В борбата с коронавируса науката показа мускули, казва проф. Георги Момеков и препоръчва да спрем да вярваме на врачки и лъжемесии

0
516

Проф. Момеков е от авторитетите, които човек искаше да чуе по време на пандемията, заради способността директно да назовава проблемите и да убеждава в решенията, като развенчава мистификациите и оборва опонентите.  Отново разговаряме с него за да научим на какъв етап от борбата с Ковида сме, от каква терапия имат нужда пост-Ковидните последствия,  ще узнаем  още за напредъка  на фармакологията в областта на лекарствените взаимодействия при лечението на социално-значимите болести,  както и за възможностите на фито- фармакологията  и на какво от природната медицина можем да се доверим.

Проф. Момеков д.ф. е председател на Българското научно дружество по фармация и ръководител на катедра „Фармакология, фармакотерапия и токсикология” при Фармацевтичен факултет на МУ, София. Член на редакционните съвети на сп. „Наука Онкохематология“ и сп. „Наука Кардиология“.

-Какво ви запали да изберете фармакологията, проф. Момеков? Какви перспективи и предизвикателства видяхте в тази специалност?

– Първо беше фармацията. И тук имаше пръст на съдбата. Дядо ми е лекар, така че винаги съм имал интерес към био-медицинските науки, към биологията, към медицината в частност, но не успях да изкарам оценка, достатъчна за медицина и влязох фармация. Но още с първите занятия установих, че това потопяване в света на лекарствата е нещо, което много  ми харесва, че е много е мое. Дипломната ми  работа  бе в катедрата по фармакология и токсикология, тогава се казваше така след това се добави фармакотерапията, а фармакологията е  специална дисциплина, но в крайна сметка лежи върху раменете на познаването на биохимията, на физиологията, патофизиологията, химията на лекарствата, така че съвсем естествено дойде като продължение на цялото въвличане в света на лекарствознанието  да избера фармакологията. И фармакотерапията, която пък е вече реалното приложение, базирано на доказателства от проучване на лекарствата.
Няма как да си представя нещо по-интересно от това.

Какво предизвикателство се оказа коронавирусът за вашата специалност и за науката като цяло, който повдигна много въпроси? На какъв етап от борбата с с него сме?

-Лично за мене, въпреки въпросите, които се разкриха, стожерите на съвременната наука показаха мускули. Човечеството съумя за един кратък период от време да разработи методика за диагностика, която да може да се прави в реално време, милиони тестове за един кратък период от време, от емпирични стигнахме до обосновани на науката протоколи за лечение, в момента в ЕС има осем лекарства с официална индикация Ковид19, има още две, които подлежат на оценка. Така че мисля, че за по-малко от три години несъмнено науката демонстрира мускули. И успешното въвеждане на ваксинацията, която така или иначе, в контекста и на другите мерки, позволи да се спасят много животи.
Междувременно се  даваха  препоръки от кого ли не, от ортопеди, от шофьори на таксита, всякакви хора, които се опитваха с хобито си да се забавляват. А СЗО по начало бяха много скептични към странните протоколи с по 20-30 лекарства, които се разпространяваха, докато клиничните проучвания приключиха, видя се, че всички лекарства, за които няма никаква идея за въвеждането в тая клиника претърпяха фиаско и в момента според мене си има протоколи, които позволяват тая болест да се лекува рационално, съобразно тежестта на пациента и фазите в които се намира. Чакаме скоро и две молекули, които ще позволят домашно лечение на високорисковите хора. Всъщност, най-непокритата страна. Да, въпроси много, но мисля, че бързо разбрахме  , че медицината на доказателствата, с нейната йерархия, което значи да почиваме на клиничните проучвания с добър дизайн с достатъчно брой хора, да не вярваме на „една жена каза синдрома, е много важно нещо.

