ФОТОФАБРИКА ПРЕДСТАВЯ: ФОТОБЪСТЪР

0
1383

Четиримата фотографи от италианския колектив Чезура, чийто ръководител е световноивестният майстор на камерата Алекс Майоли, гостуват на фестивала Фотофабрика. Алекс Зоболи, Арианна Aркара, Стефания Босо и Тереза дале Карбонаре работиха в продължение на 10 дни обикаляха София с фотоапаратите си. Резултатът можете да видите в галерия Сердика на Женския пазар, в магическия квадрат между православната „Света Неделя“, Баня Баши, Синагогата и  католическия храм“Св. Йосиф“ –място, заредено с енергията на междукултурни срещи и различия. Как са уловили разноречията в живота, който водим четиримата италианци, защо са избрали като обекти за изследване: Телевизията, Битпазара, ромския квартал Факултета, абитуриентски балове, футболните фенове и светът на „ретушираните“ мацки? До колко тези обекти са емблематични за живота, който живеем, можем да разберем, ако посетим изложбата, открита на 21.05-и, и продължава до 04.06-и.
С куратора на Фотофабрика Фелия Барух, разговаряме за  събитието Фотобъстър и  как то кореспондира с концепцията на самия Фестивал.

В разгара сме на поредното, 6-то издание на Фотофабрика. Можем да кажем, че вече е част от традиционниото усещане за културен живот  в столицата. Любопитството ни свикна да се подхранва с  предизвикателствата на фестивала. Но в началото когато проходи, да се посещава фотографска изложба не беше популярно занимание. С навлизането на технологиите обаче, светът на образите сякаш  стана доминантен. Каква нужда от  овладяване на езика на този нов свят  имаме днес и с какво събитията, които ни предлага Фотофабрика, ни помагат в овладяване на езика на образите?

ФЕЛИЯ БАРУХ:
-Светът е затрупан от снимки – през интернет, фейсбук, инстаграм… И това не е „нов свят“. Не беше нов и преди 5 години, когато направихме първото издание на фестивала.
Опитваме се да помогнем на хората да гледат по-критично и да виждат “отвъд” фотографията. Да избират кое да гледат в изложбено пространство и кое да гледат сърфирайки във виртуалното пространство.
Не съм сигурна, че успяваме, надявам се обаче, поне част от публиката ни да се наслаждава на лукса, че може да срещне  световни образци на фотографията  и в българските галерии.
-Как възникна идеята и какви цели си поставя Фотофабрика?  Ако разгледаме „драматургията“ на събитията, които предлага фестивала, можем ли разчетем и неговите послания?
 -Идеята възникна много просто. През последните години от следването ми по архитектура в Мадрид започнах да се интересувам от фотография. Там има един много престижен фотографски фестивал наречен Photoespaña, на който няколко години бях доброволец. Когато се върнах да живея в България през 2012-та бях фотографът на Sofia Design Week, Sofia Architecture Week и Sofia Dance Week. Осъзнах, че няма български фестивал за фотография и съвместно с Боряна Зафирова, Еми Барух и Филип Бояджиев решихме да го създадем. Спомням си, че си представяхме нещо малко и бутиково в началото. Никога не съм и мечтала фестивалът да стане толкова популярен колкото е днес.

– Какъв друг поглед за нас самите ни даде експериментът, наречен Фотобъстър на италианския колектив Чезура? През техните очи по-близо ли се чувстваме до себе си, или по-далеч?

-За мен лично това беше много интересен проект. Имах шанса да видя “Фотобъстър“-а, който бе показан в Палермо през септемрви 2018-а. Там бяха 15-тина души от колектива. Веднага им предложих да го направим и в София, в рамките на фестивала. Тук дойдоха четирима фотографи –  Ариана Аркара, Алекс Зоболи, Стефания Босо и Тереза дале Карбонаре.
Работиха 10 дни, снимаха и на десетия ден подредихме тяхната изложба.

При предварителни разговори ни бяха казали какво би ги интересувало да снимат. И цялата подготвителна работа я свършихме ние. Осигурихме по един човек за всеки от тях, уредихме им транспорт, разрешения за снимане на места, в които не се влиза лесно, дори и в линейка по време на нощна смяна….

Изключително съм благодарна на “доброволците” ни – Мина Колева, Петър Маринов, Мина Новакова, Дориян Тодоров и Васил Владимиров.. Това са хора със собствени професии и ангажименти, които абсолютно безвъзмездно се включиха да помагат. Всъщност именно те са хората, които направиха този проект и тяхното присъствие ме кара да се  чувствам по-близо до България, а не по-далеч.

„Като колектив ние правим Фотобъстър в Италия-споделя Ариана Аркара, Една от нашите цели е да разказваме истории за нашата страна. За пръв път правим това извън Италия и беше много интерестно. Заедно обсъдихме и избрахме териториите. Аз избрах да изследвам света на циганите. Имам своя опит като фото- журналист с предградията в Италия.Трябва да кажа, че нямахме достатъчно време да изследваме историите в дълбочина, но имахме силни срещи и  събрахме впечатления.

Снимката, която е запечатала най-силното ми впечатление от това посещение, е тази млада майка.. Харесвам погледа в очите ѝ, той е пълен с достойнство. Сякаш самата тя е извън заобикалящата я среда. Вижте, наоколо е беднотия, мръсно е, а тя изглежда толкова силна с нейното дете, което обещава бъдеще. Има нещо като от класическа картина в тази снимка. За мен тази млада жена с нейното достойнство, което сякаш я измъква от средата наоколо, престава да отговаря на понятието „циганка“. Тя е личност.

Стефания Босо снима телевизионнни тотеми, както ги нарича (предмети или явления, изпълняващи особено важна роля за дадени социални групи), студиа лица, техника  микрофони, контролни лампи, светът зад екрана..


Но и още снима в клубовете млади момичета, „,ретуширани“, както деликатно се изказа, позиращи и имитиращи звезди, попада и на абитуриентки балове. Нейната снимка фаворит е оттам.

 

 

Последен ден в училище. Нещо е свършило, нещо предстои, има тъга и бреме за носене…

 – Какво не бива да пропускаме от предстоящите събития до края на фестивала?
ФЕЛИЯ:
-Не бива да пропускате Фотомаратона на 2-ри Юни, празникът на фотографията. Това е фотографско състезание по предварително зададена тема, участниците имат няколко часа да снимат, победителите се обявяват в края на същия ден. Имаме страхотни награди от Олимпус.

Не бива да пропускате изложбата “Онова, което остава” на италианския фотограф Алберто Гандолфо, с когото се запознах по време на престоя ми в Палермо. Той показва  27 репортажни истории с портрети на хора, влезли в новините като жертви или близки на жертви на мафията, домашното насилие, лекарскити грешки и тн. Откриването е на 6ти Юни в Ко-оп – едно страхотно ново експозиционно пространство до парка “Заимов”. Алберто Гандолфо ще представи за първи път тук, в София своята едноименна книга-албум.

И най-накрая, но не на последно място закриваме фестивала с изложбата “Корпус” на Магнум фотографа Антоан Д’Агата, задълбочен изследовател на тъмните късчета в човешката душа. Изложба, която видях преди две години в рамките на фестивал PhotoEspaña и останах силно впечатлена. Откриването е на 20ти Юни в галерия Самси.

Коментари

comments