Политически трилър в Плевен

0
1499

Премиера на «Опашката» по Захари Карабашлиев, режисьор Явор Гърдев

Още на служебния вход на Плевенския театър срещнах Владимир Карамазов – не се бяхме виждали от времето, когато репетирахме в Народния театър «Кралят-елен», знаков спектакъл на Мариус Куркински. Двайсет години по-късно Владо Карамазов е Кандидатът в постановката на Явор Гърдев по новия роман на Захари Карабашлиев «Опашката».

Фотограф: Стефан Н. Щерев

Построен около персонажа му, спектакълът включва ред добре разпознаваеми днешни типажи. Всеки от тях влиза в досег с героя на Карамазов и го променя – балансираният и намерил себе си човек става агресивен аватар, който не говори от свое име, а повтаря чужди думи. Действието се развива стремително, разгръща се като серпантина и след маскарада от злободневни диалози се стига до истински изстрел.

Фотограф: Стефан Н. Щерев

Никой в това представление не е с името си, всеки е с функцията си било на изкусител, било на божи служител… Любимата е Надя Керанова, Наставникът – Михаил Билалов, Приятелят – Ованес Торосян, Майката Красимира Кузманова-Кокран, Попът – Александър Кънев, Пратеницата – Екатерина Стоянова, Синът – Антъни Пенев, Почитателката – Диана Ханджиева, Изкусителката – Бориса Сарафова, Братът – Адриан Филипов, Хитрецът – Асен Данков. На пръв поглед – многолюден спектакъл, но всъщност е– камерен, извлякъл квинтесенцията от романа, заковал го в съвременността.

Играе се на едро и свръхзащитната майка не е с конкретни черти, а е гротескова фигура с преекспонирани очаквания към сина си. Персонажите диагностицират време, в което децата не искат да пораснат, възрастните – да остареят, а любовта не е достатъчна, за да се приеме другостта. Това е свят на спекулации и псевдодемокрация, когато странни пратеници провиждат политически комбинации и нови лидери, а над всичко и всички са служителите на органите на реда, както и те да бъдат наричани.

В този политически трилър всичко е познато и оголено, улица и сцена се сливат, а смъртта на финала се възприема болезнено в контекста на България между избори.

Стремителността на действието идва от средата на представлението, решена в черно с няколко стрещуположни врати, които като снимачни клапи известяват края на един диалог и началото на  следващ (сценография и костюми Свила Величкова и Ванина Цандева). Надвесените лампи са своего рода прожектори, осветяващи говорителя и превръщащи частните пространства в публични. Приел веднъж да е Кандидатът, героят на Карамазов вече няма право на лично пространство, репетицията за дебат става самият дебат, а победата е равнозначна на смърт.

Фотограф: Стефан Н. Щерев

Кинематографичността на действието, подсилена от музиката на Калин Николов, тласка събитията към неотвратимата политическата жертва – отказал се от мечтата за нов роман и от любимата жена Кандидатът сам пада в заложения капан. Унищожена е поредната марионетка, поддала се на изкушението и повярвала, че е самостоятелен играч. Идва въпросът: а това наистина ли се случва или е само кошмар, роден в главата на героя, който може да възникне в главата на всеки, поддал  се на изкушението Власт.

Заради пандемичните мерки, всяко второ място в залата бе празно и не без изобретателност, празните седалки бяха покрити с лика на Владимир Карамазов. Този ход, както и осветената на финала зала, приобщи още веднъж зрителите към действието – когато е натиснат болният нерв, всички стават едно цяло.

Пандемията промени света… Това вече е общо място. Едни успяха да напишат романи, други да преосмислят неща и да започнат да рискуват. А в Драматично-кукления театър «Иван Радоев» – Плевен говорят на няколкo езика. Предстои нова премиера – «Чудото на свети Георги» и там наред с българска ще звучи и друга реч, но за това тепърва ще се пише.

Автор на снимките: Стефан Н. Щерев

Коментари

comments