-Наистина известно време ситуацията беше много стресираща и се основаваше на „една жена каза“,  липсваше доверие в авторитетите и към ваксините, и към обърканите протоколи…

-Не искам да звуча расистки нито подценяващо и отричащо източните  практики, но като видите какво се случи в скандинавските страни и някак си разбирате защо тези нации имат страхотно качество на живот, имат огромен брутен вътрешен продукт на глава от населението. И разбирате, че огромният вътрешен продукт е функция на главите.
Как да кажа, там където има денонощен канал с врачки, има все още неща за оптимизиране. И няма значение дали врачките ни занимават с медицинските ни проблеми, или са политически врачки, или са социологически врачки, ние много вярваме на врачки. Нямаме обща култура, не четем и като че ли като общество имаме много къса памет и забравяме бързо лъжемесиите, защото след кратък период от време отново им позволяваме да ни лъжат.

Междувременно се отвори друг проблем-пост-Ковидните усложнения. Той също допринася за трупане на недоверие и търсене на врачки и чародеи. Хората си казват ами то и ваксинираните се разболяват, и от ваксината се получават пост-Ковидни проблеми. Тези пост-Ковидни проблеми проучват ли се вече задълбочено, какви са причините, в какво се характеризират? Нужно ли е комплексен подход при прилагането на терапия?

-Ковид-19  е болест, която се оказа, че има тропизъм към различни тъкани и както е многофасетна клиничната картина. Извън белия дроб чрез увредата на съдовия ендотел може да увреди  който и да е орган, има неврологични усложниния, има много кардиологични усложнения, има нарушаване на добрия контрол на един диабет да речем, или на заболяване на щитовидната жлеза…По същия начин проявите на пост-Ковида могат да бъдат многостранни.
Ако искаме да търсим добро справяне с тези проблеми, трябва да търсим лекар специалист. Лекарите специалисти бързо натрупаха опит и отново казвам, не е необходимо България да създава собствени протоколи, в момента се трупа световен опит и се създават и логаритми за справяне с пост-Ковида. Много е важно мониторирането, много е важно проследяване за усложнения, за да може адекватно и бързо да се вземат мерки, но все още пост-Ковидът ни е неясен в пространство-времето, защото е много къс периодът, от който се познаваме.

Изключително внимателни трябва да бъдат хората, които и преди Ковида не бяха добре. Защото тази висока смъртност в България донякъде е свързана и с това, че нашата популация е полиморбидна, не е свикнала да си обръща внимание, не е свикнала да коригира рискови фактори, така че хората, които имат хронични заболявания- възрастни, хора с наднормено тегло и, независимо от всичко друго, хората, преживели тежък Ковид, наложил хоспитализация, при тези хора поне една година е желателно много внимателно проследяване за неврологични увреди, за тромбози, дихателната система също трябва да се мониторира и даже нещо, което у нас като че ли се забравя, в България има много специалисти по рехабилитация, сега се говори за респираторна рехабилитация. Тоест, трябва да се търси и функционална  диагностика и лекар специалист. Пост-Ковидът изисква комплексен подход.

-Но дали има нужда от някаква нова организация на медицинските услуги, свързани с пост-Ковида, да не се чуди човек къде да отиде, какво да направи?

– Чисто организационно ми е сложно да отговоря. В България ние имаме много голям експертен потенциал в медицината, но организационно имаме някои неудачи. Даже  Ковидът подсказа това, защото се оказа, ако щете, че не е нормално да има такава асиметрия в медицинските специалности. Защото всички говореха за легла, никой не говори за броя на реаниматорите, способни да върнат човека от оня свят.
Леглата не лекуват хора.

-Наскоро се проведе  форум, част от информационната кампания „+ мен“ на Министерството на здравеопазването за повишаване информираността относно ползите от ваксините и ваксинацията срещу COVID-19, на който откровено говорите за ваксините.  Защото се оказа, че има ваксини, предизвикващи странични ефекти, подобни на тези, които се появяват след прекаран вирус, оказа се,  че и след бустерна доза се кара ковид. Как да продължи  ваксинационният процес, особено при хора с усложнения?

