ДА ПРЕЖИВЕЕШ „ДАМА ПИКА“ С ЯСЕН ГЮЗЕЛЕВ   

0
1269

Най-хубавото на параира на книгата е не просто да си купиш по-евтино някое и друго проуснато заглавие, а да попаднеш в света на книгата чрез среща с автори и създатели. Да усетиш и заживееш с нейното сътворяване. На самата книга като продукт на въображението. За да престанеш да бъдеш просто потребител, а читател на знаци, послания, значения отправени към теб не само от автора, а от книгата, като тяло със собствен дух.

Издателите на Колибри освен прекрасния си щанд, предлагат именно това- среща с Книгата. Нещо като посвещаване в особен вид читателска грамотност. Избраното заглавие е емблематично:“Дама Пика“ на Пушкин. Срещата е с художника  Ясен Гюзелев като съавтор на изданието.


Представете си какво е удоволствието не просто да четеш Пушкин, а да ти го чете Ясен Гюзелев в картини, които не само илюстрират, а разказват , подсказват и доразказват великия поет.
Срещата с художника в клуб 1 на НДК бе в компанията на Георги Лозанов, откривател на Ясен Гюзелев, и кураторът в СГХ Красимир Илиев, които допълниха познанията ни за значението не само на думите, но и на образните знаци.

ГЕОРГИ ЛОЗАТОВ:
– Илюстрациите на „Дама Пика“  са завършени прочети. Те са интерпретации на литературния текст. В някакъв смисъл, те  са критически анализи, само че в изображения на текста. Стигат до неговото послание, или по-скоро създават един собствен текст на Ясен, текстът на прочита, който той има таланта и голямата привилегия да може да материализира и поднесе в образи. Практически, тази книга е текст заедно с неговия визуален прочит. В тези прочити винаги има нещо доминиращо. Нещо, което води, негова вътрешна матрица, фокус. Като в Алиса-коронно произведение на Ясен, където се занимава с паралелните светове. Изобко Ясен предлага критически версии, но те се внушават чрез общата поетика.


„Дама Пика“ безспорно това е едно от произведенията, които влизат много навътре в човека. И това, което Ясен извежда напред, е усещането за някаква тайна, която другите крият от нас и която, ако я научим, всичко ще стане друго. Това според мен, минава в един общ мистицизъм, през цялата поетика на илюстрациите на Дама Пика, но не религиозен мистицизъм, а един мистицизъм от обратната страна на религията- към греха, към порока. Усещането за тайна, според мене, това е анаграмата, това е ключовата дума в поетиката на тези илюстрации.


Това, разбира се, произтича от хазарта, аз имам самочувствито да говоря за тази книга на базата на две свои знания- познанието за Ясен Гюзелев и познанието за хазарта, който съм практикувал. Така че, ми се струва, че знам нещо за хазарта. И сега ще кажа, това което знам и което мисля, че и Пушкин добре е разбирал. Хазъртът отговаря на едно вътрешно усещане много бързо да се срещнеш със съдбата. И да влезеш в контакт с нея. Ние непрестанно мислим за съдбата, знаем, че някъде присъства, съдбата е някъде зад кулисите, откъдето движи живота и непрестанно ни се иска да дръпнем завесата и да видиш тая съдба. Да влезем в игра с нея. Хазартът е игра със съдбата. И нещо повече, искаш да намериш онаят тайна, която графинята лъже героя, че знае. Така че, да накараш съдбата да действа в твоя полза. И това го има във всеки човек. Не се заблуждавайте, че ако не сте по хазарта го нямате в себе си. Този Херман, който смята, че няма това изкушение и не иска да си играе със съдбата, се оказва, че това става негова абсурдна фикс идея. Хазартът е може би единственият начин да търсиш контакт със съдбата и да се да търсиш начин да я побеждаваш.


Така цялата книга придобива едно друго измерение в една тайна, която търсиш и поради която се отнасяш подозрително към всичко. Мисля, че лека психиатрична нотка върви през илюстрациите на Ясен. Усеща се една лудост, усеща се, че реалното и фантастичното влизат в много голяма близост.

