Говоренето за книги в интернет e модерно. Но има ли разговор по същество?

0
1659

Разговор с Кремена Димитрова, директор Комуникации в издателство „Колибри“
Един феномен шества из мражата, който не е от вчера, но стана по-отчетлив и видим по време на пандемията, когато общуването се пренесе почти изцяло в интернет. Оказа се, че там бъка от блогове, влогове, ютюб канали, подкасти в spotily и къде ли още не интернет места, където се говори за четене и книги. Симпатични млади хора по единично и по двойки, нахакани гимназисти говорят за любимите си четива. Стремят се да го правят забавно, атрактивно и оригинално. Booktubers – наричат себе си и най-ценното сред този бум от говорещи за книги хора е, че има избор за всички- за  стари, за млади, за обичащи класиката, за обичащи фантастиката..  Напоследък и видни литературоведи и писатели започват да представят в ютюб канал по различен от писмовния подход начин интересни заглавия, в отговор на това ново медийно присъствие на книгата.
Как се отразява този феномен, това изобилие от инфлуенсъри-хора, които се опитват да влияят на вкуса и избора на книги на самата издателска дейност? Повишава ли се реално качеството на четенето и търсенето на качествено четиво?
За да разберем това, търсим мнението на  професионалиста в тази област, Кремена Димитрова, директор Комуникации, Маркетинг и PR в издателство „Колибри“.
Тя бе първата, която по време на летния базар на книгата, предложи и дискусия по темата.

-За мен лично е много важно по какъв начин книгите живеят в разговорите на хората и кое е това нещо, което влияе при избора на книга. Когато човек иска да си купи една книга, как си я избира? Дали традиционните методи, които използва PR  рекламата в книгоиздаването вършат работа, или нещата вече еволюират по някакъв естествен път. Тази тема ме вълнува чисто професионално от гледна точка и на длъжността, която изпълнявам в издателство Колибри, а и като човек, който е любител на книгите. Следя какво излиза и в другите издателства, а и самата аз се вълнувам от това, какви тенденции има в издаването на литература, какви нови гласове се появяват, как еволюират жанровете. Следя блогове, влогове по- малко, следя читателските групи в социалните мрежи и си зададох въпроса кое е това, което преимуществено има значение при популярността на една книга. Кое е това, което прави една книга модерна за четене. И, разбира се, продаваема. Тук, трябва веднага да отбележа, че не говорим само за най-популярните жанрове, които се продават така или иначе, не говоря за трилъри, които винаги се търсят. Говоря за сериозната съвременна литература, която изобилства и за това, по какъв начин хората си избират книгите.

И дръзнах да обявя една такава тема по време на панаира на книгата, който се случи наскоро пред НДК, поканих доста колеги от другите издателства, поканих блогъри, поканих администратори на читателски групи в интернет. По някакво стечение на обстоятелствата дойдоха доста малко хора и тази дискусия не се състоя. Състоя се един приятелски разговор, но дискусията предстои да се случи. Дали ще се случи в онлайн или ще имаме възможност да я проведем на живо, но така или иначе ще се случи.

Оказа се, обаче, че е малко труден диалогът на хората, които се опитват да влияят върху мнението за книги, защото всеки си дърпа малко към себе си собствената черга, към медията или канала, който използва да популяризира собственото си мнение за книгите. Има и известна ревност между хората, които говорят или пишат за книги. Кой повече влияе, кой по-малко влияе.  Има често дискусии с негативен оттенък, има хора, които се скарват буквално около дадена книга или автор.

Аз наблюдавам тези процеси с огромен интерес. Много рядко се включвам в спорове, когато виждам, че не отиват на добре, опитвам се да пазя някаква дистанция и да не злоупотребявам с позицията, която имам в това издателство. Тоест, да не говорим само за книги на издателството, в което работя.
Но ми прави впечатление, че всъщност новите лидери на мнение са хората, които ръководят групите в социалните мрежи. Влоговете и ютюбърите или инстаграмърите, най-новите, както се наричат, това са повече млади хора, тийнейджъри, обговарящи книги, които интересуват по-младото поколение четящи. Там няма особено сериозна дискусия. Там по-скоро има значение популярността на даден влогър и това, че той препоръчва дадена книга, вече прави тази книга интересна за неговите последователи. Там няма разговор по същество. Докато в читателските групи в социалните мрежи, като че ли по-скоро има възможност за разговор около дадена книга. Защото в тези читателски групи се включват хора, които освен че са любители на четенето, по-голяма част от тях са и специалисти, колеги.
Така че, за мен по-интересно е как функционират групите в социалните мрежи, като разбира се, не изключвам и това по-младо поколение, което използва по-модерните вече канали в интернет.