Това е по-скоро една много интересна инициатива на Министерството на здравеопазването „+мен“ и е свързана с обучението на кадрите в спешната помощ. Но пак казвам, мен ме изумява, как болест, която уби в България около 4 процента от известните случаи, хората се опасяват от едни странични ефекти, които при други  ваксини се срещат много по-често. Тези ваксини бяха създадени на основата на нашите познания за братовчедите на тоя вирус SARS-CoV-2 , защото 2004 имахме сблъсък със SARS-COV1, с който са изключително сходни. До ден днешен в Саудитска Арабия има случаи на  MERS-COV (близкоизточен респираторен синдром), при който животински резервоар са камилите. Болест с много тежка клинична картина и с много по-висока смъртност от Ковид, който използва друг ензим за да прониква в клетките. Но така или иначе, коронавирусите с техния потенциал да предизвикват пандемии, защото винаги, когато имаме вирус, който се разпространява  аерозолно, ние трябва да сме наясно, че такива вируси крият риск.
Бързата поява на ваксините е бърза в очите на лаика. Има много изследователски групи, които са работили десетилетия наред и тази информационна РНК технология не беше като че ли обяснена.
На тези кадри от Бърза помощ им показах едни слайдове, с едни много хубави картинки, които не съм взел от американски учебник, а от New York Times. А в България част от журналистиката се опитваше да прави рейтинг, канейки… хайде да не използвам епитети! И не става дума за тъмно жълти медии, а за национален ефир. Като видите една южна нация, която обича да пийва, да хапва, но е ваксинирана, като едни португалци, какво да кажа? Обичат си живота, но считат, че обществото е важно и нашите капризи не са по-важни от обществените потребности. Аз бях много убеден, че когато се натрупат данните от милиарди поставени дози, че нещата ще се уталожат, но като че ли толкова глупости се изприказваха, като глупостите за експерименталните течности например. Всеки може да провери в сайта на Европейската агенция кратките характеристики на тези ваксини. Поставените дози са над десет милиарда вече. Безпрецедентни данни има публикувани в научни списания със статистика.

-А как ще продължи ваксинационният процес с повече информираност на базата на натрупания опит?  Примерно аз съм с тромбоцитопения, бях  от първите, ваксинирани с Астра Зенека, и когато попитах, има ли проблем, ми отговориха тогава- не. Имах проблеми обаче. Не ми попречи  да довърша ваксинацията. Това беше в началото. Изкарах и Ковид, лек но с усложнения отново постфактум. Сега се питам-да слагам ли бустерна доза, къде да получа отговор?

-Самият аз съм преживял много тежка автоимунна детска тромбоцитопения. Просто механизмите, по които възниква тази странна тромбоцитопения при тази ваксина са изключително особени и много трудно можем да кажем до ден днешен кои са рисковите групи. Честотата при тази тромбоцитопения при Астра Зенека е няколко души на сто хиляди. Честотата на тежки странични реакции към лекарствата е много по-голяма от тази. Но не сме се отказали от приемане на лекарства. Човек, когато има усложнения, наистина трябва да получи добра консултация. Аз съм безкрайно впечатлен от РЗИ, защото досега не ми се беше налагало да се сблъсквам с РЗИ като институция, но моята ваксинация протече изцяло под опеката на РЗИ и консултацията, която се даваше на място, беше изключително компетентна.
Като общество сме много големи длъжници на РЗИ. Те изнесоха на мускули страшно много работа, бяха безкрайно ценни и в общи линии не съм чул да им е направена дори и една вербална похвала. Така че, аз си позволявам през вашата платформа да споделя това.
Но, как да ви кажа, тези ваксини, да речем принципът, по който действат информационните РНК, какъв е. Много малко неща са по-лабилни в нашето тяло от една информационна РНК. Затова се налагаше и този температурен режим. След поставяне тази експресия на шипчестия протеин се случва основно в нашия делтовиден мускул в рамките на един-два дни. Имаше проучвания, които показаха, че пиковите концентрации на този екзогенен протеин в нашите телесни течности са от порядъка на пикограм на мл. (Пикограмът е една трилионна от грама). В рамките на 2-3 дни. След това тези неща изчезват яко дим и остава само отпечатъка върху имунната система. Говореха се страшни неща за тези наночастици и т.н. от хора, които не бяха чували за тях досега. А ние сме в контакт с наночастиците, слагаме си слънцезащитни продукти с титанов диоксид, чистим си грима с така наречените мицеларни води. Мицеларната вода не е нищо друго освен една колоидна система в която има мицели от повърхностно активни вещества.
По подобен начин се формулират тези ваксини, защото им трябва троянски кон. РНК-то е гигантска молекула, която  не може да премине през клетъчните мембрани на човека и ѝ трябва такъв транспорт. Тези наночастици са изградени от фосфолипиди и холестерол. Които консумираме, когато ядем яйца, например.

