РЕТРО ПОП АРТ В ГАЛЕРИЯ НЮАНС

0
836

От 23 октомври до 10 ноември в галерия Нюанс НИНА И ИВО ПЕТРОВИ ни предлагат нещо повече от ретро разходка във времето. Връщайки ни в навечерието и първото десетилетие на 20-и век, в т.нар. „златни години“, те сакаш искат да ни подскажат да погледнем на живота с повече лекота и въображение, преоткривайки очарованието на европейската ни културна принадлежност. Да не забравяме, че България по това време върви в крак с европейските моди, образите от кинематографа стават модел за подражание, декоративността на ар нуво навлиза в ежедневието, в модата, в архитектурата, в живописта, възхищението пред техническия прогрес завладява ума и разкрепостява нравите. Това е време на надежди и вдъхновение, на ентусиазъм и артистизъм. Време, което Стефан Цвайг в „Светът от вчера-спомени на един европеец“  нарича златния век на сигурността. Много бързо илюзията за сигурност, породена от човешкия напредък се срутва като призрачен замък в разрухата на Първата световна война, но за европееца копнежът по това време остава като разпознаваем културен код.
Нина и Иво вкарват в диалог света от вчера с днешното време вероятно не само да направим по-цветно своето ежедневие, но и да върнем чувството си за приобщеност  към един спомен-мечта за Европа, Европа, символ на изящество и култура.

Нина и Иво са повече от тандем. Съученици в приложното училище в Трявна, състуденти в художествения факултет на Великотърновски университет, партньори в живота и творческо дуо. През годините имат реализирани изложби в Барселона, Париж, Москва, Виена, Истанбул, Тулуза ,Лил, Хага, Амстердам, Страсбург и Люксенбург.

 

 

При Вас, Нина, е сякаш по-буквален цитатът на епохата, сякаш вашите картини са точни  реплики на кадри от немите филми, от снимки и постери, има сякаш  пълно потапяне в емоцията на времето?
-Да, в интернет можеш да намериш много снимки, които аз използвам, но за  мен е по- важно картините да да излъчват състояние, независимо какво: радост, тъга, умора, угриженост. Просто човешко състояние, пречупено през тази епоха..

– Докато при Вас, Иво, има някаква дистанция, има ирония?
-Да, търся гротеската. И аз използвам снимки и типажи, даже много популярни личности имам, но ги прекарвам през гротеската..
Има един мъж с униформа, ще видите, това е един немски артист от 20-те, който винаги играе белогвардеец, гледам да не прекалявам с него, но има нещо в  него, което ме привлича. Ето този тук, дето гледа в ъгъла, е Бъстър Китън. Направил съм го по моя начин, не е точен портрет, но той подсказва тема, сюжет.


При мене винаги има сюжет, докато при нея нещата са по-философски, по извисени. При мене са по-забавни.

Нина:
– Да, при мене стават все по-философски.


– Как ги приема българската публика?

Иво:
-За България нямам още впечатления, но в чужбина много се харесват. Правили сме изложби във Виена разбира се, в Люксембург сме правили две изложби в Париж три и в Истамбул  – там има известни изисквания, за някои картини. Навсякъде е различно. Зависи от публиката. И от самото място. На едно място картините изглеждат по един начин, другаде  по друг..сякаш картините живеят свой живот в различни среди..

Нина:
– Във Виена, публиката е трудна, но благодатна, защото те предизвиква  да се развиваш, там например, съчетанието на кубични форми, силни цветове много привлича.

-Как оценявате пулбиката тук?
-Тука все още има страх да се влиза в галериите. Питат такса има ли, може ли? Имат желание, но има и някаква спирачка.

-Как работите с европейските галерии?
Нина:

-Научихме се. От 12 години вече работим  с една френска галерия
Иво:
– Аз съм работил и в Барселона, за мен оттам почна всичко. От Барселона.Там открих този стил, по-скоро подсказа ми да вървя по този път галериста..И до ден днешен съм голям почитател на Барселона.Там всичко е искуство,там  дишаш изкуство

Нина:
-Е, то си личи и по картините.
Иво:
-Художникът не може без галериста. Галеристът знае какво се търси, как да предложи нещата, кои картини са подходящи, кои, не примерно в този момент.
Нина:
–  Това е мениджмънт, това се учи. Аз не мога да се продавам, например.
Иво:
-Съвременното изкуство е вече по- близо до шоу бизнеса. Галериите имат своите пиар-и, които да промотират продукта, защото конкуренцията ее  убийствена. Аз съм свидетел в Барселона на ден влизат 10-ина художници в галерията да се предлагат. Художникът не може сам а се продаде. Галеристите го поемат и продават.
Между другото редица държави, Китай, Индия, Русия отварят галерии в европейските столици да промотират своето изкуство. Сякаш е държавна политика. И правят най-различни събития, превръщайки тези галерии в нещо като културни центрове. В Истамбул например, нещо за което много съжалявам, защото отсъствах от събитието, на наша изложба е бил представен техен известен автор, Недим Гюрсел. И като се разрових да прочета за него, се оказа, че коренът му е от моя роден град-Плевен. Техните са се изселили след рускотурсаката война. А можеше да се срещнем в гарелията двама съграждани…
Нина:
– А аз веднъж рисувах 8 часа на живо в една галерия в Нанси. На фона на моите картини. В събота се прави това, за да хората с идват с децата си, и дойдоха толкова много хора, запазили от преди месец датата, от Тулуза, от Брюксел… Гледаха картини, гледаха как рисувам.. Това е потребност, която се възпитава.
 Иво: 
-Сега работим с филиала на тази френска галерия- Креди артист в Москва. Там  публиката е коренно различна. Не сме виждали такава ерудирана публика, високо образована, с уважение към изкуството, всички говорят на френски, английски, говорят няколко езика. Решават много имплуивно, влизат, и като харесат казват-аз купувам това. Не го оставят за утре или след една седмица.
Готвим се за там напролет.

Да пожелаем успех и да разширяват аудитариите си  двамата млади художници, чийто език сближава времена и епохи, „омайва със стил, красота и прогрес. Буди възхита. Заразява с оптимистично настроение и с приятно безгрижие.“ Допълват галеристите.

 

 

Не пропускайте :
Галерия Нюанс 23-и октомври, 10-и ноември ул.“Денкоглу“ 42

Коментари

comments