Facebook остави в сила забраната за Доналд Тръмп

0
278

Цензура или морална норма – как да се тълкувават забраните на социалните мрежи за потребителите. Споровете около ограниченията, наложени на бившия американски президент не внасят законова определеност в позициите.

На 5 май 2021 г. Надзорният съвет на Facebook потвърди забраната за бившия президент Тръмп от януари 2021 г. да участва във Facebook и Instagram поради насърчаване на насилието.  Санкцията бе наложена след обсадата на Капитолия в САЩ на 6 януари 2021 г., инспирирана от две публикации на Тръмп в същите социални медии, че бунтовниците са „велики патриоти“ и „много специални“. Facebook поиска мнението на 20-членния Съвет относно това дали решението му е правилно и помоли за препоръки по отношение на бъдещи забрани за потребители, които са политически лидери. Съветът  обаче не отговори категорично на искането, а прехвърли проблема към компанията. Той остави отворена възможността Тръмп да се върне във Facebook, твърдейки, че спирането на акаунта му за неопределен срок  е „нестандартно“ и даде срок от шест месеца, в които да се промени наказанието пропорционално на нарушението въз основа на съществуващите правила на платформата. „Facebook трябва сам да преразгледа въпроса“, пише Съветът, и „да определи и обоснове пропорционален отговор, който е в съответствие с разпоредбите, които се прилагат и за други потребители на платформата“.

Решението стана притегателен център за изразяване на различни позиции. Някои смятаха, че то отклонява отговорността обратно към Facebook, а други поискаха по-ясни стандарти, такива че Facebook да може активно да се стреми към предотвратяване на повторни нарушения и техните неблагоприятни последици за правата на човека. Имаше групи, които критикуваха решението като пример за огромната власт на Facebook над публичната сфера. Във всеки случай истинската сила на въздействие на този акт ще стане известна след шест месеца, когато се очаква  компанията да обяви новите правила за модериране на съдържание въз основа на препоръките на Надзорния съвет (ако изобщо това се случи). Очаква се, ако има подобно решение на Facebook, то да отекне в цялата Интернет екосистема.

Във водовъртежа на коментарите не бяха пропуснати и мнения за самия Съвет и за неговата компетентност. Критиките гравитираха около това, че Facebook всъщност е създал органа и го финансира като свой „джобен съд“. Това е „по същество медийна или PR кампания“, твърди Джоан Донован, директор на научните изследвания в Harvard Kennedy School’s Shorenstein Center on Media, Politics, and Public Policy. Подходът на Надзорния съвет илюстрира, че Facebook всъщност е натоварен сам да решава как да прилага собствените си политики. „Що се отнася до Facebook, трябва да се припомни, че това не е просто място, където хората публикуват съобщения“, посочва  по-нататък Донован. “Facebook е инструмент за организиране и мрежа за излъчване в едно и неговата сила постоянно се използва за добро или за лошо.“

Последствията от решението на Съвета в случая на Тръмп могат да бъдат многопосочни – за самия орган, за компанията и за потребителите на мрежата. Едната възможност е казусът да е сигнал Facebook да се задълбочи в отношенията си с потребителите и да катализира политиката си за защита на човешките права, без да се нарушава свободата на словото. Да повиши  гаранциите в тази насока. В своя преглед Съветът се съгласява с Facebook, че двете публикации на Тръмп нарушават Общите стандарти на Facebook и Насоките на общността на Instagram, които ограничават възхваляването или подкрепата на насилие в мрежата. Призовавайки хората към действие в контекста на „непосредствен риск от увреждане“, когато в Капитолия вече са се събрали протестиращи, постовете на Тръмп наистина са създали „сериозен риск от насилие“. Съветът обаче не отива по-далече в решението си,  а  обявява, че вместо да налага безсрочно спиране на акаунта, Facebook трябва да „приложи и обоснове определено наказание“ въз основа на своите правила за тежки нарушения, като вземе предвид  и риска от бъдещи вреди. Отговорността е прехвърлена отново на компанията, като е цитиран принципът за съизмеримост/пропорционалност на наказанието. Малцинството от членовете на Съвета, подписали решението, предявяват по-големи регулативни претенции. Те разчитат на това, Facebook да продължи да гарантира, че потребителите, които се стремят към възстановяване на акаунта си, трябва активно да признаят своите неправомерни действия и да се ангажират да следват правилата в бъдеще. Всичко това сочи към необходимостта от допълнителни действия за усъвършенстване на вътрешните правила и мониторинг (така темата отскача в сферата на саморегулирането).

