Държавни или обществени да бъдат БНР и БНТ?

0
1077

Ние неведнъж сме повдигали този въпрос. Както и други. Например достатъчно ли е защитен общественият интерес при избора на ръководни органи и управлението на обществените медии? Обществен ли е медийният регулатор – СЕМ, избиран само с политически квоти? Защитава ли достатъчно Законът за радиото и телевизията независимостта на медиите, свободата на словото, журналистическия труд? Тези въпроси си задава и екип от колеги, работили в БНТ, които предлагат свое виждане за медийното законодателство. Колкото и да са спорни някои от предложенията, те показват колко много дефицити има в сегашното медийно закондателство. И повдигат въпроса за по-мащабно обществено обсъждане на кризата в медиите и медийното законодателство у нас. Предлагаме на вниманието ви резюме на становището на проф. д-р Иво Драганов, Боряна Пунчева и Боряна Каменова. И тримата са работили в БНТ.

Уважаеми колеги журналисти,

предлагаме на Вашето внимание  резюме  на експертното становище, подкрепено от Съюза на българските филмови дейци, което нашата експертна група внесе в Министерството на културата в законоустановения срок за провеждане на обществено обсъждане. Повод за тези наши предложения е вторият  законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, предложен от МК в рамките на 2020 година.

 Нашето мнение е, че е необходима цялостна ревизия на ЗРТ особено в частта за управленската структура на БНР и БНТ, но не само. Не е достатъчно да бъдат направени поредни козметични редакции в многократно редактирания закон. Нужна е политическа воля за реални, а не фиктивни промени. Нужно е още обединяване на двата законопроекта, които тази година МК предложи.  И  истински обществен дебат за промените в Закона  с участието на всички заинтересовани страни.

  • Главната цел е: истински обществени БНР и БНТ. 30 години след промените хората ги бъркат с държавни. Грешка, която за съжаление е вярна.  Причината – политическите зависимости на членовете на регулатора, а оттам и на избраните ръководители на обществените медии, както и действащият модел на финансирането на БНР и БНТ.
  • Законовата база, която гарантира истински обществени медии, е да бъдат създадени гаранции и механизми за: регулаторна независимост на СЕМ; финансова, управленска и редакционна независимост на БНР и БНТ.

С предлагания от МК последен законопроект, тези гаранции не са създадени. Прави се крачка напред по отношение на дефинирането на мисията на БНР и БНТ, както и малко по-добра методология за финансирането им чрез премахване на неадекватния норматив на час програма. Но дотук. В този смисъл, подкрепяме и становището на Съюза на българските журналисти: нужно е много повече като промяна в ЗРТ от това, което в момента е на масата. Конкретните ни мотивирани предложения са следните:

  • Нова управленска структура на БНР и БНТ: с два нови надзорни органа и два изпълнителни органа. Съответно: Национални обществени съвети и Надзорни финансови съвети към БНР и БНТ; (Главни) изпълнителни директори и Бордове на директорите на БНР и БНТ.
  • Национален обществен съвет, съответно към БНР и БНТ, със завишени надзорни функции по отношение на управленската и редакционна независимост на двете обществени медии. В неговия състав ще бъдат включени личности – авторитети, с висока степен на обществено доверие, предложени от творчески съюзи, неправителствени професионални организации и академичните среди. Както и колеги, номинирани от екипите на обществените медии и избрани от всички  работещи в тях.
  • Този нов надзорен орган да има и реални правомощия, като правото да налага вето върху избора от СЕМ  на обществено неприемлив генерален директор.
  • Как ще бъдат конституирани и записани в ЗРТ Националните обществените съвети е ключът към програмния и управленски надзор по отношение  на  решенията на главните изпълнителни директори и техните  бордове на директорите.  Предлагаме  конкретни и подробно мотивирани предложение за състава, процедурата по номинациите на тези съвети и техните правомощия (може да ги видите в експертното становище). Те са единственият шанс обществото реално да участва в управлението на БНР и БНТ чрез своите авторитетни представители
  • Надзорен финансов съвет от експерти-финансисти, съответно към БНР и БНТ, с ясни функции, който да следи ежемесечно как и за какво се изразходват бюджетните средства, осигуряващи  програмата на двете обществени медии и който съвет  гарантира   прозрачност на  отчетените разходи. БНТ и БНР се финансират  от данъкоплатците , които имат право да знаят как се харчат парите им.
  • Този втори нов надзорен съвет да се състои от 5 члена: 1 от Сметната палата; 1 от Агенцията за държавен финансов контрол; 1 от Финансовото министерство; както  и Финансовият директор и Главният счетоводител, съответно на БНР и БНТ.
  • 2 изпълнителни органа: генералните директори да станат (главни) изпълнителни директори с оглед промените в управленска структура , избирани както досега от СЕМ, но при завишени академични и професионални критерии
  • Главните Изпълнителни директори и Бордовете на директорите, съответно на БНР и БНТ, носят отговорност  за оперативно ръководство на двете обществени медии наблюдавани  от двата обществени надзорни органа – както в програмните си и кадрови решения, така и по отношение на финансовите.
  • Сегашните управителни съвети да отпаднат. Избрани от генерални директори, те отговарят само на техния вкус и изисквания без  задължително да имат  професионална компетентност по отношение на медията. Поради тази причина  този орган, който обикновено застава зад решенията на генералните директори по никакъв начин не  провежда и не защитава  интересите на обществото. Така  не се  отстоява  самата същност  на двете национални обществени медии и това, което ги отличава от търговските.
  • Ефект: С тази нова управленска структура, възможностите за прозрачност в управлението и отстояване на обществения интерес в БНТ и БНР ще се засили, а това  определено ще доведе до позитивна промяна на медийната среда у нас, която недвусмислено и видимо  се влошава  с всяка изминала година . В последния доклад на „Репортери без граници“ директно беше посочено, че БНТ от неутрална се е превърнала в „проправителствена“ медия.
  • В тази връзка, предлагаме и няколко промени по отношение на Съвета за електронни медии и подбора на неговите  членове за  да отговарят  те  в по- голяма степен на обществените очаквания спрямо  поста, който заемат.  Ако членовете на регулатора  не могат да гарантират, че са способни и отговорни да изпълняват важните правомощия, които имат, не може да говорим за реална регулаторна независимост. И последната критична резолюция на ЕК поиска гаранции в тази посока .  И как точно с настоящите законопроекти,  предложени от МК за промяна на ЗРТ  се постига това? Председателката на СЕМ сама призна, че Съветът не може да гарантира качествен надзор дори  в деня на парламентарните избори!?
  • Предлагаме увеличаване на състава на СЕМ: от 5 на 7 души, като професионалните и академичните критерии за кандидат-членовете на медийния регулатор да се завишат. Нашето становище предлага и визия как  гражданското общество, чрез професионалните организации и творческите съюзи, да има по-активна роля в процедурата за номинации на членовете на СЕМ, които финално се избират и утвърждават от Президента на Република България и Парламента.

