ИЗТОЧНИЯТ И ЕВРЕЙСКИЯТ ВЪПРОС. КОЙ ПРЕДАДЕ КРИМ?

0
715

Полуостров Крим не за първи път се превръща в ябълка на раздора. И не за първи път Русия влиза в спор със Запада за контрола над полуострова.

В миналото  Русия води 13 войни с Османската империя с период от 351 години – от 1568 до 1918 г. за контрол над полуострова. Русия и Османската империя са 69 години в състояние на война през този период. Турците превземат полуострова през 1475 г., но първите въоръжени конфликти с руснаците са през 1541 г. Причина са гоненията, които османската империя упражнява над руските търговци в Азов и подкрепата на турците за кримския хан в нападенията му срещу Русия. През 1541 и 1556 г. кримският хан организира настъпление срещу Москва. При второто нападение, войските на цар Иван Грозни, подкрепени от запорожките казаци, разбиват кримските татари, стигат до долното течение на Днепър и опустошават Крим. През същата 1556 г. Русия завладява Астраханското ханство, което е в съюз с кримските татари и турците.

Първоначално войните са се водели за контрола над Северното Черноморие и Северен Кавказ, по-късно за правата за корабоплаване чрез Черноморските проливи, след това за защита на християните в Османската империя, а през втората половина на 19-ти век възниква Източният въпрос – за влиянието на Русия в региона. Растящите апетити на Русия в региона обаче събуждат недоволството на западните съюзници на Турция – Англия и Франция. По време на Първата световна война руските генерали включват в плановете си завземане на Константинопол за контрол над проливите.

Име и години Край Победител
Руско-турска война (1568 – 1570) Победи на руските войски над кримските татари
и на казаците над отоманския флот
Русия
Битка при Молоди (1572) от
Руско-кримската война (1571 – 1574)
Разгром на кримско-турската войска Русия
Руско-турска война (1672 – 1681) Бахчисарайски мирен договор Неопределен
Руско-турска война (1686 – 1700) Константинополски мирен договор (1700) Русия
Руско-турска война (1710 – 1713) Одрински мирен договор (1713) Турция
Руско-турска война (1735 – 1739) Белградски мирен договор (1739) Неопределен
Руско-турска война (1768 – 1774) Кючук-Кайнарджийски мирен договор Русия
Руско-турска война (1787 – 1792) Яшки мирен договор Русия
Руско-турска война (1806 – 1812) Букурещки договор (1812) Русия
Руско-турска война (1828 – 1829) Одрински мирен договор (1829) Русия
Кримска война (1853 – 1856) Парижки мирен договор (1856) Турция
Руско-турска война (1877 – 1878) Санстефански мирен договор – 3 март 1878 Русия
Първа световна война –
Кавказки фронт (1914 – 1918)
Брест-Литовски мирен договор,
Карски договор
Турция
Неопределен

 

Справка – Уикипедия

Кримската война (1853-1856) е смятана за най-кръвопролитното сражение през 19 век. Военните кореспонденции от тази война съзздават нова епоха в журналистиката. В гигантския сблъсък участват Франция, Англия, Турция и Русия. Руският цар Александър се застъпва за 12-те милиона християни под османско владичество. Франция и Англия разпознават това като опит на Русия да засили влиянието си. Франция още не е изтрила лошия спомен от краха на армията на Наполеон през 1812 г. Англия има вечни интереси в Ориента и минава за покровител на Турция. Така западните сили се обединяват срещу „азиатския деспотизъм“. Повод дава и завладяването през 1853 г. от Русия на княжествата Влахия и Молдова. Насърчени от западните сили, турците провокират Русия и руският флот разгромява турския флот.

В започналата война театър на бойните действия става полуостров Крим. Сред защитниците на ключовото пристанище Севастопол, което е в обсада близо година, е и младия писател Лев Толстой, който пише по-късно известните „Севастополски разкази“. Западните съюзници разполагат с по-модерни оръжия, там за първи път са използвани снаряди, вместо гюллета. Севастопол пада през септември 1855 г. Полуостровът е опустошен, жертвите сред мирното население са огромни. Русия губи в тази война 750 000 войници, мнозина от тях умират от тиф и холера.

Кръвопролитната Кримска война обаче насочва вниманието на Запада към Турция, която започва да се отваря за европейската култура и начин на живот. В същото време тази война показва изостаналостта на Русия. Знаменитият роман „Война и мир“ на Лев Толстой е писан именно в този период на разочарование, въпреки че войната подсилва патриотичните чувства в Русия и изкарва на преден план идеята за панславянството.

Еврейският въпрос в Русия и историческият подарък на Хрушчов

От съветската история е пренесен митът, че Крим е предаден на Украйна с личния щедър жест на кремълския лидер Никита Хрушчов, което обаче фактите опровергават. Указът за прехвърлянето на Крим в състава на Украинската съветска социалистическа република (УССР) е от 19 февруари 1954 г. По-малко известен факт е, че предаването на Крим е свързано с еврейския въпрос в СССР, или по-точно с връзките между Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР) и американската еврейска организация „Джойнт“. Идеята за преселване на евреи в Крим се обсъжда още по времето на Гражданската война в Русия. Въпросът е поставен от чуждестранни фондации. Политбюро няколко пъти обсъжда този проект. Активно го подкрепят  комунистическите вождове Троцки, Каменев, Зиновиев, Бухарин, Риков, някои от които имат еврейски произход. А по-късно еврейският въпрос ще стане ключов в периода на сталинските репресии. През януари 1924 г.  се появява идеята за „автономно еврейско правителство, обединено с Русия“. Създадена е банка „Агро-Джойнт“. Подготвен е указ  за създаването на Еврейска автономна съветска социалистическа република  в северната част на Крим, за което Еврейската телеграфна агенция (ЕТА) съобщава на 20 февруари 1924 г.  През 1929 г. е подписано споразумение между РСФСР и организацията „Джойнт“.  Документът е озаглавен „За Кримска Калифорния“.  „Joint“ отпуска на СССР по 1,5 милиона долара годишно, като до 1936 г. сумата се натрупва до  20 милиона долара и срещу тази сума са заложени  375 хиляди хектара кримска земя. Те са преобразувани в акции, закупени от повече от 200 американци, включително политиците Рузвелт и Хувър, финансистите Рокфелер и Маршал и генерал Макартур.

