ТОТЕМИТЕ НА  ВАСИЛ АНГЕЛОВ И ЗОРАН МИШЕ

0
821

Българо-македонско творческо дуо в галерия Нюанс, обединето под мотото:
„От любов към графиката“
13-30 ноември 2019г. Галерия Нюанс

Политиката на галерия Нюанс е да открива и дава шанс  на млади творци. Пет години подред галеристите организират и провежда конкурс за млади автори, като не само на наградените, но и на откроените по време на конкурса им се дава възможност да излагат творбите си в течение на годината.
Васил Ангелов и Зоран Мише са двама оригинални млади графици, основатели на ателие PRINT NEST studio. в което работят в българо-македонско братство вече петима художника. След участие в предишен конкурс на галерията,  в навечерието на новия,който предстои, двамата представят свои работи в обща изложба. За това събитие, както те го наричат, двамата работят година и половина. Защото не просто показват оригинални техники,  а тематизират и осмистлят днешното битие на младите хора, мисията на младите творци в днешния свят.
Срещата с тях е изключително вдъхновяваща и стимулираща.
Един българин и един македонец работят заедно. Търсят общи пътища и творческо развитие. Не гледат в миналото. Творят бъдеще.
Вижте ги. Чуйте ги.

 

Какво ви събра заедно-в творчески план и конкретно в галерия Нюанс?

Васил Ангелов:
-Ние още в Академията сме учили заедно и още тогава се зароди у нас идеята, че за да можем да продължим да правим графика, хубаво е да си направим някакво наше място. От начало бяхме 4 момчета, сега сме вече петима и така продължаваме. Като приятели в едно ателие.


– И сигурно в основата са общите идеи за развитието на графиката?

Зоран Мише:
-Ами то движещата сила де факто, е любовта към графиката. И даже ни е такова мотото „От любов към графиката“ (For the love of print making) И това е началото..Докъде ще стигвнем, ще видим..
А какво ви свързва с галерия Нюанс и конкретно в тази изложба?
-Тука сме заедно по покана на галеристите. Бяхме участвали в техния конкурс за млади автори миналото издание и оттам дойде тази покана. Година и половина работихме тази изложба вече е открита.
-Вас, Зоран, какво ви доведе в София?
-Случайност, мож да се каже. Вуйчо ми имаше бизнес тука преди 15-16 години и ми предложи да уча в София, Аз казах „Добре.“ Като цяло исках да се занимавам с изкуство,мислех за история на изкуството, като дойдох и проверих какво е, реших, че графиката трябва да бъде.

-Нека разтълкуваме обединяващото заглавие ТОТЕМИ? Какви са тези тотеми?Васил Ангелов:
– Това са нашите лични тотеми, нещата, които са ни вълнували през последната една година. Неща, които се надяваме да са ценности за всеки. Защото тотемът е нещо, на което се уповаваш, нещо, на което вярваш, на което се кланяш,защото смяташ за ценно, нещо, което по някакъв начин припознаваш като свое. Тези тотеми са чувства, емоции, упования- ето например: „Непреклонният дух“ на Зоран, стремежът да не се предаваш.


При мене има тотем на любовта, тотем на времето, тотем на истината..неща, които са важни. Искаме да разберем, дали по някакъв начин тези неща все още са тотеми и в днешно време дали хората ги вълнуват, или вече тотално сме се пречупили и тези неща нямат никаква ценност за никого. Това беше идеята.
Зоран Мише:
-Но, както каза Васил, това са твърде лични изживявания, изкуството е такова. То е лично. И на зрителите ние представяме нещо, в което пък от друга страна те могат да си открият съвсем други, свои неща. Не е казано, че това, което аз правя, отсреща човекът по същия начин трябва да го усети, така, както аз съм си го сътворил. Даже не искам и да знам какво си мисли този, който гледа. Изкуството е тихо, лично преживяване.
-По-сложен ли е езикът на графиката и трябва ли зрителят да има известна подготовка?
-Графиката е визуално изкуство. Може би лилипсата на цветове затруднява, но пък и в монохромната гама има и топлина и студенина.. Някои хора предпочитат цветовете, други ги привлича изчистеността на монохромното възприятие. Ако погледнем навън града-някои го виждат много цветен, други го виждат черно-бял.
-Знам, че използвате различни техники, експериментирате с технологии?
Васил Ангелов:
-За да направиш нещо, което да въздейства, трябва да си много наясно с технологията. А в графиата има много различни техники и едното допълва другото. Можеш да имаш много добра идея, но ако не си достатъчно добър в техниката може да изглеждат много зле нещата.
Тези технологии, които използваме ние, са в рамките на радиционната графика, тя се  различава от компютърната графика…
Зоран Мише:
-По принцип да, аз лично смятам, че това си е част от творчеството и не му отдавам голямо значение, говоря лично за себе си, все пак аз правя изобразително изкуство и много е важно какво има изобразено, каква е идеята. Това, как се създава, колко труд  е отнело, това си е лично за автора.
-Новите технологии променят ли, отнемат ли от магията на правенето?
Зоран Мише:
-Ако им позволиш-ще я промени, ако не им позволиш-няма да я промени.
Всеки си преценява. Според мен с новите технологии се получават много сполучливи неща, но има и супер посредствени.
-Васил Ангелов:
-Ето това е един спор, който ние си водим в нашето ателие от доста време и едва ли някога ще сме на едно и също мнение. За мен лично нещата са различни от гледна точка на това, как са изградени, какви усилия са положени, за Зоран е без значение, за мене има значение..В крайна сметка зрителят вижда наистина една готова картина, един готов продукт и за него не би трябвало да е от абсолютно никакво значение как е направен. Или му харесва, или не му харесва.
Вие, Зоран, сте били куратор на проект, събрал графици от цял свят. Сигурно сте водили подобни спорове? Накъде върви графиката?
-Зоран Мише:

