Каква трябва да бъде европейската медийна система в светлината на Закона за цифровите услуги (DSA)

0
515

(English text below)

На 18 ноември 2020 г. Съветът на ЕС одобри заключения за защита на свободните и плуралистични  медии в Европа. Документът допълва в известна степен предстоящия Закон за цифровите услуги, като поставя ударението върху ключовите принципи за създаването и функционирането на стабилна медийна система в Европа. Съветът отново подчертава, че по време на криза устойчивите (A), плуралистични (B) и надеждни (C) медии са от първостепенно значение за обществото (тези характеристики всъщност представляват и трите стълба на модерната европейска медийна система).

Пандемията , причинена от COVID-19, изостри някои от основните предизвикателства в  медийния сектор, като доведе до рязък спад на приходите, особено на местните, регионалните и традиционните медии. Компаниите, които работят в този сектор, изразяват европейското културно и езиково многообразие, но често нямат финансовия потенциал, за да са конкурентни  на общоевропейските  и глобалните  пазари. От друга страна, основаните на данни бизнес модели, използвани от онлайн платформите (т.е. механизми за препоръчване на съдържание, персонализиране на съдържание и всички форми на целенасочена реклама), все повече изпреварват моделите на финансиране на медиите. Доставчиците на медийни услуги инвестират в производството на съдържание и имат ясни отговорности, докато онлайн платформите, предоставящи достъп до съдържание на трети страни, често печелят от това, без да се налага да изпълняват същите задължения. Подобно несъответствие може да подкопае равнопоставеността и да създаде конкурентни предимства за някои играчи на пазара.

Във връзка с това ЕК има за задача да търси различни варианти за укрепване на икономическите позиции на европейските медии. Сред тях се открояват създаването на ефективно взаимодействие между европейските инициативи, включително МФР, инструмента за възстановяване „Следващо поколение Европа“ и други съответни програми на ЕС. Още възможности в тази посока включват редовна оценка на правилата за държавна помощ и специално на прилагането на правилата за държавна помощ за печата с оглед на тяхното адаптиране. Тези правила при никакви обстоятелства не трябва да позволяват или да оправдават каквато и да е пряка или непряка намеса на държавата в редакционната независимост на медиите. Планът за действие може да бъде ценен актив за стимулиране на промените в медийния сектор за справяне с трудностите на цифровата и зелената трансформация, както  и да насърчи създаването на разнообразно и независимо медийно съдържание в една справедлива и конкурентна медийна среда.

Заключенията формулират и подход за последователно прилагане на различни европейски актове, свързани с онлайн услугите и медиите. Те препоръчват прецизиране на отговорностите на онлайн платформите в рамките на Закона за цифровите услуги, като се вземат предвид възможните въздействия върху медийния плурализъм. Новите хоризонтални актове на ЕС трябва да бъдат в съответствие с действащите специфични правни инструменти, като Директивата за аудиовизуалните медийни услуги и Директивата за авторското право.

Сред предложените мерки заслужава да се спрем върху рекламата в медийния сектор и нейната решаваща роля за осигуряване на свободен достъп на потребителите до информация. В съответствие с тези принципи държавите членки трябва да направят оценка на съществуващите регулативни рамки на рекламата и свързаните с тях  мерки за защита на данните в цифровата епоха, за да гарантират, че те улесняват финансирането на медийно съдържание. Изследването на въздействието на онлайн рекламата, използването на данни, сътрудничеството с други субекти относно данните и иновациите в медиите трябва да бъде постоянно във фокуса на съответните органи. Платформите трябва да поемат отговорността да изплащат достатъчни възнаграждения на доставчиците и на авторите за съдържанието, от което платформите печелят, и да гарантират, че зачитат правата на интелектуална собственост. Платформите трябва да са прозрачни и да дават публичност на основните критерии за агрегиране, подбор и представяне на медийно съдържание, включително и информация за използваните алгоритми, като същевременно се спазва търговската тайна. Предоставянето на информация трябва да бъде ясно, просто и кратко.  Големите онлайн платформи трябва да спазват недискриминационни правила за достъп и равно третиране на доставчиците на медийно съдържание.

Сътрудничеството между публичните и частните доставчици на медийни услуги трябва да се насърчава. В духа на икономическата свобода доставчиците на услуги могат да сключват споразумения за успешно производство и разпространение на медийно съдържание от общ интерес, без да са зависими от големите платформи, като същевременно вземат предвид възможното въздействие върху медийния плурализъм.

