ИСТОРИИ С КНИГИ И МЕСТА ЗА СРЕЩИ С КНИГИ И АВТОРИ

0
569

В навечерието на 24-и май новият дом на издателство Колибри- CASALIBRI отвори врати с обещание за вълнуващи преживявания с книгите и техните автори.
Кремена Димитрова, директор маркетиннг и реклама на издателството разказва за възможностите чрез които книгата може да стигне най-пряко до своите читатели, за значението на мястото в осъществяването на живия контакт с книгата и за това, как срещите с книгите могат да се превръщат в самостоятелни истории за разказване..

КРЕМЕНА ДИМИТРОВА:

-Casalibri е не само дом на книгите, а и на всичко, което е свързано с книгите-киното, фотографията, изобразителното изкуство и театъра. Изкуствата за малки и големи. Планираме от юли да стартираме детски представления с герои от нашите детски книжки: „Дора изследователката“, „Спондж Боб“, така че ще има неделни срещи и с децата, освен всичко останало, което правим за възрастните,
Много добра енергия се събра тук на откриващото парти, съседите останаха доволни, защото не вдигахме шум, много контакти се направиха, много наши партньори вече знаят къде сме и аз се надявам това място в сърцето на София да носи дух, който да бъде заразителен.

-Контаткът с публиката е политика на издателство Колибри. Вие и досега правихте срещи на различни места, правите и пътешествия с книгата, срещате авторите с тяхната публика. Какво носят тези срещи, Има ли я изобщо тази култура на живо общуване с книгата? Пътуващата книга стига ли до своите читатели?
-Така е, и продължаваме. Направих си равносметка, че от началото на тази година цифрата е 94 на събитията, които сме направили! Деветдесет и четири срещи с хората навсякъде в страната, в София и провинцията. Срещи, които остават незабравими не само за нас, но и за публиката, която идва, защото едно е да четеш книгата на хартия или на електронен носител, както вече е модерно, друго е да видиш автора на живо, да можеш да му зададеш въпрос, да получиш автограф да обмените заедно енергия. Да видиш кой е този, който е написал тази история, как изглежда, как говори, как мисли, как се усмихва. Това е изключително зареждащо, да не говорим, че част от нашите автори са наистина звезди. И го казвам с абсолютната убеденост и самочувствие, защото тази година започнахме една серия с биографии на видни личности от публичния и артистичния живот: Христо Мутафчиев с неговата книга „Черно на бяло“, която издадохме, книгата на Катерина Евро „И още нещо“,  спокойно мога да наредя тук и книгата на Мария Касимова, защото тя колкото и да е фикция в нея е заложен сериозен биографичен момент. И особено в провинцита, там, където се срещахме с хората, те помнят баща ѝ-Хиндо Касимов- легендарни са  туровете на Сатирата,които  хората помнят и до сега. И когато Мария разказваше историята на неговото детство в книгата си „Балканска рапсодия“, тези хора страшно много се разчувстваха. Искаха да се докоснат до нея и най-странното бе, че ниеги провокирахме те на нас да ни разказват. Идваха хора, които също са с някакъв смесен произход. И ни разказваха небивали истории за бългро-гръцки любови, за  баби в Македония, за какво ли още не. Това е изключително зареждащо и аз съм абсолютно сигурна, че тези хора ще помнят тези срещи още дълго.
Да не говорим, че се получи нещо като принципа на доминото, Ние уж щяхме да отидем само в няколко града, но покрай социалните медии се разчу за нашето турне и започнаха да ни се обаждат откъде ли не, от библиотеките в различни градове. “Кога ще дойдете при нас?“
Аз съм длъжник на няколко града, от където са ми отправили покани за срещи, но поради това, че Мария не живее в България постоянно, пътува от Франция, планирането на нейните турнета е според нейното пребиваване..Но така или иначе и малкото срещи, които успяхме да направим, бяха изключителен успех и отвориха още много нови пътища.

