ОПЕРА ПЛОВДИВ НЯМА СВОЙ ДОМ, НО ИМА СВОЯ ГРАД

0
1234

Как Операта без сцена превръща в своя сцена цял Пловдив, а проектът OPERA OPEN – в международна творческа лаборатория. Разговор с директора на операта, доцент д-р НИНА НАЙДЕНОВА

Не съм била на откриването на Пловдив – Европейска столица на културата. Обаче от всички критики и хвалебствия, едно заглавие в програмата на събитията – танго- операта „Мария от Буенос Аирес“, безспорно привличаше внимание. Пиацола, Ферер, сюрреализъм, при това през погледа не на оперен, а нашумял с авангардното си мислене театрален режисьор – експериментално и смело за една опера, която няма  своя собствена сцена.
Пловдивчани спасиха своята опера от сътресенията на театралната реформа благодарение на създаденото гражданско общество „ Дом за операта“, но да припомним, че тя все още няма своя сграда. Предложенията и обещанията – било  да се ремонтира бившият партиен дом или да се строи наново сграда, не се  очертават реалистични и приемливи и сякаш се появяват единствено по време политически кампании. Така че спектаклите се играят в неудобната Концертна зала наред с най-различни по стил и жанр други постановки. Обаче не само не остават незабелязани, а се превръщат събития. Каква е причината? Ярка и нестандартна репертоарна политика, отваряне към нови публики, силни заглавия, копродукции и мултижанрови проекти. Разбира се, добре подбран състав. С други думи, операта е попаднала в добри ръце. Затова и огромно желание се събуди у мен да видя тези жилави хора, които покзват напук на чиновническото мислене какво могат.
Минути преди да излязат артистите на сцената на Народния театър по време на софийския си гастрол с „Мария от Буенос Айрес“, след поредна нелека репетиция на чужда сцена, слънчева, енергична и усмихната, Нина Найденова, директор на Операта, успява да ми отдели време да поговорим кое я вдъхновява въреки трудностите, да продължава да работи с желание и ентусиазъм. Пловдив, ми каза: „Операта може да няма свой дом, но има свой град“. Това е, което често си повтаряме.

Нина Найденова има над 50 постановки като режисьор на оперните сцени в страната и 70 представления, играни извън граница. От октомври 2013-а е директор на Държавна опера-Пловдив.
Развива културна стратегия за  дейността на институцията и за три години я извежда като водещ оперен театър в страната. Създател и творчески директор е на фестивала OPERA OPEN, който се провежда в Античния театър, където кани на гастрол едни от най-големите оперни звезди със световна кариера. Постановките са ярки, нетрадиционни и създават европейски имидж на града. Активно участва и в подготовката  на Пловдив -европейска столица на културата 2019.

Любовта към Операта като изкуство, от пръв поглед ли е, или има история?
– Съвсем естествен и логичен ход е, особено след като съм се занимавала 20 години с пиано, висшето образование да ми бъде оперна режисура.
– Изучавали сте и музикална семиотика и културен мениджмънт?
– Докторската ми десертация е на тема музикална семиотика, съвсем логично свързано с режисурата е това да можеш да работиш с различни видове комуникация и да кодираш и разкодирш кодове, които от сцената към публиката да транслират послания, емоции и мисли. Така че, изключително любопитно ми беше да се занимавам повече от 10 години в тази творчески приложна и научна област.
Режисьорската професия, какавато е моята, освен дълбоко изследователска и творческа, е доста организационна. И в годините така се наложи, за да мога да работя по собствени проекти и да се образовам и в областта на мениджмънта. Имах възможността да асистирам в един от най-големите театри в Европа, в Миланската скала. Така че там успях да съчетая в един университет обучението си по кино-режисура и семиотика, с режисьорски и мениджърски умения в тази голяма фабрика за изкуство, каквато е Ла Скала. И като подготовка изминах много дълъг път, повече от 20 съзнателни години, в които натрупвах този опит и умения: от това, да работя с най-тънката човешка материя като чувства и емоции, които завлядяват всеки един артист и го подчиняват в работота си на различни експресивни моменти, до това, да съумявам да съчетавам големи проекти с тяхната бюджетна и финансова отговорност и най-вече творческа и художествена политика.

Кажете каква част от културния код на Европа е оперното изкуство и преживява ли своето възраждане днес? Усещате ли се това в Пловдив?
– Музиката е универсалният език, на който може да се общува с всяка публика. Защото няма прегради. А защо избрах Пловдив и пловдивската опера? Пловдив е един изключително артистичен и отворен град за различни изкуства, за различни култури. Туристистическият интерес, който е свързан и с Античния театър, и с музикалното изкуство, е също от значение, но най-вече това, което ме накара да направя тази моя голяма житейска стъпка и да поема тази професионална отговорност бе, че операта в Пловдив 2013-а, когато постъпих,притежаваше един от най-високите музикални потенциали, които могат да същестуват в България. Великолепен оркестър с много традиции, ентусиазиран хор и балет. Видях възможност да направя така, че твърческата политика да бъде насочена към привличане на и млади талантливи артисти, за да получи един нов старт тази опера.
Защото не е тайна, че при сливането на Филхармонията и Операта имаше големи катаклизми. Липсата на собствена сграда, 7 години без сцена, защото в това време течеше еди дълъг и сложен ремонт на тогава синдикаленя дом, сега Културен дом „Борис Христов“, една рушаща се Концертна зала, където работи оркестъра и всички тези противоречия : великолепна трупа и възможности за силни творчеки проекти с целия този битов елемент, който ни приземяваше доста дълго време, всички трудности бяха едно предизвикателство и изпитание.

