„ОТ МАЛАГА ДО ВИЕНА ПРЕЗ СОФИЯ „

0
552
Хосе Санча Закотвени лодки

творби на фамилията Санча от ХІХ век до днес
5 юни – 7 юли 2019 Двореца, пл. “Княз Александър I“

Знаете ли кой е измислил логото на сатирата-закачливото кукерче с камшика? Кой е нарисувал влака Синята стрела, на който сме пътували към страната на надеждата и усмихнатото детско щастие, родени от щедрото въображение на Джани Родари? Помним ли Хосе Санча, за когото Веселин Ханчев е писал прекрасното си стихотворение „Романсеро“:
Питам те,
защо рисуваш в моите тракийски къщи
танцувачки на фламенко и мадони,
Хосѐ Санча?….


Имаме възможност отново да си припомним, защото се е сбъднала една мечта,тази, на художничката Алисия Хосе Санча-Нахтигал, дъщеря на Хосе Санча и внучка на българския писател Людмил Соянов, да събере в една изложба историята на четири поколения художници от фамилията Санча, преплели корени в България.

Това е и един личен разказ а Европа и нейната съдба, разказ, в който големите събития на историята се пречупват през личните биографии на хората, като по този начин се разкрива взаимосвързаността ни и като нации, и като култури, и като начин на съществуване.Тази история ни разказва Националната галерия.

 

Разказът обхваща съдбата на Франсиско Санча и Ленго, Хосе Санча, Алисия Санча Нахтингал и Бенямин Нахтингал. В сюжета на разказа присъстват Пикасо и футболния отбор Реал Мадрид. Да, защото там, в началото ѝ,са родоначалникът Франсиско Санча и Ленго и баба Матилде, чийто братя в задната стаичка на магазинчето си за дрехи в Мадрид, създават прословутия футболен клуб. Иначе семеството е от Малага,от където пък  е Франсиско Санча (1874-1936),  пейзажист, илюстратор и карикатурист. Житейска и творческа дружба го свързава освен с Пикасо,а също и Федерико Гарсия Лорка, Толуз Лотрек и други творци от началото на ХХв.

Франсиско Санча „Темза“ 1922г

Как  испанецът Хосе Санча стига до България, е впечатрляваща история, достойна за кинолента. Роден в Малага, на 5 г. фамилията се преселва в Англия, живее сред културния елит на времето.След завръщане в родината, Хосе заминава да следва в Париж и отново – в Лондон. Избухваобаче Испанската гражданска война, в която става участник като се бие на страната на републиканците до самия й край. След победата на Франко, Хосе емигрира в СССР. В Москва на изложба, се запознаеа с дъщерята на Людмил Стоянов,с която сключва брак.През Втората световна война се включва в Испанския баталион  и участва като доброволец в отбраната на Ленинград. По-късно е изпратен в Мексико с тайна мисия за подпомагане на евентуална световна революция. През 1947 г. се озовава със съпругата си в България, където след 3 години се ражда дъщерята Алисия. Повече от десетилетие той активно участва в културния живот на страната ни, илюстрира книги, поставя основите на Сатиричния театър, работи като сценограф и художник.


Хосе Санча Банско
Всекидневните сюжети на неговите картини въздействат с красотата на своята непринуденост, светлина и смиреност.


Алисия Хосе Санча-Нахтигал Три бански костюма

От 30 години Алисия Хосе Санча-Нахтигал живее и работи във Виена.Тя е изявен австрийски художник с изложби в различни кътчета на света. Работи в сферата на живописта, рисунката, илюстрацията, сценографията и компютърната графика.
В новите й картини пауни, славеи, врабчета, маймуни, магарета са населили интериора, превръщайки го в земен рай.

Нейният син Бенямин Хелмут Нахтигал е роден през 1988 г. Завършил е Университета за приложни изкуства във Виена, специалност „Графика“, но работи най-вече в сферата на на керамиката. През 2012 г. получава наградата „Артист на годината” на Австрийското национално радио.


Керамиката и сюрреалистичните рисунки с техния странен куриозен свят от фигури, свързани в пространствена структура допълват по специфичен начин палитрата от сюжети и стилове на фамилията.

Изложбата има нелека съдба. За да успее да се реализира, са положени близо  десет годишни усилия. За това разказва кураторът, проф. Аксиния Джурова:

„Аз се вклучих преди три години, когато през 2016 г в нашия културен институт дом „Витгенщайн“ във Виена видях две прекрасни картини. Кой е художникът?, попитах и разбрах, че те са на Алисия Санча. Едно приятелство се роди тогава, но ако не беше обаче обичта, която е оставил Хосе Санча сред приятелите в България, за да се включат толкова активно в организирането на тази изложба, защото и преди десет години, както и сега, средства нямаше, но доброто и топло чувство към Хосе Санча, а и към Алисия, се прехвърли в тази експозиция, която можете да види сега. Нямаше да стане изложбата и ако не помагаха  директърът на института Сервантес, Австрийското посолство и консулство, Боряна Вълчанова, Яра Бубнова, директор на Националната галерия, Софийска градска галерия и самата Алисия Санча, която вече има къща в Ковачевица. С което се надявам и  Бенямин също вече да има две родини, както неговият дядо и неговата майка.“


