„АЗ СЪМ ШАРЛИ“, „АЗ НЕ СЪМ“

0
392

„Кое ме накара в тази минута да стана националист? Запита господин К.-Това че се сблъсках с националист. Ето защо трябва да се изкоренява глупостта. Защото тя кара да оглупяват тези, които я срещат.“ Бертолт Брехт

Кой е и кой не е Charlie Hebdo, се превърна в разделителна линия между хората по света.

Аз “съм“.  Аз съм разстреляните в името на свободата на словото, аз съм в еврейския магазин, аз съм скрита в кашона и се свързвам с полицията, аз съм на площада на Републиката. Аз Съм част от душата на тези хора, световната душа, която иска мир, която умее да се бори и оцелява, да защищава нещо повече от собствения си живот, да защищава правото на децата си да избират себе си, да живеят в свят без граници да живеят и обичат хора  от всякакви нации и вероизповедания без да се страхуват, да живеят в свят без диктатури и посегателства на личната свобода. Моята дъщеря е сега в Париж. Аз съм с нея. Аз съм Шарли.  Когато гледах новините по Евронюз без да мога да се отлепя от екрана и всичко се случваше сякаш пред очите, емоцията ме бе стегнала за гърлото. Но и разумът работеше. Той задаваше въпроса Защо?Защо се случва всичко това? В последствие този въпрос в различни форми  се разпадна  на съображения и възражения, на релативистични умозаключения, на да,но..обаче…..

Дали „съм“ или „не съм“?

„Не съм Шарли“, защото …не ми харесват карикатурите, те са обидни, груби и провокативни, следователно: французите са си го заслужили“  либералната демокрация е виновна за всичко, надменността  на западния свят, нежеланието му да интегрира  поколения мюсюлмани,  избрали изначално   свободата това е свят,  който е готов да  приюти, но не и да приобщи.  Проблемът е икономически, проблемът е политически, културен, ценносттен…

Гласовете на политическата коректност отхвърлят остротата на присмеха, ръбатостта на изразните средства и липсата на мярка. Мярката, разбира се, е културен феномен.

Така че „Рицари на свободата “ ли са безбожните присмехулници, или  подстрекатели? Наистина ли принципите либералната демокрация са неприложими в религиозно устроени  светове и умове?. И така е, и не е така, ако тръгнем по тия пътеки, ще се върнем към кръстоносните походи, подпалили цялата тази вражда. Но тогава ще заживеем в света на световната конспирация, от нивото на Дан Браун, и никога няма да излезем оттам. И, разбира се,ще признаем, че тайните служби са измислили всичко това.  Ето как сблъсъка с агресията и нетърпимостта може  да ни накара да оглупеем, по  Брехт.

Пред очите ни са ответни вълни от движения, като това на Пегида, националистически маршове, нападения над джамии.. рицарите на омразата надигат гласове. В чужденец може да се превърне всеки, по-различен оттях. Било източноевропеец, с по-тъмен цвят на кожата или просто „друг“.

Всъщност , „Аз съм“ – „Аз не съм“ не е   позиция. Това е противопоставяне.

Ако сега заживеем в отново воюващ  свят, вторачен в  търсенето на врага,   в изграждане на  системи за сигурност, и  инвестиции за отбрана-   ще загубим завинаги  свободата да заявяваме „Аз съм“ .

Затова  „Ние сме.Ние трябва да бъдем  „Шарли“. С всичките си различия  и културни особеностти, но с едната воля да постигнем свят, в който  свободата Да бъдеш е изначално право, в който позитивизмът надделява над  сенките на омразата и противопоставянето и  те потъват в сумрака на миналото и мрака.

Коментари

comments