видим че са също като нас: изпълнени с, мечти, разочарования, страхове и надежди за по-добър живот.

Коментари

comments