По отношение на сърдечно-съдовите проблеми, има установено повишаване на риска от миокардит с ваксините, но честотата отново е много ниска. Вероятно има имунологична реакция, но реакциите са обратими и освен това, там рисковата група са по-скоро млади мъже.
Впреки тези данни, знаете Израел постави няколко цикъла на бустери.  В Турция пък се наложи да се преваксинира цялата популация, защото стартираха с една, не казвам некачествена, тя е качествена, но не върши добра работа, китайска ваксина.
Така че глупостите, които се приказваха, че трябва да се чака 10-15 години, са безумни. Защото правителствата дадоха много пари на Биг Фарма да се ускори този процес с надежда да се угаси този пожар. Никой не е чакал по конвенционален начин да отмине периодът. Затова се приложи тази методология за rolling review, тоест, от Eвропейската агенция по лекарствата или от ADF в Щатите не получаваш цялата документация с всички проучвания, а на час по лъжичка. Когато излезе нещо се подава така, че когато вече дойде периодът за подаване на заявка за разрешение за употреба, Агенцията вече е прегледала голяма част от документацията. И по този начин регулаторният и изследователският процес просто са препокрити. Това не значи, че е спестена бдителността на тези организации. Това са организации с бюджети милиарди долари, които имат огромен експертен потенциал и които гарантират качеството на продуктите, с които се лекуваме. Даже детекцията на тази рядка реакция към ваксината на Астра Зенека не показва, че тези ваксини са опасни, а просто, че в Европа има система за проследяване на нежеланите лекарствени реакции.

Какво обаче ни чака занапред, наесен ще има ли нова вълна и мутации на вируса?  

-Вижте, ние сме преживели и по-страшни неща. Монголското нашествие с черната чума, успоредно са вървели скакалците, много по-страшни неща са се случвали на човечеството. Но, надявам се, все пак девствените популации намаляват. Страшното при вирусите е, когато се сблъскат с една голяма популация, която е податлива. Оттам идват тежките форми и протичания. Търговията с роби в Америките не е дошла от алчността на испанците само, а е дошла от това, че испанците „подаряват“ на местното население морбили и едра шарка. На популация, която никога не се е сблъсквала с тези болести. И там морбилито и едрата шарка буквално като коса са покосявали тези популации. И това е наложило да се внася работна ръка от Африка, да събира тръстика.

Мисля че ние този етап на първата среща някак си го отминахме, защото нещо, за което някога са били нужни векове, ние го прескочихме за няколко месеца. Сега с ваксинациите, с преболедувалата популация, аз лично се надявам да намалява тежестта.
Но предсказването на бъдещето изисква кристална топка, а те се произвеждат в Китай.(смее се)

-Сега обаче се зададе и маймунската шарка.

Не искам да влизам в обувките на вирусолозите и епидемиолозите, това не е нов проблем. Досега е имало избухвания в рамките на Африканския континент. Рано е да се правят заключения и да изпадаме в истерии.

– Извън темата Ковид, какъв е фокусът на вашите интереси относно социално-значимите заболявания?

-Аз от близо десетилетия колаборирам с няколко организации на клиницисти и там моята експертиза е фокусирана върху лекарствените взаимодействия. Защото съвременният човек често живее дълго, живеещите дълго хора често имат много болести и се налага да приемат много лекарства. И познаването на лекарствените взаимодействия е много важно, за да може да се оптимизира лечението и за де избегнат страничните ефекти, свързани с тези взаимодействия. Така че там по всички социално-значими заболявания имам подчертан интерес: и към взаимодействия при лечение в кардиологията, и при респираторните заболявания, антибактериалните лекарства и т.н.

А иначе, в тясно-научен аспект, аз се занимавам основно с проучване на природни и синтетични вещества, като потенциални лекарства за лечение на онкологични заболявания. Това вече си е експериментална фармакология с използване на модели на тези злокачествени болести.