За да подкрепят сигурните и надеждни медии в цяла Европа, държавите членки трябва да насърчават разработването на структурни и процедурни показатели за надеждност на новините и на самите медии и да насърчават спазването на професионалните етични норми. Трябва да се работи с организации на гражданското общество, с изследователи, професионални журналисти и други експерти, за да бъдат разработени работещи правила за идентифициране на дезинформацията (например чрез технически средства за проверка на фактите). Всички тези мерки имат за цел да информират гражданите за всякакви рискове относно надеждността на публикуваната  информация. Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO) е определена да играе видна роля в кампании, които целят откриването и развенчаването  на дезинформация в различни социални мрежи и цифрови медии, както е посочено в Плана за действие на ЕС срещу дезинформацията.

What European media system do we need in light of the digital services act (DSA)

On November 18 2020 the Council of the EU approved conclusions on safeguarding a free and pluralistic media system. The document comes before the EC will announce the DSA in order to complement the package by stressing the key principles for the establishment and operation of a pluralist and stable media system in Europe. The Council reiterates that sustainable (A), pluralistic (B) and trustworthy (C) media are of utmost importance (these characteristics in fact represent the three pillars of the modern European media system).

The COVID-19 pandemic has exacerbated some of the main challenges of the media sector such as sharp declines in revenues, experienced especially by local, regional and traditional media outlets and increasing challenges to the overall durability of the media sector. Companies that operate in the sector are an expression of Europe’s cultural and linguistic diversity, but often do not have the financial potential to compete in pan-European and global markets. On the other hand, the data-driven business models used by online platforms (i.e. content recommendation engines, personalisation of content and all forms of targeted advertising) are increasingly outpacing the media’s financing models. Media service providers invest in content production and are subject to strict responsibilities, while online platforms, giving access to third party content, often profit of this without having to fulfill the same obligations. Such discrepancy could undermine the level playing field which can give some market players competitive advantages over the other.

With respect to this the EC is tasked to pursue various options for strengthening the economic position of the European media. Among them the creation of effective synergies between European initiatives including the MFF, the ‘Next Generation Europe’ recovery instrument and other relevant EU programmes are particularly emphasised. Other opportunities in this direction include the regular evaluation of state aid rules and of the application of state aid rules for the press sector among them with a view to make suitable adaptations. Those rules should under no circumstance allow or justify any direct or indirect state interference with the editorial independence of the media. The Media and Audiovisual Action Plan can be a valuable asset to stimulate the adaptation of the media sector to address the digital and the green transformation and foster the availability of diverse and independent media content in a fair and competitive media environment.

The conclusions formulate an approach for the coherent implementation of different European instruments related to online services and the media. They recommend refinement of the responsibilities of online platforms within the Digital Services Act by considering the possible impacts on media pluralism. The new horizontal EU legal acts should be coherent with sector-specific legal instruments in force, such as the Audiovisual Media Services Directive and the Copyright Directive.

Among the proposed measures the importance of advertising for the media sector and its crucial role in ensuring users’ free access to information merits special attention. In conformity with this member states should evaluate advertising regulation and related data protection measures in the digital age to ensure that they facilitate the financing of media content. Research into the impacts of online advertising, the use of data, collaboration around data and media innovation should be a constant focus. Platforms should take responsibility to adequately remunerate media content providers and authors for the content monetised by platforms and ensure that they respect intellectual property rights. Platforms should be subject to transparency regulations leading to the disclosure of the central criteria for the aggregation, selection and presentation of media content and their weighting, including information on the functioning of the algorithms used, while respecting trade secrets. The provision of information should be made in a language that is simple, concise and understandable for users, in order to enable them to make informed decisions. Online platforms with a gatekeeper role should abide by non-discriminatory rules for access and equal treatment for media content providers.

In order to withstand competition, cooperation between media service providers – public and private – should be encouraged. Service providers are free to form alliances to successfully produce and distribute media content of general interest without being dependent on large platforms, while carefully taking into consideration the possible impact on media pluralism.

The Council recommends a “European Media Forum” to be established to discuss current media policy issues among all relevant stakeholders on a yearly basis.

In order to support trustworthy media across Europe member states should promote the development of structural and procedural indicators for trustworthiness of news and media outlets and thus promote compliance with professional norms and ethics. It is essential for them to work with civil society organisations, researchers, professional journalists and other relevant experts, to develop tools identifying disinformation (i.e. by technical fact-checking processes). The European Digital Media Observatory (EDMO) is designated to play a prominent role in campaigns that aim at detecting and exposing disinformation across different social networks and digital media, as set out in the EU Action Plan against Disinformation.

https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-13260-2020-INIT/en/pdf

Коментари

comments