Явно обаче руското ръководство започва да се колебае и решението за създаване на „Кримска Калифорния“ се бави. По време на конференцията в Техеран Рузвелт напомня на Сталин за поетия ангажимент, но  кремълският вожд  не бърза. Съществува версията, че депортирането на татарите през 1944 г. и другите народи, населяващи Крим, е свързано  с освобождаването на полуострова за еврейските заселници. Тъй като  крайният срок за изплащане на дълговете е 1954 г. съществува хипотеза, че  този факт  стои зад щедрия жест за предаването на  Крим на Украйна.

Депортирането на кримските татари и другите народи започва през 1944 г.   Изселени са обаче и над 15 000 етнически гърци, 12 500 етнически българи. Татарите са заселени предимно в  Узбекистан, а гърците и българите – в Централна Азия, Казахстан и други  региони на РСФСР. Според преброяването от 1939 г., населението на  Крим се състои от 50%  руснаци, 25% кримски татари и 10,2% украинци. След депортирането на татарите, стопанският живот на полуострова изпада в криза. Особено остра е кризата се чувства в  селското стопанство. През 1950 г., в сравнение с довоенната 1940 г., производството на зърно е спада пет пъти, на тютюн – три пъти, два пъти на зеленчуците. Три години по-късно данните показват, че в целия регион  има само 29 магазина за хранителни стоки. Татарите започват да се връщат по родните места едва през 60-те години. Отново не минава без принуда. Крим се заселва предимно от руснаци и украинци, като с изключение на закрития град – военната база Севастопол, навсякъде  е въведен украинският език като основен в учебните програми на училищата. От 2-милионното население на Крим днес 1 милион са руснаци, повече от 400 хиляди са украинци и 240 хиляди са татари.

Всъщност идеята за прехвърлянето на Крим към Украйна се обсъжда още от 1944 г., по време на Великата отечествена война. По това време Никита Хрушчов, който е първи секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Украйна, поръчал да се направят исторически справки за Крим. При визитите си в Москва, той напомня за жестоката разруха в Украйна, от която продължават да се точат ресурси. Защо да не й дадем Крим, пита Хрушчов. Някои историци смятат, че той е изпитвал угризения заради глада през 30-те години, по време на войната и след възстановяването на икономиката.

На снимката: историческият курорт Ялта

Легендите около взетото решение са много. Но въпросът е обсъден между Върховните съвети на РСФСР и Украинската ССР и едва тогава е поставен за разглеждане пред Върховния съвет на СССР. Легенда е и твърдението, че Никита Хрушчов като генерален секретар на ЦК на КПСС взема решението еднолично. Твърде „горещ“ е въпросът дори за генералния секретар по това време. Журналистът Алексей Аджубей, зет на Хрушчов, си спомня за пътуването му през есента на 1953 г. в Украйна. Генералният секретар е шокиран от липсата на плодове и  зеленчуци в държавната търговска мрежа. Не са верни и твърденията, че Хрушчов е украинец, че има украински корени.  Той дори не е говорел украински, макар че имал сантимент съм Украйна, както посочва Аджубей. Във вземането на решението за Крим участва целят политически елит – членовете на могъщото съветско Политбюро, което включва: Николай Булганин, член на Президиума на ЦК на КПСС, по-късно председател на Министерския съвет, Георгий  Маленков – влиянието му е по-силно от това на Хрушчов, министър-председател по това време, ръководил СССР след смъртта на Сталин,  Вячеслав Молотов – ръководил Съвета на народните комисари (правителството) непосредствено преди Великата отечествена война, организирал доставките на зърно от Украйна, довели до масовия глад там (Голодомор), дългогодишен външен министър на Съветския съюз. Заедно с Лазар  Каганович, също участник в решението, по-късно правят опит да свалят Хрушчов от власт. Каганович е бивш първи секретар на ЦК на Украинската компартия (1925 – 1928 г)., бивш министър-председател, любимец на Сталин, 27 години член на  Политбюро. Още една от фигурите, взели участие в предаването на Крим, е Отто Куусинен, финландски комунист, член на Президиума и секретар на Изпълнителния комитет на  Коминтерна, секретар ЦК на КПСС.

Според някои наблюдатели, решението на руския президент Владимир Путин за присъединяването на Крим към Русия е взето най-вече заради опасенията, че полуостровът в бъдеще може да се превърне в база на НАТО. Пристанището Севастопол е ключово за руския Черноморски флот. След разделянето  на съветския черноморски флот, основна черноморска база за Русия стана Новоросийск, но условията там са далеч по-неблагоприятни, сравнени със Севастопол. Базата в Крим известно време се експлоатираше съвместно от руския и украинския черноморски флот. Украинските закони забраняват присъствието не чужди военни бази на територията на страната, но изключение бе направено за руския флот.  През април 2010 г. украинският президент Виктор Янукович се съгласи срокът за наема на базата в Севастопол от Русия, който изтичаше през 2017 г., да бъде удължен с 25 години. Договорът има клауза за продължаване и след този срок

Коментари

comments