МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА ТЕАТЪРА АКТЬОРИТЕ НИ ПОСРЕЩАТ С ЕДНА СЦЕНА ПО-МАЛКО

0
713

Тази, на радиопредаването „Трамвай по желание“ на радио София по БНР. Защото днешните му началници    смятат, че културата е излишък за националната медия. Като честитим Международния празник на всички театрали, използваме повода да се присъединим към обръщението на авторите на предаването- Кин Стоянов и Емил Янев, както и към творците, несъгласни със закритата сцена.

Уважаеми госпожи и господа,
Екип „Инфохолици“ се обръща към вас като към хора, загрижени за състоянието на културата, в частност театъра и медийното посредничество между изкуството и обществото. В продължение на шест години в ефирните коловози на БНР се движеше „Трамвай по желание“ – една продукция за театъра и хората в него.

Артистичният формат успя да направи близо 300 маршрута – 90-минутни портретни предавания, които дадоха възможност на най-ярките лица от българската сцена да разкажат за своите творчески и житейски булеварди и пътечки на и около сцената. В тези моноспектакли за сцената, пътя и живота драматург бе съдбата, а постановчик времето. Повечето от тях влязоха в „Златния фонд“ на БНР, където за поколенията щe бъдат запазени гласовете и преживелиците на българските театрални творци.
Точно преди една година, в началото на април 2014 г. сегашното ръководство на БНР в лицето на генералния си директор Радослав Янкулов и директора на „Радио София“ Митко Димитров демонстрира публично своето отношение към културата и българския театър, като спря и заключи „Трамвай по желание“. Сезонът на артистичния формат приключи точно в своята кулминация – внезапно, безцеремонно, немотивирано. Явно бе, че според въпросните господа българското общество и националното обществено радио нямат нужда от присъствието в медията на българските театрали.
Сега, година по-късно, въпросът-равносметка звучи така: имаше ли полза за интелигенцията, за културните среди у нас, за театралното изкуство и за обществото като цяло от седмичните пътешествия на „Трамвай по Желание“? Търсим отговор на въпроса от тези, които най-добре знаят истината за спрения радиоформат: стотиците му гости – актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, музиканти, – оставили своя отпечатък в шестгодишното съществуване на предаването.
Eмил Янев, Кин Стоянов
• Подкрепям разширяването на територията на предаванията, които се занимават с духа в националния ни ефир! С надежда:
Валенти Ганев, актьор, 30 септември 2014 г.
• Да. Подкрепям! – 30 септември 2014 г.
, Павел Васев, директор на Народен театър „Иван Вазов“
• Да! Да! Подкрепям! – Теди Москов
• Това е пълно безумие!!! Посегателство върху известни творци, които в тази нечувана духовна криза се борят за запазване духовността на изявените български творци – артисти, певци, световно известни учени, лекари и хора в неравностойно положение. Всичко, което тези двама мохикани направиха остава в Златната ракла на БНР за идещите след нас. Няма да се учудя, ако бъдат изтрити тези безценни записи, както стана с Милчо Левиев, когато го обявиха за невъзвращенец. Да живее бездуховността и чиновниците й! – 1 октомври 2014 г.,
Академик Николай Николаев

• Убеден съм в това! – 1 октомври 2014 г.
Асен Шопов
• Напълно ви подкрепям! – 1 октомври 2014 г.,
Мая Новоселска
• Подкрепям и предаванията ви, и творческите ви умения! – 1 октомври 2014 г.,
Живка Ганчева
• Смятам, че нищо освен расовата, класовата и политическата омраза в България няма място в нашите медии. Подкрепям и се подписвам. 17 октомври 2014 г.
Георги Борисов – поет, издател на сп. „Факел“ и главен драматург на Народния театър.
• Свободата на словото е всичко, което имаме. Отнемат ли го, оставаме без душа. Подкрепям предаванията на Екип „Инфохолици“. 17 октомври 2014 г.
Виктор Лилов (Black Flamingo Publ.)
• Предаванията на журналистите от БНР Емил Янев и Кин Стоянов ме правят щастлив! Моля, не ни огорчавайте и не накърнявайте достойнството на радиослушателите, които ще се почувстват по-самотни без тези предавания! 17 октомври 2014 г.
Стоян Алексиев – актьор.
• Към подписката се присъединиха и участниците в дискусията в СБЖ, както и публиката при представянето на книгата на Емил Янев „200 ИМЕНА, КОИТО ПРОМЕНИХА СВЕТА“ в Унгарския културен институт на 24 ноември 2014 г. Сред тях Мая Вапцарова, Иво Инджов, Пауляна Новакова, Величко Хинов, Вихра Баева, Иво Хаджимишев, Кирил Кавадарков, Красимир Минев, ген. Тодор Бояджиев, Латинка Петрова, Емил Андреев, Весислава Антонова, Иван Кулеков, Яница Радева, Зорница Илиева, Божидара Цекова, Донка Петрунова, Мара Чапанова, Цветан Томчев.
Участвал съм няколко пъти във форматите „Трамвай по желание“ и „Часът на инфохолиците“ на Екип „Инфополици“ – предавания за култура, каквито по принцип са рядкост в българските медии. В тях сме развивали сюжети и теми за театъра, за живота и за събития от артистичните среди. Това, че предаванията на екипа бяха свалени свидетелства единствено за отношението на ръководството на БНР към изкуството и културата.
Тъй като разбрах, че предаванията на Емил и Кин са спрени с мотива, че не се вписват в младежкия облик на програма „Радио София“, мога да кажа личното си мнение: много млади творци като мен намираха истинска обществена трибуна именно когато тези предавания съществуваха и те поддържаха един смислен и необходим диалог с младите български актьори и с интелигенцията като цяло. Принципно не е лошо да се обясни какво точно се разбира по същество под младежка програма, защото образованите млади хора се нуждаят преди всичко от качествен публичен диалог.Жалко е, че в днешно време обществените медии бягат от своята основна функция – да налагат и защитават високи културни критерии.

Ованес Торосян – актьор
ПОДКРЕПЯМ!
Георги Кадурин

Коментари

comments