-Етно- и фито-фармакология?

– Да, етно дотолкова, доколкото етно-фармакологията може да даде отговор на това, дали нещо, което се прави традиционно е рационално. Над 90 %  от случаите не е, защото знаете, в народната медицина там всичко е свързано с вяра, с поверия, самодиви и пр., тук там е излизат рационални неща. Самият процес на варене, който е доминантният метод за извличане в народната медицина, с варене с вода, по този начин не можем да извлечем голяма част от ценните вещества. Още древните египтяни са използвали или оцет, или вино като екстрагент, защото са знаели, че не всичко се разтваря добре във вода. Но въз основа на етно-фармакологията, човек може да рационализира нещо, което се прави. Да, понякога работят много добре тези подходи, но понякога не. Защото народът не прави клинични проучвания, там има доста субективизъм във всичко.

– Но защо  по лесно вярват хората на народните илачи, за които има изобилие от реклами и препоръки в социалните мрежи, защо търсят бабешки лекове и билки и кога билките стават лекарства?  

-Там се свири на една много тънка струна, особено при нерешените проблеми. Има заболявания, за които съвременната медицина няма никакъв отговор. Или има неадекватен отговор. И се прави някакъв продукт на който се приписват наистина чудодейни свойства, освен това, ако продуктът не е със статут на лекарство и рекламните кампании са много по-свободни. Защото при лекарствата всичко минава през Агенцията по лекарствата. Ти не можеш да напишеш една дума без да е одобрена от Агенцията. Докато при друг тип продукти е точно толкова безумно да вярваш на всичко което ти обещават, колкото да ходиш да взимаш бърз кредит като нещо много добро за твоето икономическо бъдеще.

– И тогава как да се доверяваме на рекламите на тези хранителни добавки, които повишавали имунитета, подобряват това или онова състояние?

-Ами вижте, имунитетът не можеш да си го измериш като талията или килограмите. Имунната система е безкрайно сложна и голяма част от нейните играчи са индивидуални клетки. Ние в реално време можем да проследим определени аспекти на имунитета, но не можем да го оценим холистично и да кажем-ето това нещо дига имунитета и той магически се повишава. Голяма част от тези продукти са базирани на инвитро експерименти, на някакви откъслечни проучвания. За много малко от тях имаме доказателства за реална клинична полза.
Така че, когато хората имат сериозен проблем, имат чести боледувания, желателно е да се обърнат към имунолог, защото има хора с вродени или придобити имунни дефицити, за които има терапии. Осланяйки се на реклами, те се лишават от същинско лечение.
Иначе имат място тези продукти, но имайте на ум, че ако нещо ви изглежда толкова странно, че ви се струва, че ви лъжат, вероятността да ви лъжат е голяма. (Бръснача на Окам.)
Да, има терапия на рак с вещества, получени от растения. Но това е много далече от бабите, които варят чайове или знахарите в Африка. Защото например паклитакселът, който в момента се получава по различен начин, но в началото, когато е открит съвсем случайно когато правят скриниране на екстракти от множество растения в кората на тихоокеанския тис (тихоокеанският тис е ендемит за Северна Америка) по време на една програма, спонсорирана от американския департамент по земеделие, заедно с  техния национален институт по здравеопазване, за един флакон паклитаксел е било нужно да се отсекат шест вековни дървета, да им се свали кората и да се извлече с минимален добив. Нали се сещате, че няма как да открием подобно вещество чрез методите на народната медицина. Сега се прави по по-културен начин, защото взимаме игличките на европейския тис, какъвто има и тук зад нашия факултет, (таксус баката) и с полусинтез получаваме същия този паклитаксел.  За винкристина ни трябват 3,5 тона от една изсушена мадагаскарска розова зеленика отново за един флакон. Това е наука. Пак казвам, няма нищо общо с бабите, които варят чайове. Иначе, тук там е народната медицина дава ценни нишани. Например артимизенина, за който китайците взеха Нобелова награда за лечение на малария, той идва от тяхната народна медицина и е един вид отровен пелин, който използват при трески, включително при малария. И се оказа, че в момента това вещество е безценно за лечение на тази болест.

 

 

Коментари

comments