„СЛЕДИТЕ СЕ ГУБЯТ, НО В КРАЙНА СМЕТКА ОСТАВАТ“22 юни – 25 август 2019 г. СХГ

0
474

В градежа на културната ни история участват много знайни и незнайни имена, които    паметта ни с времето, справедливо или не, пресява.
Възовможността обаче да уплътним образа за това минало, да си припомним и обогатим познанията си за хора и съдби, е всъщност възможност да скрепим липсващи звена в представите ни за националната ни и европейската ни идентичност .

Експозицията „Следите се губят“- Дружество на южнобългарските художници (1912–   1948) в СГХ отваря вратите за един цял свят, запечатан на платно, гипс и камък, който разказва за времето, пресъздава живота пластично и образно, обогатява представите ни и познанието ни за развитието на художествената мисъл и език от началото до средата на 20-и век, за европейските присъствия и взаимодейстия, за вдъхновенията както и за ограниченията, настъпили с идването на соцреализма.

 

 

Изложбата  е уникална като преживяване, защото подредбата  на картините и скулптурите, експозиционният дизайн, е дело на на един забележителен визуален творец, Надежда Олег Ляхова.


Пространството е организирано на драматургичен принцип. Всеки детайл присъства като част от една обща сценографична мисъл, която ни прави действащи лица в разказа и взаимодействието с времето.

„За всички, които имат отношение към нашето изкуство и художниците от различни поколения, изложбата е истинско откровение.“- Казва директорът на СХГ, Аделина Филева.

 

Реализираното проучване, продължило повече от пет години – издирването на първични документи и каталози, прелистените десетки хиляди страници на периодичния печат, разкрива и низ от имена – заслужено или не, забравени или изобщо незапомнени, на художници, добавящи непознати нюанси в знанията ни за историята на Дружеството на южнобългарските художници и българското изкуство въобще. Експозицията е опит да се въведат всички разкрити до този момент автори, свързани с Дружеството (редовни членове, извънредни и гости), като всеки от тях, където това е възможно, е представен с творба, която е излагал в рамките на изложбите на южнобългарските художници. Немалка част от следите на тези художници днес са изгубени – все още не са открити данни за тяхното раждане и смърт, а още повече техни творби.

IДимитър Куманов, Селянин 38-а година

Станю Стаматов                                                    Димитър Куманов-селянин 

 

„Въвлечени сме в тази авантюра, защото всъщност Съюзът на българските художници се създава в Пловдив-казва Красимир Динков, директор на художествената галерия на град Пловдив.
„Стремили сме се не толкова да погледнем назад в историята не толкова да върнем събитията, колкото да покажем онова разнообразие от художници, художествени възгледи които има в началото на двайсти век и които, макар и извън столицата , всъшност представят изкуството на България в различни посоки.“

През 1912 г. в Пловдив се образува Дружество на южнобългарските художници, чиято история се разгръща в рамките на експозицията. В нея са включени произведения от колекциите на ГХГ – Пловдив, СГХГ, НГ – София, художествените галерии в Бургас, Казанлък, Кюстендил, Пазарджик, Русе, Силистра, Сливен, Стара Загора, Ямбол и частни колекции.


Ненко Балкански (1907–1977)Парижко ателие, 1938
Дарена Георгиева-Атанасова-Натюрморт, 30-те години на ХХ в
Давид Перец (1906–1982)Натюрморт, 1939


Златю Бояджиев (1903–1976) Сенокос – почивка, 1942

Лучка Малеева-пилотка

Лучка Малеева, пилотка 58-а

Историята на дружеството обхваща четири десетилетия, и по-точно до 1948 г. В състава на художественото обединение през години се включват повече от 160 автори. Немалка част от тях днес историците на изкуството и публиката определят като колоси в развитието на българското изкуство, а сред тях безспорно са имената на Антон Митов, Андрей Николов, Иван Лазаров, Златю Бояджиев, Васил Бараков, Давид Перец, Цанко Лавренов.

Антон Антон Митов, Пазар

Изложбата проследява развитието на Дружеството през различните периоди на неговото съществуване. Поставени са акценти както върху предисторията на художествения живот в Пловдив, така и на отцепилите се от Дружеството в края на 20-те години автори, които образуват просъществувалата за кратко художническа група „Звено“. Не по-малко важен и интересен момент от изложбата е прочитът на историята на Дружеството в годините след 1944 г. Това е период, в който реставрирането на знанието за случилото се става все по-непостижимо.

Пламен В. Петров:„ Ще кажа нещо оптимистично:Следите се губят, но в крайна сметка остават. И е въпрос на усилия да ги подирим в един момент и да ги осветлим наново за да си припомним онова, което е било… 
Това е разказ за крехкостта на живота на българското изкуство.
 Подхождали сме чесно-има огромни разлики в качеството, има страшно качествени в пластично отношение и майсторство автори и други-назадв ешалоните..
Но така или иначе, решихме да покажем това, което сме намерили. Защото за някои от ходожниците следите са оскъдни.

Никола Аръшев (1895–1984)

Георги Машев „Кошмар“

И отново се натъкнахме на един сериозен проблем на случилото се с Дружеството след 44 година Художественото наследство на България между 44 и 56 то година, се оказва ако не е унищожавана, то е съхранявана в галериите в изключително окаяно състояние, което предполага огромна инвестиция з реставриране.“

Надежда Олег Ляхова – експозиционен дизайн

Екип на изложбата:Аделина Филева – директор на СГХГ,Красимир Линков – директор на ГХГ – Пловдив
Изследователският проект е реализиран от
Пламен В. Петров – идея и концепция
Наташа Ноева и Николета Гологанова – куратори
Рамона Димова – систематизация и логистика
Илинка Чергарова – реставратор
Трейси Спийд – превод на английски

Екипът изказва благодарност на екипите на Централен държавен архив, Регионална дирекция „Архиви“ в Пловдив, Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, на Съюза на българските художници, на Столична библиотека, аукционна къща „Енакор“. Изследванията ни и изложбата не биха били пълни без съдействието на семейство Лазарови, Марио Златев, проф. Христо Баларев, арх. Тодор Топлийски, Нина Мирчева, Боряна Вълчанова, Милена Балчева-Божкова.

Коментари

comments