-„Балканска рапсодия“ на Мария Касимова-Моасе наистина събужда лични разкази. Как се разви нейният разказ в една автентична среда, каквато е Истанбул, където също я срещнахте с българите, живеещи там?
-Ами ще кажа и аз една лична история. Имам щастието да съм от първите хора, които са прочели ръкописа. Мария ми изпрати първите 10 страници да ѝ кажа какво мисля. Аз бях толкова впечатлена, така ме хвана за гърлото тази история, че приех като лична кауза да я заведа в Истанбул. Защото тя разказва за Истанбул, а никога не е била там. При положение, че градът е много важна част от историята на бабата и дядото, която тя описва. Интересното е,че тя има такива описания на Истамбул, толкова „вкусни“, ароматни, живи, че човек не можеда допусне, че са само представа за този град по разкази, а самият град не е лично преживян. Инстанбул е много особен град и да го опишеш с такова майсторство, трябва да имаш особен талант. Но Истанбул трябва да се преживее.Там не можеш да отидеш просто като турист. Като във всички европейски градове да тръгнеш по указанията на туроператора.. Затова и  аз приех като лична кауза и си дадох обещание, малко самонадеяно, разбира се, да заведа Мария в Истанбул.
Как обаче?
Тръгнах по пътя на логиката и на риска. Обадих се в Посолството, нали то трябва да защищава интересите на българските граждани и да се грижи за българската култура. И късмет, че посланик е Надежда Неински, знам за нейното отношение към литературата, затова реших, че най-сигурният и пряк път е, да ѝ напиша писмо. Без официалности. Намерих личния ѝ имейл, разказах книгата  и попитах-„Вие можете ли да ми помогнете, да съдействате, да доведа книгата в Истанбул?“. Буквално часове след това получих отговор, което за човек с такава програма, каквато е програмата на един посланик, беше наистина много изненадващо. Но така, както аз лично подходих, така лично подходи и Ндежда Неински. Тя каза „Разбира се, аз познавам Мария много харесвам нейните текстове, с най-голямо удоволствие ще ви съдействам като посланик, но и като почитател.“ И тя предложи да направим представяне на книгата в българската Екзархия със съдействието на Консулството в Истанбул. Решихме да го направим в навечерието на 24-и май, специален месец за цариградските българи, който преминава много активно в поредица от събития.
Надежда Неински се ангажира и с други срещи, защото идеята е не само българите да прочетат книгата, а да направим мост към турската публика.     И по време на пресоя ни там имахме представяне в Езархията за цариградските българи, но и имахме матине с жени-интелектуалки и представители на издателства и преводачи. Нямам думи да опиша топлия прием, който получихме.Тези хора стоплиха сърцето ми и се почувствахме найстина специални гости.

А Екзархията е един малък рай. Има приказни градини като малък Версай, поддържани цветя, храсти, фонтани.. Вътре е българското училище, библиотеката и архива на цариградските българи, паметникът на Екзарх Йосиф.. Обзавеждането стил сецесион, килимите, полилеите от кристал, зиданите печки, мозайките, всичко създава усещане за истински  жив музей, в който витае нещо във въздуха..  Хората, които дойдоха имат свой бизнес, държат децата им да говорят български и всеки повод да се докоснат до българска литература, българска музика  е истински празник. След срещите  България, далеч по-скромни, тук се чувствахме истински звезди.
Имаше много въпроси, хората искаха да ѝ разкажат собствени спомени, искаха разговорът да продължи,да ни водят из Истанбул на разходка по Босфора, в „Свети СТефан“ да ни накарат да се почувстваме специални.

Разходката по Босфора беше сюрреалистично преживяване. Почувствахме се катов машина на времето –на място, смесило Евровизия, новогодишно парти и презокеански круйз-в представление с кючекчийка, дервиш и конферансие на 85 години, което говори 5 езика. На фона на Босфора. Минаваш под мостовете на Истанбул-Европа от едната страна, Азия от другата…Сърцето на Константинопол от едната, сърцето на Анадола от другата.
Истанбул е толкова противоречив, може да те ядоса, но винаги те изненадва.  Още първия ден отидохме в „Музея на невинността“ и съвсем случайно там беше Орхан Памук, например.

-Истанбул сякаш винаги се превръща в литератураза четене а „Музей на невинността“ е роман за любов, който всъщност разказва Истанбул. В експозицията на музея се е окава и самият автор?
–  Още като когато четох романа ми беше много симпатично отношението  към вещите, които пазят спомени. Защото те имат енергия. И беше много вълнуващо да го видя това нещо на живо. Дори в най-смелото си въображение не съм си представяла, че може да изглежда толкова прекрасно. Как може 1400 цигари да са символа на една любов? То е интересно, дори за човек, който не е чел книгата.
А Орхан Памук поканиме на премиерата на книгата на Мария в Екзархита.