Съветът дава известни насоки по каква линия биха могли да вървят промените. Той подчертава, че съображенията за актуалност на новините не трябва да бъдат приоритет, когато са необходими спешни действия за предотвратяване на настъпването на евентуална значителна вреда и че не трябва непременно да се прави разлика между отношението към политическите лидери и други влиятелни потребители. Правилата на Facebook се нуждаят от прозрачност и въвеждане на ясни принципи за третиране на категориите потребители – компанията трябва публично да ги обяснява, когато налага санкции на ниво акаунт срещу влиятелни потребители, например. Съветът насочва вниманието и към необходимостта Facebook да градира политическите изказвания на влиятелни потребители, които могат да включват и служители, които стоят по-високо в административната йерархия и са запознати с контекста на речта, но имат ограничени възможности за неправомерно влияние, както и за политическа и икономическа намеса. Очевидно отговорността на различните фигури в политическите дебати трябва да бъде разграничена, което напомня за правилата, валидни за традиционните медии.

Решението на Надзорния съвет несъмнено ще предизвика продължителни дискусии относно възможността частна компания да премахва потребителско съдържание и, което е важно, кой трябва да реши дали то да бъде премахнато. Очевидно е, че в случая Тръмп специално създаденият орган не се наема изцяло с тази задача. Решението би могло да се впише и в скорошния обмен на мнения за изменение на законодателството на САЩ, благоприятно за доставчиците на платформи и услуги. Решението на Надзорния съвет може да има дълбоки последици и относно промяната на Раздел 230 от Закона за благоприличие в комуникациите (Section 230 of the Communications Decency Act), който се превърна в гореща точка за специалистите от Конгреса и медиите. Това, че Facebook може да забрани речта на политически лидери повдига други интересни въпроси относно прилагането на Първата поправка на американската конституция в хипотезата частна компания да регулира политическата реч. Отново би могъл да излезе на дневен ред проблемът – откъде всъщност идва по-голямата опасност за цензура днес – от правителствата или от мощните комерсиални интереси или от двете страни и как ще се отрази това на свободната размяна на мнения, която може на практика  да се превърне химера.

Нека хвърлим сега поглед от другата страна – от страната на виновника. Вечерта преди Надзорният съвет на Facebook да реши решението на компанията да остане в сила за шест месеца, бившият президент Доналд Тръмп обяви, че е създал уебсайт наречен „От бюрото на Доналд Тръмп“, той прилича на сайт на социални медии, но всъщност е източник на изявления на Тръмп.

В продължение на години Тръмп беше в центъра на общественото внимание заради разгърнатото си поведение в социалните медии: държавен глава използваше личния си акаунт в Twitter, за да разширява екстремисткото съдържание, да популяризира опасни теории на конспирацията и да говори директно на последователи, които в крайна сметка бяха готови да щурмуват Капитолия, за да се опитат да отменят избори, за които имат усещането, че са им били „откраднати“. Компании като Facebook и Twitter се въздържаха от намеса в публикациите на Тръмп в социалните медии, като твърдяха, че тяхната „новинарска стойност“ надделява и това го предпазва дори когато наруши правилата на платформата за злоупотреба или за дезинформация. Подобно несериозно отношение започна да се променя по време на Ковид пандемията, тъй като Тръмп използва акаунта си, за да разпространява многократно дезинформация както за гласуването, така и за вируса. В същото време той заплаши да премахне раздел 230, норма, която защитава  Интернет компаниите от понасяне на отговорност за генерирано от потребителите съдържание.

Без значение какви мерки ще предприеме Facebook оттук нататък, комуникационният цикъл ще се повтори. Компанията ще действа според интересите си. Тръмп ще продължи да дава изявления и те ще бъдат споделяни от неговите поддръжници и отразявани от всякакви медии, независимо дали има акаунт в социалните мрежи. Цикълът на вниманието в мрежата, който се въртеше толкова дълго около него, също ще продължи, без бившият президент да е точно в самия център, ще продължи и дейността на основните структури в социалните медии, които увеличиха влиянието му (и които безпринципно биха търпяли изявите на който и да е друг политически лидер).

В рамките на шестте месеца, които Надзорният съвет е определил, обществеността без съмнение ще получава нов новинарски поток за присъствието на Тръмп в социалните медии. И това ще докаже порочния кръг, в който се намират Facebook и другите социални компании.С или без Надзорен съвет. А ефективното и подкрепящо обществения интерес регулиране засега ще се отложи.

*Д-р Бисера Занкова завършва право и специализира редакционно-издателско дело в Софийския университет „Св.Климент Охридски”. Има магистърска (1999) и докторска (2005) степен по сравнителноконституционно право от Централноевропейския университет в Будапеща. В продължение на много години е експерт на Съвета на Европа в областта на свободата на изразяване и свободата на медиите, член на Управителния комитет по медии и информационно общество на Съвета на Европа (CDMSI) и на неговото бюро. Участва в мисии на Съвета на Европа в различни европейски страни. Понастоящем е независим експерт и председател на фондацията „Медии 21”, която участва в проекти по теми на свободата на изразяване, новите медии и журналистиката. От 2017 до 2020 г. фондация „Медии” 21 е партньор заедно с 14 европейски ортанизации по проекта „Компакт” на Европейската комисия по програмата Хоризонт 2020.Член на Комисията за журналистическа етика от 2015 до 2017 г. Експерт в областта на медийната регулация и медийните политики.

 

Коментари

comments