Но, за една книга не трябва да се съди по нейната визия, или как някой инфлуенсър се е снимал с нея и по какъв начин я е представил. За мене една книга е ценна, ако тя успее да провокира разговор около важни въпроси, които са свързани с човека.
Защото, няма какво да се лъжем, книгите ни учат на това, да бъдем повече хора. Ние се учим от опита, който е затворен между кориците и това ни прави по-силни по някакъв начин.
Затова изследването на каналите, където се премества и като че ли случва разговорът вече, за мене е изключително важно.

Има една тенденция, която прави впечатление-начинът, на представяне.  Това е едно различно говорене, едно интимно говорене, „палаво“, дори.. Казахте-има много тийнейджъри, но има и семейни двойки, заглавията са закачливо-провокационни- „С книга  полунощ „С книги под завивките.““Четат ли двама“.., което не означава, че в един момент разговорът не се стреми да бъде по същество. 

-Това е и неизбежното влияние на медиите, на новите медии, неизбежното влияние на рекламите, които ни заобикалят отвсякъде, като че ли копирайтърския език, рекламисткия език навлезе дори в начина, по който говорим за сериозни неща. Смисълът на това, да се използва такъв език, който дори маскира по някога и по-съществен разговор за книгите е, да могат да се съберат повече членове в дадена група или повече последователи..follower-и, както изисква терминът да ги наричаме. Той може да не влезе в разговора по същество, може дори да не е прочел книгата, но важното е  да се трупат лайкове. Колко лайкове имаш, колко шервания и по това колко хора те следят, от това се определя какъв инфлуенсър си-голям, среден, малък.  И когато дойде някой, който би искал да се възползва от твоето влияние, първият начин да разбере доколко ти ще му свършиш работа е, да види колко души имаш в групата си, колко те следват в инстаграм. Тоест, мерителната единица в социалните мрежи прави хората влиятелни или не. А не по същество какво те казват. И това е малко нож с две остриета, защото количеството не означава качество. Защото може страшно много да се говори за новата книга на еди кой си-Изабел или Стан, но това да е просто книга, която няма да научи нашите деца кои са  важните въпроси в живота.

-Напоследък се появи обаче и ютюб канал, в който книги представят известни литературоведи, писатели критици, и макар техните последователи да не са толкова колкото на тези, за които говорим,  критичният  глас , критичният аналитичен поглед вече присъства

-Разбира се. Интернет е новата медия, новото средство, чрез което даден разговор се случва и се разпространява и стига до своята аудитория. Преди си мерехме тиражите на изданията. Нали така.Телевизиите си мерят рейтингите, гледанията. По същия начин в интернет е от значение броя хора, които те следват. Но в.“Култура“ може да има 1000 броя тираж, друго женско списание да има пъти по-голям тираж, това не означава, че едното изключва другото.

Всеки влак си има пътници. Интернет е просто медия. И понеже за съжаление се наложи много бързо всички да се преместим да живеем там, особено сега, и заради ситуацията с корона вируса,   животът се премести онлайн и е нормално дори разговорите за книги и от специалисти също да бъдат там.
Въпросът е доколко въобще разговор има. За мене е важно да има разговор. Без значение къде и как ще се случи. Затова всяка една форма на обговаряне на литературата е важна, защото литературата като всяко едно изкуство, не може да съществува сама по себе си. Не е достатъчно само да издаваме книги и да ги продаваме. Ако ние не ги обговаряме, ще се продадат Х броя от тиража до следващото издание. Но няма да разберем стигнали ли са до истинските си читатели.

– И тука е въпросът доколко това ново говорене за книги, което превръща сякаш четенето в модерно занимание,  се отразява на издателската дейност?

-Аз бих го усетила, ако се увеличат тиражите. Но те не се качват. Това, че повече хора се интересуват от книги, не означава, че нашите тиражи се повишават. Нито смъкването на цената на ДДС-то, която също е важна и голяма тема.
Защото количеството хора, които четат книги е не много променящо се число. Но е важно да има разговор за книгите. Това, че повече млади хора се обръщат към книгата и че вероятно има някаква мода в четенето, може само да бъде някакъв позитив, но това е инвестиция за в бъдеще. Ние не можем да берем резултатите сега. Ние трябва обаче, да използваме всички усилия да можем да палим повече хора за ползата от четенето, независимо дали ще вземат книгата от библиотеката, дали ще им я заеме приятел, дали щея купят от онлайн книжарница или ще си свалят електронно или, защо не, ще я слушат в Story tale като аудио книга.
Вижте, една и съща книга на колко много места може да живее и пребивава.
Въпросът е да го има желанието, необходимостта от четене. Това е нещо, което трябва да се възпитава. Аз мисля, че разговорът за книги възпитава точно това желание. За да проявиш ти интерес, да се събуди у тебе импулс да разбереш какъв е този автор, да потърсиш книгата, да прочетеш две три страници, пък да се увлечеш, а после да видиш този автор има ли и друга книга. Това е смисълът от съществуването на тези  нови канали и това ново говорене.

