ДЕНЯТ, В КОЙТО УПРАВЛЯВАЩИТЕ СТАНАХА ПОТЪРПЕВШИ. Винаги първи и само напред

0
1836

Няма нужда, но да ви напомня, че ние сме на първо място по всичко в Европа и света. Даже по военни разходи в условията на Ковид-19 с книжните самолети от последно поколение, които не се знае кога и откъде ще полетят.

Поредният успех ни свари отново неподготвени. Ние сме отново на 111-то място по свобода на медиите, според индекса на „Репортери без граници“. Това са три първи места – в ЕС, НАТО и Евразия. Знаете ли вица за онази армия, която не знаела назад. Кръгом и отново напред. Така е и у нас. Вече не знаем кое е напред и кое е назад.Има една порода серийни нагаждачи, според които който и да дойде на власт, ние сме все напред или отпред. Така е и сега. Изпъкнали сме отвсякъде.

У нас всичко е НОЩ. Не заради среднощните брифинги. Защото ДЕНят не настъпва. Условно да го наречем Демократичното единство на народа, което да освободи спасителите от обременителната мисия да ни спасяват от самите нас. Подаряват ни паркове, разходки. Един човек  шие маски, строи, може би и плете и всичко това става от един джип, който джитка насам-натам, докато не спре до някой строителен багер. Строителството не спира. Магистрали опасват страната, за да може като се освести народът да хукне кой накъдето му видят очите.

Да се разбере. Ние доброволно дадохме част от своята свобода, а останалата те си я присвоиха. И раздават, говорят от наше име и вместо нас и всичко е в първо лице, единствено число – единственото АЗ. Никой не говори вече за излишъците в бюджета, за къщите у нас и в чужбина, закупени и построени с европейски и други помощи, а най-закъсалите банки ще раздават безлихвени кредити на най-закъсалите фирми. Солидарност, така да се каже. Вече няма нужда от толкова медии. Всичко се прикачва за Севда ТВ.

Тя и безработицата у нас може да се увеличи само ако безработните, които си намериха работа в чужбина, се задържат заради коронавируса. У нас проблеми няма. Само успехи, тиражирани от брифинг на брифинг с наддаване на рейтингите в политическото казино. Скоро ще има избори и страната трябва да разпознае своите герои. Няма нужда от билбордове, кампании. Всичко е една кампания. Вие си почивайте, ние мислим вместо вас! Вече че чувстваме като в родната казарма. Старшината ще ви обуе и облече. Може да не ви е по размера, но нали сте облечени.

Всички (в Европа и света) се съветват с нас. Вземат опит от нас. Каквото не могат да вземат, ние им го изпращаме. Даже фурми за благодарност  ни връщат. Впрочем, още не сме ги опитали.

Вече и парламент не ни трябва. Когато решим, го свикваме, когато не – няма кворум. Тя опозицията и без това тапицира стола на властта.  Серийното нагаждачество вече стана колективно. Един лидер на бутафорна партия така се наведе при дебат в парламента, че му се видяха долните гащи.

От джипката, зад врата на премиера, сред сгушените министри, светът изглежда оцветен приятно. Каквото кажем ние, това е истина. Премиерът похвали медиите. Най-сетни! Значи всичко е наред, с прокуратурата напред.  И журналистите са ясни. Добрите слушат и получават привилегията да задават правилните въпроси. Лошите, знаете ги, те критикуват, питат все това, което не трябва и пишат неверни неща, направо глупости. Но прокуратурата ще ги стигне и тях. Ако не, СЕМ ще ги подгони. Там са политическите аватари, които са като комарите край Дунава. Само им кажете кого да нахапят…Във всеки момент медиите чувстват гальовната ръка на премиера. Мисирките са нахранени. Петлите просо няма да видят. И кокошки също. Ние постепенно се превръщаме в красива автархия, като Швейцария по Оруел.

Дарителството е в разцвет. Дарителите – още повече. Очаквайте и още повече от тях. Нали знаете къде сиренето е безплатно. Така че внимателно дърпайте стръвта.

„Мазнинката“ в държавата се стопява, нашата се увеличава. Пак се задават заеми. Но не се опитвайте да разберете какво става – ще се объркате повече. Каквото става, става. Нали виждате – тук комунисти ни заплашват, отвън – ковчези. Даже емигрантите не смеят да припарят у нас. Елате и ще си го получите и вие. Ние не си поплюваме.

Крилатите фрази в характерен стил се бият като  китайски прилепи в изтръпналото съзнание на българина. Сегашните и бъдещите герои на коронавируса един през друг се надпреварват да смаят с интелигентност и поведение публиката. Вече всички говориМЕ на „МЕ“. Всички сме с голи глави, бради, само дето тениските не стигат. Платът отива за маски.

Здравите са в къщи, болните – на улицата. Горките лекари. Горките управляващи. От хвалби, престараване и битка за рейтинги останаха без заплати. Временно. Но ще наваксат. Замалко да останем и без парламент, но ни се размина.

Денят, в който управляващите станаха потърпевши, продължава. Да, България май е добре. Но на каква цена, докога и докъде и кой ще я плати?

Сега, когато страхът посвърши работа и недоволството напредва, а  пропагандата става все по-плитка и прозрачна, може да отпуснем мерките. Леко, не гълтайте много, ще получите разстройство.

Като свърши всичко, най-много ще ни липсват брифингите. Представяте ли си – ставате, пускате телевизора и ГО няма, и ГИ няма. Будите се по нощите, пускате ТВ-то – няма ги. И така НОЩ и ДЕН.

Защо не ръкопляскате? Кажете: благодаря. А целувките?

Затворихме малките театри, отворихме Големия театър. Всичко за Човека. Само не питайте: Кой е? Защото може да са и повече.

 

В

Коментари

comments