-Мария Касимова казва след вашето пребиваване там, че „ да пребиваваш в Истанбул е начин да си свериш вътрешната младост“. А може би и да усетиш времето в себе си във всичкте му измерения, които Инстанбул събира в едно- минало, сегашно, бъдеще?
– Особено в нейния случай, в кото е забъркана история, с поколения, свързани с града. Ние се опитахме да намерим местата, където са живяли нейните роднини и в момента буквално правим разследване, търсим канали, връзки, контакти, за да може по разказите, които тя пази и спомените от баба си, да възстановим къде реално се намира въпросният лицей, където малкото момче е било прието, къде са се намирали къщите, в които са живеели, къде се е намирал Арменският ресторант. Следващият път ще снимаме местата. Имаме проект да филмираме книгата, така че проучването продължава. Следващия път ще отидем и на гроба на Ахмед, който е в Люле Бургас. Така че, надяваме се и духовете, затворени в книгата,  да бъдат на наша страна и да ни помогнат.

-Нова история, за разказване?
-О да, следващият роман се пише. Има идея, има структура. Това ще е продължението на историята, но ще бъде самостоятелен разказ. Очертава се да е вълнуващ.

-Като говорим за срещи с книгата, на 28-и предстои поредният Пролетен панаир на книгата. С какво ще ни изненада издателство Колибри?
– С една широка жанрова палитра, която цели да задоволи всякакви вкусове.  Завиждам на публиката, която ще посети нашия щанд, който както винаги ще бъде и много красив. И на който работят най-усмихнатите и симпатични момичета.
Ще започнем от книги за деца и ще стигнем до специализирана литература. Но новите неща, които ще излязат специално за параира и ще бъдат част от акцентите, са книгата на Харуки Мураками „Убийството на Командора“, книга, която като че ли обобщава всичкипознати жанрови и стилистични похвати на автора в едно, много кинематографична при това. Изобразителното изкуство е в основата,но  няма да разказвам този невероятен опус на автора, който е много обичан у нас. Мисля, че това ще е книгата, която ще привлече много хора.
Голямата изненада е една класика, която е буквално бижу: „Дама Пика“ на Пушкин с илюстрации на Ясен Гюзелев,за когото смело мога да кажа, че е художник от световна величина. Няма толкова фин, деликатен и детайлен майстор на илюстрацията, какъвто е той. За първи път издаваме такава книга, толкова пищна и толкова красива и мисля, че това ще бъде огромен акцент и жест към хората, които ще дойдат на Панаира. На 30-и май ще има и представяне на книгата в Клуб 1 на НДК, където предвиждаме големи изненади. Пишем сценария, подготвяме режисурата за събитието. Георги Лозанов, Красимир Илиев и Юри Дачев, който е правил драматизация по „Дама Пика“ са ангажирани.
Не искам да пропусна и една доста любопитна книга, която за първи път излиза на български: „Конференцията на животните“ на Ерих Кестнер.  Много е интересна и особено актуална сега, в навечерието на евроизборите, защото вътре се разказва за това, как животните вземат властта, как правят избори и как гледат на хората. Чрез една особен вид сатира в детска книжка, можем да погледнем на света на възрастните. Както знаем, добрата детска литература е всъщност литература за възрастни. .Горещо я препоръчвам на родителите, които могат да четат заедно с децата си.

-Независимо оттова, че създадохте Дом за книгата, пътешествията на книгите към места и хора ще продължават?
-Продължават със страшна сила. Продължаваме и с премиерите в CASALIBRI един млад български автор ще е скоро тук със сборник разкази „Кой продаде морето“, на 13-и юни, но книгата ще бъде на Панаира, където нетърпеливите могат да получат и автограф. Да не пропусна и секцията ни „Книги с автограф“ и срещите с писателите на живо на щанда. Ще имаме възможност това да го нправим с Катерина Хапсали и „Сливовиц“, с Мария Касимова и „Балканска рапсодия“, с Николай Ценков, с Георги Тенев..
Очакваме ви. Очаквайте ни.

 

 

Коментари

comments