 

Ние не искаме промени в ЗРТ, които се съобразяват с конкретни генерални директори, конкретно управление и политическа власт. Не желаем да употребяват публичната ни позиция в ничия изгода. Искаме по-добре работеща система, която да гарантира изброените вече главни цели и да върне обществените медии на хората.

В този смисъл, няма промяна в позицията ни, отразена в отвореното писмо , подкрепено  от близо 2000 души и  цитирано в публичното пространство от  министър Банов.  Но на лице са вече конкретни предложения, които сме готови да защитим публично.

Предложенията ни са конкретни и постижими. Когато и ако тези промени се реализират, тогава нека са и по-дълги мандати на директорите на БНР и БНТ. Когато има:

  • Професионалисти в СЕМ, избрали Главен Изпълнителен директор, готов с професионална управленска визия.
  • Надзорни органи, които гарантират, че общественият интерес е водещ и които  с ясни правомощия и механизми контролират изпълнителните  органи  на БНТ и БНР.
  • Когато българските обществени авторитети намерят мястото си в тези недекоративни нови Национални обществени съвети и не се свенят да се намесят, когато е нужно. И залагат името и достойнството си, за да го правят.
  • Когато хората в БНР и БНТ се чувстват добре платени, сигурни и защитени, ако добре си вършат работата.  И знаят, че ще останат  на улицата, ако не го правят или  ако изпълняват политически и икономически  поръчки.
  • Когато финансирането на БНТ и БНР не  е   възнаграждение  с моркова за послушание или  заслужено  наказание  с тоягата –  според конкретните „настроения“ на властта и в частност на финансовия министър.
  • И когато политиците осмислят, че това ще е даже в техен интерес, защото днес са горе, но утре?
  • Тогава – може да се мисли в посока и на по-дълги мандати – независимо кой е главен изпълнителен директор. А дотогава има много работа, която трябва да се свърши. С широк обществен дебат и политическа воля.

За да стигнем до тези предложения, помогнаха и нашите колеги Бойко Станкушев, Камен Алипиев и Евелина Кирилова. Ползвали сме активна консултантска помощ от проф. д-р Хени Лайденфрост – основател заедно с проф. Хенинг Рьол на MDR, част от ARD и неин „зендерлайтер“ /програмен ръководител – отговаря на нашата позиция програмен директор и главен продуцент/ на територията на бившата ГДР в продължение на повече от 25 години. Използвали сме тяхна органиграма и функции на техните ръководни органи, които са еднакви за всички поделения на ARD. Ползвали сме и опита на проф. д-р Иво Драганов, придобит в CSA- Франция и в MDR през 1998 година по време на работата му в НСРТ като член и секретар на Съвета. Потърсили сме и мнения на хора компетентни в тази област, като проф. д.н Любомир Халачев, когото запознахме с нашите предложения и които той подкрепи. Идеите на   Радомир Чолаков, споделени в медиите, също бяха много полезни за  нас.  Благодарим на д-р Симона Велева за юридическите консултации и търпение. С нейна помощ сме съобразили юридическата рамка на предлаганите от нас промени. Благодарим и на Съюза на българските филмови дейци, които не се задоволиха с поредните козметични промени в ЗРТ и подкрепиха тези  идеи  пред  МК.

Готови сме да обясним пред вас всички детайли по експертните предложения. Като хора с дългогодишен опит в обществена  медия, сме ръководени и от чувството си за дълг и от  мечтата си в България  да има истински обществени Радио и Телевизия. Затова сдружението ни е неформално и отворено към всеки съпричастен към тази кауза и готов за дебат.

С уважение,

проф. д-р Иво Драганов, Силвия-Боряна Пунчева, Боряна Каменова

 

Коментари

comments