Какво да четем през лятото?

0
533
A stack of books on an old wooden table next to a straw hat of a canoe and a bouquet of wild flowers.

Ако вече въображението ви подрежда багажа за лятната ваканция, не пропускайте да включите доброто четиво. Ето някои от неустоимите изкушения на Colibri, представени ни от издателството:

Излезе  един от по-ранните романи на Елена Феранте, чиито майсторски разказани истории й спечелиха милиони читатели от всички краища на света.

„Тягостна любов” (превод: Иво Йонков) е семейна история, изпълнена с насилие, с любов и презрение, но и с много нежност и съпричастност. Когато Амалия се удавя, дъщеря ѝ Делия започва да си задава въпроси. Дали майка ѝ, към която е изпитвала двойствени чувства и която е имала двойствено поведение, е решила да сложи край на живота си? С кого е била в последния си ден? Каква роля са играли в тази трагедия бившият ѝ болезнено ревнив съпруг и мъжът, с когото вероятно се е срещала? И Делия тръгва по следите на своята майка, опитвайки се да открие истинската ѝ същност и може би собствената си истинска същност. Смесвайки реалност и фантазия, факти и предположения, тя бавно, но неумолимо се приближава към целта си.

Елена Феранте вярва, че професионалната публичност на един писател ненужно отвлича вниманието от творбите му. Грижливо пазената анонимност не попречи на авторитетно издание като „Тайм” да я включи в списъка на 100-те най-влиятелни личности в света. С основание я спрягат и като една от най-въздействащите италиански писателки, майстор на реалистичните психологически романи, т.нар. „трилъри за душата”. Българските читатели я познават от 2009 г., когато у нас излезе романът й „Дни на самота”. Неаполитанската тетралогия, стартирала с романа „Гениалната приятелка“, е брилянтен епос за израстването на две момичета, а и на цяло едно поколение в покрайнините на Неапол през втората половина на миналия век.

Няколко от книгите на Елена Феранте са филмирани. По неаполитанските романи беше създаден телевизионен сериал, чийто главен сценарист е писателят Франческо Пиколо. През май 2020 г. Netflix обяви, че се работи по нова филмова поредица, вдъхновена от „Измамният живот на възрастните“.

„Чия е вината“  София Толстая

Със своята „Кройцерова соната“ Толстой успява да разбуни обществото, като прокарва тезата, че всяка женитба води към нравствената гибел на съпрузите, за което жените са дори по-виновни от мъжете. Собствената му съпруга възприема драматично появата на тази творба, защото там Лев Николаевич не само обвинява жените във всички земни грехове, но и разкрива отблъскващи моменти от собствения си семеен живот.

 

„Самата аз почувствах със сърцето си, че тази повест е насочена срещу мен, че тя моментално ми нанесе рана, унизи ме в очите на целия свят и разруши последната любов между нас“, споделя София Андреевна.

След дълги терзания тя решава да разкаже доста сходна история, само че видяна през очите на жената. Българското й издание вече е факт, преводът е дело на Ася Григорова.

Ако авторът на „Чия е вината?”  беше друг, читателят щеше да види в нея само една увлекателна, добре написана история за любов и страст, ревност и разочарование. Младата Ана – момиче с идеалистична представа за света и силен стремеж към духовно развитие, се омъжва по любов за стария приятел на семейството княз Прозорски. Князът е богат, появяват се здрави и хубави деца, но огорченията и неудовлетворението на съпругата се трупат, а ревността на съпруга расте и стига до крайност… Сюжетът увлича, героите са обрисувани с психологическа убедителност и дълбочина, стилът е прекрасен. Само че тази приятна „женска“ повест е написана не от друг, а от съпругата на Лев Толстой, което я превръща в нещо много по-стойностно и значително. Тя е дръзкият отговор на София Андреевна на публикуваната през 1891 г. „Кройцерова соната“, която предизвиква „земетресение“ не само „сред четящия свят“, но и в душата на жена му. Множеството автобиографични елементи в „Чия е вината?“ са по-лесно доловими днес, когато знаем твърде много за сложните отношения в семейството на великия писател.

Когато написва своята повест, София Андреевна Толстая дори не прави опит да я публикува – тя ясно съзнава, че нейната творба разкрива прекалено много от семейния живот на обожавания в цяла Русия писател, и е достатъчно умна, за да не се съизмерва по талант с великия си съпруг. В един от дневниците си споделя, че повестта й ще види бял свят едва след смъртта й. Но е трябвало да минат повече от сто години, докато този текст бъде публикуван. Това става благодарение на изследователите от музея на Толстой в Москва. По онова време те подготвят за издаване всичко, написано от София Андреевна, като започват с най-интересното – „Чия е вината?“. За първи път повестта излиза в списание „Октябрь“ през 1994 г. За жалост, точно тогава обществено-политическият живот в Русия ври и кипи, дебелите списания губят читателите си и творбата на София Толстая остава незабелязана. Няколко години по-късно тя е отпечатана и в книга, а днес е превеждана с успех и на Запад, като например във Франция се превръща в литературно събитие.

„Дъщерята на часовникаря“ Кейт Мортън

(превод: Надежда Розова)   ни пренася в една мразовита зимна вечер във викториански Лондон, където е изоставено невръстно момиченце. Малката улична крадла се превръща в ослепително красива муза и модел на талантливия художник Едуард Радклиф, а накрая става и негова любима. През лятото на 1862 година двамата влюбени отпътуват за имението Бърчуд в горното поречие на Темза заедно с група художници, за да прекарат един месец в уединение и творческо вдъхновение. Напрежението постепенно се сгъстява и в един горещ следобед проехтява изстрел. Още преди края на престоя на групата приятели една жена е убита, друга изчезва, откраднато е скъпо наследствено бижу, а животът на Едуард Радклиф рухва. Век по-късно младата архивистка Елъди Уинслоу намира пожълтяла снимка на поразителна жена с викторианско облекло и скицник с рисунката на къща на завоя на някаква река. Защо къщата изглежда толкова позната на Елъди? И коя е красавицата на снимката?

Определяна като наследничка на Дафни дю Морие, талантливата австралийска писателка Кейт Мортън постига феноменален успех. Нейните виртуозно заплетени „истории с атмосфера“, както ги нарича критиката, печелят отличие след отличие и покоряват сърцата на читателите, жадни за драматизъм, съдбовни обрати и романс. Бестселърите й, сред които „Пазителка на тайните”, „Отминали времена” и „Забравената градина”, се разпространяват в над 40 страни, а общият им тираж отдавна надвишава 10 милиона екземпляра. „Дъщерята на часовникаря“ е бестселър на „Ню Йорк Таймс” и дълго време оглавява класациите за продажби. Пищна обстановка, прецизни исторически детайли, убийство, кражба, вероломство, любов и загуба – в тази книга има всичко. Мечтателното повествование звучи с гласа на Птичето, а дъщерята на часовникаря е свидетелка на драматичните събития от миналото.

Коментари

comments