Като добавим, че по принцип операта се смята за изкуство за посветени,  едва ли не е архаизъм, и сякаш има подценяване на възможностите на това изкуство да се отвяря към различни публики?
– По-скоро предразсъдъците- „това не е за нас, не го разбирам“. Това е нагласа, която все още битува, но пък аз съм убедена, че може много лесно да  се преборим с нея. Една от първите стъпки, които предприехме в Пловдив, бе да излезем от своята свръхакадемичност. Дотогава държавата беше длъжна да ни осигурява условията за творчество, публиката пък беше длъжна да влиза в нашите салони. И като че ли бяхме добри професионалисти, а всички останали трябваше да са  длъжни да се съобразяват с този факт. Това създаваше естествено една изолираност, капсулиране на продукта.
И първата стъпка като нов екип бе да обясним на нашите хора – артистите, че няма нищо страшно да бъдем отворени и достъпни, да излезем на площадите, на улиците, в различните сценични пространства. И така за две -три години успяхме да направим много открити сцени, съчетавание на различни формати, като младежки фестивали, нощ на музеите, Капана-фест, други улични събития, които в Пловдив вече са в изобилие. Излязохме сред хората, свирихме на площадите, свирихме в различни дворове – например в изоставения двор на Техническия университет, в Тютюневия  склад… и така заживяхме по нов начин.

– Случи се OPERA OPEN
– Това е платформа, която предполага именно това – отваряне към публиката и резултатите са налице. Нашите салони са пълни с млада публика и това е прекрасно. Но, освен че излизаме сред хората и репертоарът е богат, много важен момент е, че този сезон работим с драматични режисьори в Операта.

– Имаше ли противоречие в работата- знаем репликата „не ми играй като оперен актьор“, разпространена сред театралите?
– Да, при нас това отдавна е преодоляно, защото имах възможността да поканя много млади, много различни и талантливи артисти.  Цялата солистична трупа на театъра е нова и с много различен поглед. Артисти, които искат да бъдат артисти, не само певци и това съчетаване с можещи режисьори ги развива. Така че всеки нов проект при нас има и задачата да води трупата напред в различен жанр, в различен стил, с различни изразни средства. И така, тази година е петата поред, в която се осмелихме и  поканихме драматични режисьори, които буквално ни обръщат на обратно. Ние имаме обаче тази готовност и адаптивност, очакваме именно такава провокация. И симбиозата, която се получава, е много завладяваща. Много различна. Това е шансът да дойде нова и млада публика.

Какво преживяване беше за всички спектакълът „Мария от Буенос Айрес“ – сюрреалистична поезия, танго-опера?
– Изборът на това заглавие бе много дълъг процес и  много очакван да се случи. Бързо се усетихме и намерихме  Веселка Кунчева Голяма смелост от моя страна и голяма смелост и от нейна страна, защото изразните средства в нашия жанр са подчинени на музикална драматургия, тоест, трябва да имаш отношение и познание за музиката, да можеш да анализираш музика. И това беше голямото сложно нещо за Веселка.  Но когато я поставиш в добър екип, търпелив и добър диригент, къйто също сега прави първите си крачки, нещата стават впечатляващи. И мисля, че това е едно представление, което се вписва в историята на нашия театър като крачка напред.
– Олицетворение на идеята Ви операта да се отваря към различни публики. Да се преражда чрез интеграцията на други подходи, други изкуства. Интересно какво следва след това? Пореден експеримент или класика?
–  „Орфей и Евридика“ на Глук. Няма как в тази столица на културата да не се интегрира и европейска и канонична музика, каквато е бароковата. Тя ще се съчетае с  едни архитипи, които са заложени тук, при нас – траките.  Спектакълът, ще се реализира сред археологията на Античния теаатър, в сърцето на многовековната култура, трупана там.
За нас е и едно огромно очакване да се върне отново Стефано Пода, един изключителен артист, който съчетава в себе си професията на режисьора и  сценографа, на хореографа и лайт дизайнера. Т.е. човекът, който прави цялостно един спектакъл. Той се занимава в момента с дълбоко проучване на нашия генотип, на мита за Орфей В спектакъла ще бъдат използвани фрапиращи елементи като огъня и водата, музиката на Глук, пустинята… Всичко това предстои в Античен театър на 15-и юни, а за нас пък предстои да се преборим с трудността да реализираме един много сложен технически проект в условия, които са изпитание.
– Очаква ни нов бляскав и зрелищен спектакъл.
– При всички случаи ще е различен спектакъл и си заслужава публиката да го види.

В търсенето на естетическо и концептуално единство художествената работа на Стефано Пода винаги включва в себе си посока, сценография, костюмиране, осветление и хореография с личен печат, основан на визионерски, многостепенен отпечатък, балансиран между древни образи и съвременно изкуство. Той е развил език, разбираем по същия начин, както музиката, скулптурата, картината и архитектурата.

 

 

Коментари

comments