Алисия Санча Любимата рокля

Преди три години подготвях изложба и пътувахме в  и в едно такси с Алисия говорехме, че е много хубаво да кажа няколко думи и за стихотворението на Веселин Ханчев „Целувам те по очите, Хосе Санча, Хосе Санча..“, изненадата беше невероятна, когато шофьорът на таксито на около 40 години, се обърна и започна да рецитира стихотворението. Това означава, че има памет. Затова да я припомняме, да знаем, че и кукерчето на Сатирата е правено от Хосе Санча, а не от Бай Пеньо (Стефан Кънчев).Че първите постановки на Сатиричния театър са правени с негови сценографии. Първите филми, като „Звезди“ получил 1959 г награда в Кан, с реж. Анжел Вагенщайн ,е със сценография на Хосе Санча… Илюстрациите към приказките и книжките на Джани Родари, и това е много малка част, от това, което ни е оставил Хосе Санча. Лично за мен, от днешна гледна точка, като историк на изкуството, оценявам неговото дело наравно с приноса, който Борис Ангелушев е направил за нашето  изкуство.Това са хората, които след Втората световна война европеизират нашето изкуство и са положили много сериозен темел в съвременното ни българско изкуство.

Като разгледате изложбата, можете да видите и нещо много важно, което ни е много нужно в днешно време. Между четирите поколения Франциско Санча, който е бил близък с Пикасо, и за когото Пикасо казва в края на живота си, като го питат, кои са любимите му ходожници : Микеланджело и Пако (Франсиско) Санча. „Икам да рисувм като него.“
Ако видите четирите поколения тук, ще видите нещо, което ги свързва. Никъде в картините на Хосе Санча няма да видите тревогата, ужасът, който е изживял по време на гражданската война. Участвал е в отбраната на Ленинград след това в корпуса на испанската част, която защищава града, но няма да видите страданието, ще видите едно успокоение, една тишина, невероятна празнота в неговите пейзажи. Ще видите прекрасните пейзажи на Алисия, която ни напомня колко  е важно да не забравяме природата и да не губим сетивата си.

Ще видите и тревожния зов на младия Бенджиамин, който казва-не гледайте само в смартфоните си, не губете физиономията си, иначе ще главите ви ще се превърнат в тези плодове, тоест с много хумор, макар екстравагантно, той ни е поднесъл нещо, което всички виждаме, и си задаваме като въпрос-какво правим, накъде вървим. Във всичките тези творци, които са представени тука има един ведър поглед към живота, една надежда, едно добро чувство.
Но защо нарекохме така тази изложба? Защото това е изложба не само между четири поколения, но между четирима творци, които прехвърлят мостове между различни култури на нашя континент. С ведър поглед към живота.“

 Алисия Санча, по повод осъществената си извоювана мечта:
Мили посетители, сега ако не внимавам, ще се разрева, ужасно ме трогва чу това е възможно. Моят баща тука да отворим  негова изложба заедно с баща си, и ние, двамата, ние никога не сме излагали заедно и това е един много емоционален случай..от сърце благодаря..“

РОМАНСЕРО ЗА ХОСЕ САНЧА
Хосѐ Санча,
Хосѐ Санча,
търся те, за да говоря
с тебе,
мили Хосѐ Санча,
мой приятел и художник,
с тебе,
побелял по гари,
остарял от нови срещи,
двадесет и пет години
обикалял по земята.
Питам те,
защо не можеш
вярно да я нарисуваш?
Питам те,
защо рисуваш в моите тракийски къщи
танцувачки на фламенко и мадони,
Хосѐ Санча?
Питам те,
защо рисуваш Северно море в червено,
в синьо, в розово, в зелено
и мъжете му рисуваш
с циганска тъга в очите?
Питам те,
защо рисуваш тия бикове край Сена,
тия златни кастанети
по небето на Варшава
Питам те,
защо рисуваш белите немкини в черно,
с мантилята на Кармен,
защо изгряват рози
в хълмовете на гръдта им?
Питам те,
защо рисуваш кипариси и маслини
до брезите на Русия?
Питам те,
защо рисуваш в погледа на дъщеря
ми две големи нощи
Санча,
два кинжала от Толедо?
Хосѐ Санча,
Хосѐ Санча,
ти мълчиш.
не отговаряш.
Побелял по черни гарги,
остарял от нови срещи,
двадесет и пет години
обикалял по земята,
ти на всяка чужда гара
слизаш в своята Испания,
ти при всяка нова среща
виждаш своята Испания,
ти рисуваш по земята
само своята Испания.
По очите те целувам.
Хосѐ Санча,
Хосѐ Санча.

Веселин Ханчев

Коментари

comments