Повече от месец Теа Денолюбова, главен редактор на сайта за култура и изкуство АртАкция и нейният приятел Кирил, правят всичко възможно да оказват помощ на търсещите подслон у нас украински граждани. Изграждат мрежа от съмишленици, създават организация в цялата страна, превръщат Каза Либри, редакцията на Колибри, в кризисен щаб. Помагат с превоз, с подслон, с необходими вещи, с намиране на работа. От тях можем да научим много за емоционалната интелигентност, която прави разликата. Между човека, който не може да стои безучастен и хората, които подминават. Теа и Кирил са от тези, които просто не могат да седнат да гледат филм за удоволствие, след новините за войната в Украйна.
-Теа, как се роди идеята?
-Трудно мога да го опиша като идея. Една вечер, след поредната доза неприятни новини, с приятеля ми Кирил се почувствахме ужасно безпомощни, безсилни, гневни. Смесица между тъга, страх и ужас. Чудехме се какво да направим, нямаше как да стоим безучастно. На 500 км от нас се случва трагедия, а ние гледаме филм – нямаше как да продължим така. Решихме да дадем офиса на Кирил на първото семейство бежанци. За час събрахме легла, посуда, спално бельо – изцяло от приятели. И така… много пъти подред. След това с колегите ми направихме и пункт в Каза Либри, на ул. Цар Асен 64 – там се помещават редакцията на АртАкция, изд. Колибри и прекрасният кино-литературен фестивал Синелибри.
-Как се свързахте с първите семейства, на които сте дали подслон?
Писах в една група за взаимопомощ във Фейсбук. Имаше вълна от реакции и хора, които чакат някой да им пише, да говори с тях, да ги успокои, да им намери подслон. Не бях емоционално подготвена за всичко, което видях и чух за тези вече 40 дни. Добрите новини са, че мрежата от невероятни хора се увеличава всеки ден.
-Кои човешки истории ви трогнаха най-много?
-Знаете ли, най-впечатляваща е скромността и деликатността на тези хора. А най-удовлетворяващо е да видя как се завръщат към себе си. Съвсем спокойно мога да заявя, че имам страхотни нови приятели. И се моля да са добре. Нека този ад приключи.
–Какви партньорства потърсихте, каква организация създадохте с помощта на Колибри?
-Издателска къща Колибри, които са издатели и на онлайн платформата АртАкция, дариха много книги и дрехи, пратиха бусове до Украйна и предоставиха безвъзмездно салона на Каза Либри, който използваме за пункт за хуманитарна помощ. За жалост в момента разчитаме изцяло на емпатията на страхотни (и много непознати) хора, които вече повече от 4 седмици се отзовават на всяко мое запитване.
-Кой как се отзова, как продължавате да действате?
-Продължаваме да събираме помощ в пункта ни, която разпращаме в най-нуждаещите се точки из страната всяка седмица – Варна, Русе, Шкорпиловци.
-Доколко можем да кажем, че българинът е склонен да да помага безкористно и от сърце? Има ли такива, които ви се чудят защо го правите?
-Има, разбира се, но аз нямам време за тях. Но В България има невероятно добри хора и добрината им е чудото, в което намирам смисъл.
-Свързахте ли се и с други доброволчески организации, и как така се оказа, че доброволческите организации се оказаха по-ефективни от държавата?
-Да, хората от ЗаДоброто са изключителни. Моите лични герои са Алек Алексиев и Георги Божилов, който са неуморни – заминават за Украйна за пореден път, предоставят транспорт, с който да разпратим помощите, товарят с мен, разрешават стотици лични казуси. Хора от летящата порода. Няма как да не благодаря и на страхотните хора, които наеха, буквално след минута разговор, доста хора; на онези, които дават домовете си; на онези, които пращат пари и куфари с помощи; на онези, които взимат безвъзмездно деца в детските си градини. И още, и още. Тази история, за добротата, е онази, която ще остане.
Теа Денолюбова е родена във Варна 1993 година, завършва Първа езикова гимназия в родния си град, а след това Art direction и реклама в Istituto Europeo di Design в Милано.
Главен редактор на сайта за култура и изкуство „АртАкция“. Автор е на книгите „Сложи ме на пауза“ и „Боян“.
Брат ѝ е актьорът Стефан Денолюбов.