Все повече млади хора се обръщат към мен с предложение за сътрудничество, желаейки да получават от издателството безплатни книги срещу отразяване от тяхна страна. Аз съм много отворена към всякакъв вид колаборации с читатели и почитатели на книгите, но на всички казвам следното: Не е проблем аз да ви давам книги. Проблемът е, вие наистина да я прочетете, наистина да имате нужда от тази книга и поне трима души да разберат за нея от вас. Аз няма да сравнявам дали имаш 300 или 3000 последователи в интернет. Аз ще видя начина, по който ти представяш книгата и ако сметна, че той е достоен за книгата, ще ти дам безплатно издание. Ще ти дам следващата книга, която пожелаеш защото ще виждам, че има смисъл. Сделката се е състояла по същество, а не просто размяна. Книгата е продукт на изкуството, продукт на мисълта, тя не може да бъде просто стока.
В инстаграм напоследък е много популярно да се правят така наречените giveaway игри. Снимаш се, тагваш някого и получаваш еди какво си. Стока някаква. От козметичен продукт до консултация с психолог или нутриционист. И всъщност това, което те отделя от спечелването на наградата, е един клик. Не може кликът, никаквото усилие буквално, да ти носи някакви облаги. Ти трябва да заслужиш даденото нещо. Да имаш истинска потребност от него. Защо не да го кажем- да копнееш да го имаш. Копнежът е изчезнал. Копнежът по четенето. Толкова лесно стана да имаш всяка книга. Но имаш ли потребност от нея? Ще я прочетеш ли наистина? Тя по някакъв начин ще те промени ли, ще бъдеш ли утре по някакъв начин малко по-различен човек, по-добър, по-замислен? Това е, според мен разговорът по същество. И къде той ще се случва няма никакво значение. Важното е да има разговор.

-Не знам, дали достъпът до книгата, доставянето на книги е толкова лесен, попаднах и на един влог от Хасково, млада запалена по книгите дама, която обясняваше как да си доставим книги по интернет, защото в града книжарничката на Хеликон била малка

– Ние  доставяме книги до всяка точка на света, въпрос на елементарна грамотност. Аз пак казвам, човек трябва да има потребност и доза любопитство.
А Хасково имат и библиотека. На мен ми се случи да представяме „Балканска рапсодия“ с Мария Касимова-Моасе. На входа на библиотеката има книжарница. Влязох и попитах за книгата, която ще представяме в  библиотеката. Плакатът е стоял две седмици отпред на входа на книжарницата, но човекът в книжарницата не се беше сетил да зареди заглавието, въпреки зе познава търговския директор на издателството.. Това е липса не елементарна търговска логика.
Тоест, ако човек има желание и потребност, винаги намира как.

-Увеличиха ли се по време на пандемията онлайн поъчките?

-Да. И слава Богу, защото общо взето това ни спаси да не затворим кепенците и да не съкратим нито един човек от екипа.
Ние изцяло заложихме на онлайн продажбите и дадохме много хубави отстъпки на клиентите си, за да могат те да си  позволят това удоволствие, което дава и утеха във времена, в които се налага да седиш затворен в къщи. И мисля, че нашата лоялна аудитория оцени това, продължихме да го правим и след като спаднаха  мерките. И в момента сме в кампания.
Тази кампания пък сега е жест към нашите потребители, това е 11% намаление, което даваме, по случай намаляването на ДДС-то. За нас е важно да покажем, че ние сме ЗА читателите си, и че те са ни важни и че за нас е важно колкото се може повече книги да стигат до тях. Това, че успяхме да продаваме онлайн, ни помогна да функционираме, но продажбите ни като цяло за периода бяха може би на 1/3 от тези миналата година. И това е нормално, защото ние нямаме собствена разпространителска мрежа. Ние сме зависими от големите търговски вериги, които предлагат нашите книги ние, общо взето разчитахме през тези три месеца-март, април и май предимно на онлайн продажбите. Направихме всичко възможно те да бъдат на ниво, да обслужим всички поръчки навреме, да дадем намаление..мисля, че нещата малко по-малко се възвръщат.

Коментари

comments