-Да, събрах хора от Япония до Бразилия..Тези хора ги знам от интернет. Ето, нтернет ни събра. Аз знам, че тези хора работят и с т.н. традиционни техники, но какво е традиционно-таблетът какво е? Той вече е на 100 години..Сега, най-новото са холограмите.. Новите технологии  са вече част от живота. Ние трябва да ги инфилтрираме в нашата работа. Хората от Полша са го разбрали много отдавна, затова съм любител на тяхната школа. Те успяват да комбинират новото и старото, японците, също и китайците.. За мен светът на изкуството е точно в това-в разнообразието. Не бива да се ограничаваме.

-Има ли диалог между работите, изложени тук?
Зоран Мише:
-По принцип, да. Изложбата е озаглавена тотеми, но има и подтекстови знаци, които задават посоки на мислене. Те са пак лични изживявания., Например моите знаци, оказали се значими за мен. Неща, които съм  изживял и искам да ги представя в един графичен вид. Аз мога да разказвам за тях, но има един момент, когато прекалено разказваш, убиваш картината.

Работите които правя, искам да имат комуникация с по-старите ми работи. Да се надовързват. Като с възли да са свързани, като една верига.. Тука например, серията от графики „непреклонният дух“, са свързани с една серия, която съм имал преди години и която се казва „Съзнанието“.  В предишното издание в галерия Нюанс имаше една твърба, която се казваше „Блокирано съзнание“. То беше едно куп сено увито в една мрежа. Когато блокираме обаче, пречупваме ли се или не се пречупваме .. И тук виждаме натиска на това нещо, дали ще се пречупим или не..

-Кое ни пречупва, всъщност?
Зоран Мише:
-Не знам, светът около нас, Той е много трънлив..
-А този зъб?
-Това са знаци, затова са и със златиста боя отпечатани-знаци след живота..
Васил Ангелов:
-Когато са събирали златните зъби на хората след смъртта, знаем кога- примерно…

-Да погледнем тука какви истини има? 

(„Истина“)
Васил Ангелов:
-Истината е всъщност, че всеки си има своята собствена истина. И затова са толкова много различни квадратчета в различни нюанси, защото има много нюанси от бялото до черното и никога истината не е нито бяла, нито черна. Вие си имате една истина, аз си имам друга истина, Зоран си има трета.., а всъщност, истината е тази бяла линия, която кривуличи между нас, даже понякога минава напряко..  Това е доста по-абстрактно, няма нещо разбираемо като обект, поради което някой може да го усти, друг не..

 

Аз пък виждам порзорец, лице, дом, око..Многото истини разкриват ли се по различен начин във вашата серия от графики:
Васил Ангелов:

-Разбира се Някои от нещата са по-тъмни, други по-светли, опитал съм се това, което съм закодирал като някаква идея, някаква емоция, да бъде пресъздадено по начина по който аз го усещам.
-Да разчетем и тези миниатюрни тотеми на Зоран?
-Това са знаци. Ето какво казват те- като вървим напред, да се поспрем, да се върнем  малко назад, когато прекалено избързваш, поспри..

Това пък е черна дупка-ще излезем ли, нямали да излезем..легото-детската игра истина-неистина..Това саигриви знаци..

Не мога да не ви попитам, освен за творчески подходи, спорите ли примерно за историята, която ни свързва, която ни разделя. Тема ли е това за вас?

Васил Ангелов:
-Историята между България и Македония? Историята и политиката въобще не ме интересуват.
Зоран Мише:
-Ние сме над нещата. Поне аз, де.
Имате ли сво формула за общия ни път и съществуване на територията на Европа?
Васил Ангелов:
-Не трябва да се интересуваме от историята и политиката.Това е. И ще ви кажа защо не ме интересува. Защото единственото нещо, което прави политиката е да разделя, не да обединява. Ако политиката на дадена държава е да разделя и настройва съседски народи, които някога са били исторически свързани,в место всички да сме приятели, да сме врагове, не го приемам.
Ами, не сме врагове. Знаем се от 10 години, работим заедно да, понякога спорим, понякога се караме, обаче това по никакъв начин не е политическа или историческа тема.
Зоран Мише:
-Според мен, то важи и за изкуството,  разделенията пречат. Когато си  отворен, нещата ще се получават.
-Има ли още граници в мисленето между София и Охрид? Има още пречки да излезем от черната дупка на светло вървим напред?
Зоран Мише:
-В моето няма. Предполагам, че в някои мозъци има.
Колкото повече комуникираме, търсим пътища да се разбираме, толкова по лесно ще е.
Не трябва много, мъничко трябва.

13-30 ноември 2019г., галерия Нюанс, ул.“Денкоглу“ 42.

 

Коментари

comments