КРАСИМИР ИЛИЕВ:
-Може би мнозина се питат каква е тайната на Ясен Гюзелев. Когато направихме една представителна ретроспективна изложба на неговото творчество в СГХ, имахме идеята да сложим лупи на някои от работите, за да може посетителите ако искат, да погледнат през лупата това което е направил. Защото много от неговите колеги мислят, че той рисува с лупа. Отказахме се. Тайната не може да се види през лупа. Това е нещо, което трябва да бъде ясно и на художниците. За мен тайната на Ясен не е в това, че той владее една брилянтна техника. По-скоро тайната е друга. В това, че той се вжиява и напълно потъва в това, което прави. Работи бавно. Тази книга е направена като такава преди не по-малко от 25 години. До появата на българския ѝ вариант  е издавана на руски и френски преди това, но си представете колко време е трябвало да стигне до българския читател. В това време се крие и може би начинът, по който той се докосва до нещата.


Той влиза в тъкънта на самото произведение, в тъкънта на самия автор. И не просто пресъздава атмосферата на времето, както на пръв поглед може да ви се стори-онзи живот в Петербург на бездействащата там аристокрация..Той усеща  тъкънта, а тя е в усещането за тревожност. Във всяка една от неговите илюстрации от първата до последната, в която Херман полудява, ще видите в едни преливания от зелено и охра една тревожност, която е в тъкънта на тази книга. И ще кажа нещо скандално: в това отношение Ясен е по-добър от Пушкин, разкривайки тази тревожност. При Пушкин няма конкретика, няма описание, няма никъкъв образ на героите. Единствено се мярка описанието на Херман: „Той имаше профила на Наполеон и душата на Мефистофел.“ Точка. За останалия персонаж нищо. Няма опорни точки, в които да се хване един художник и да визуализира историята. Ясен прониква в нея по свой набчин.

Много по-силно. Още с първата си илюстрация –едни хора играят на карти, нищо съществено, той е вложил това напрежение. Така усещам нещата. Почитателите на Пушкин да ми простят. За мен, това е преживяване на произведението. Едно друго авторство.

ЯСЕН ГЮЗЕЛЕВ:
Благодаря на издателство Колибри, които посегнаха към тези илюстрации. Ето че след китайски, руски и френски, книгата я има и на български. Общо взето малко се страхуват другите издатели да пускат такива  произведения. Дали е за юноши, дали е за възрастни-издателите се плашат от такива амбивалентни неща.
След Г.Лозанов и К. Илиев малко неща бих добавил. Само искам да кажа, че този текст ми беше поръчан да го илюстрирам от тайванско издателство преди 23-25 години . Те издават световна класика, работят с най-добрите илюстратори от цял свят. Това беше едно  предизвикателство, защото аз отдавна съм увлечен по руската класика, от така наречения Златния век на руската култура  и, разбира се подходих задълбочено. С поучване на архитектура, костюми, на  художниците по това време. Вдъхновението ми дойде именно от това. Защото за мен никога не е било интересно просто да пресъздам епохата, посто да се види, че това е 18 век, Петербург.
Просто търся нещо по-интересно в текста, което да илюстрирам и да го подскажа по някакъв начин. В моя визуален превод, който правя. И понеже става дума и за хазарт и за съдбата, това бяха нещата, които много ме плениха в този текст. Това е текст, който човек може да прочете за час два и да си каже- това е някаква история за едни хора които нещо залагат- нищо интерестно. Нещата са много по-дълбоки. Измамното усещане, че можеш да надхитриш съдбата, да я преподредиш по свои планове и чертежи, да отдадеш живота си на това, неминуемо води до загуба. Ние губим винаги спрямо съдбата, но измамното усещане, че някога можем да я надхитрим и дя  предначертаем, е пагубно.Затова избрах този формат-сякаш всички сцени се развиват във формата на една карта за игра.

 

Обаче има едни  неочаквани резки излизания от този формат, който така или иначе е ограничаващ. Именно това дава усещането, че хем сме вътре в някакъв измислен свят, хем сме във реалния и не знаем кой всъщност влиза в другия. Дяли реалният във фантастичния или обратно. Подсказах  навсякъде, че става дума за карти за игра с едни малки детайли и тази съдбовност, която в края накраищата побеждава.

Побеждава Херман, но побеждава и всички нас. Като при покера-винаги Банката печели. Тук става дума за играта вист. Но банката, съдбата винаги печели.  Да, затова е и това мрачно усещане, напрежение, което се опитвам да пресъздам. Че нещо накрая няма да е както трябва.
Като мрачното небе над Петербург.

Изненадата за Гюзелев – предстои изложба в Москва през октомври.
Изкуствоведът от БКИ, Майя Праматарова и Анастасия Архипова, куратор на предстоящата изложба.

Коментари

comments