В БЪЛГАРИЯ НЕ РАЗСТРЕЛВАТ ЖУРНАЛИСТИ –САМО ИМ ОТНЕМАТ ПРАВОТО ДА УПРАЖНЯВАТ ПРОФЕСИЯТА СИ

0
241

Уважаеми госпожи и господа, членове на Съвета за електронни медии,

На 27. 11. 2014 г. с писмо да всички вас изпратихме аудиозапис от дискусията, която инициирахме в Съюза на българските журналисти, посветена на състоянието на обществените медии у нас, както и обобщение на темите и проблемите, обсъждани от участниците в нея. Доколкото сме били свидетели на дългогодишната охота, с която вашият председател Георги Лозанов обича да инициира дискусии по всякакви теми, бяхме с очакването СЕМ да обсъди материалите, които предложихме, а защо не и да не бъдем поканени на обсъждането, за да защитим изложеното. В последна сметка получихме писмо от председателя на СЕМ Георги Лозанов. Писмо, от което не става ясно, дали ни отговаря председателят, или това е позицията на целия съвет. Очевидно дългогодишното битуване на г-н Лозанов като член или ръководител на медийната регулация все в условията на първи мандат му е помогнало да започне да се разбира не като участник в медийната регулация, а като медийната регулация изобщо. Ето защо си позволяваме да направим ваше достояние отговорът на писмото, което получихме. Повдигаме отново въпросите, на които не получихме отговор от председателя Лозанов, както и нови въпроси, които писмото му предизвика:

ГОСПОДИН ЛОЗАНОВ, 

Вдъхновяващо е Вашето естетическо и професионално задоволство от това, което се случва в БНР, откакто СЕМ избра за генерален директор образования във ВИФ „Г. Димитров“ спортен репортер Радослав Янкулов. Видно от краткия, но съдържателен отговор, който получихме от Вас, е, че Ви допада как в програма „Радио София“ „цялата софийска палитра от звуци“ се олицетворява от кокоше кудкудякане, а софийската младеж е приравнявана с щастливи кокошки, които все повече снасят (вж. автореклама на програмата, цитирана в дискусията от 28.10 2014 г. в СБЖ) – е, нали „концепцията за нейното развитие предвижда тя да е младежка, с всички произтичащи от това елементи, стилове и практики“. Прав сте, „както на съдържателно ниво, така и в интонационен план“ програма „Радио София“ звучи различно, достатъчно различно, та аудиторията ѝ, под ръководството на Митко Димитров да спадне 7-8 пъти. Позаинтересувайте се от социологическите изследвания, господин председателю! Но как, след като Вие самият през дългогодишното си ръководство на медийният регулатор не сте потърсили или пък огласили социологическо проучване за общественото доверие в СЕМ?       

Очевиедно сте съгласен и с протичащата бърза футболизация и профанизация на Националното радио, с привикването на журналисти да дават обяснения лично пред генералния директор, с установената атмосфера на страх и преследването на всякакво свободно мнение.

Във Вашето писмо се съдържат и поне два образеца на двуличие. Първо. Дискусията, озаглавена „Беззащитни ли са обществените медии в България“ беше инициирана от нас, Екип „Инфохолици“, но организацията беше поета от Съюза на българските журналисти. И Вие, господин Лозанов, сте били поканен лично, очи в очи, от и. д. председателя на СБЖ г-жа Снежана Тодорова, която е помолила, ако лично сте ангажиран, да изпратите представител на СЕМ. Все така лично госпожа Тодорова е предала на секретарката на Янкулов за събитието и е получила отговор, че ръководството на БНР е уведомено за него . Впрочем представители на БНР не липсваха и доколкото разбрахме аудиозапис на дискусията впоследствие е бил прослушван от ръководни лица на „Драган Цанков“ 4. Ако тактиката на СЕМ и БНР е „щом ни няма, събитието е нелигитимно“, то бъркате епохата поне с 25 години. Изглежда не сте си дали и труда да прослушате аудиозаписа от дискусията, за да пропуснете мненията на журналистите Светла Петрова, Пауляна Новакова, Валерий Тодоров, на писателката и кинорежисьор Мая Вапцарова, на медийния анализатор Иво Инджов, но как да ги чуете, когато говорят нелицеприятни неща. По-лесно е думите им да бъдат изтласкани дълбоко в несъзнателното.

Второ. Твърдите, че предаванията на екип „Инфохолици“ са спрени от Програмния съвет на БНР, защото „не се вписвали в утвърдената нова програмна схема“. Не е за вярване! По стечение на обстоятелствата Вие бяхте възможно най-информираният човек относно начина и причините за спирането на нашите предавания. Не ни се вярва да Ви изневерява паметта за събития от април м. г., когато с художника проф. Николай Майсторов и пианистката проф. Стела Димитрова – Майсторова – ръководител на клавирната катедра в ДМА „Панчо Владигеров” потърсихме среща с Вас, за да Ви осведомим, че директорът на Програма „Радио София” Митко Димитров налага глоби на дежурния екип на предаването ни, защото сме излъчили изпълнение на световно известнити български пианисти Михаил Големинов и Боян Воденичаров? При тази среща не си помнихте за цитирания в последното Ви писмо ЗРТ: Чл. 5. (1) „Този закон гарантира независимост на доставчиците на медийни услуги и на тяхната дейност от политическа и икономическа намеса”. (2) Не се допуска цензурирането на медийни услуги под каквато и да е форма. Пишете че: „СЕМ нямал правата да изисква от авторите и водещите на предаванията да коментират определени теми или да не използват определен стил и език.” Но сте съгласен, че това което СЕМ разрешава, пъдарят може да забрани и санкционира. В писмото си вместо да защитите правата на авторите и водещите, давате свобода на ръководството за административен произвол. Трябва ли да ви припомняме, че след срещата при вас всички предавания на Екип Инфохолици бяха спряни, не поради промяна в Програмната схема, а „защото сме ходили да се оплакваме по инстанциите”! Думи на директора Митко Димитров, за които Вие бяхте информирани.

От писмото Ви става ясно, че сте превърнали СЕМ от медиен регуратор в кризисен пиар на очевидния творчески, програмен и рейтингов провал на директора Митко Димитров. Изводите от кризисния мониторинг на Програма „Радио София” от 09 до 15 октомври са наистина трогателни: „Както в съдържателно ниво, така и в интонационен план програма „Радио София” звучи различно от утвърдените стандарти на двете национални програми на БНР. Съвършено правилно! „Радио София” в момента е далече под стандартите на програмите, които само допреди две години издигаха БНР до нивото на информационен лидер в българския ефир. Интонационния план на програмата в момента е на нивото на селска радиоточка. Този кризисен мониторинг не може да скрие обстоятелството, че царят е гол, а директорът е гола вода. Макар в сегашното си писмо да се опитвате да прикриете всичко това със смокиновото листо на лицензи, трябва да Ви припомним, че когато през есента на 2013 г. гостувахте в „Часът на инфохолиците”, за да обсъждаме бюджетите на обществените медии, в една от дългите „музикални паузи”, въведени от новоизлюпения директор Митко Димитров, Вие споделихте, че СЕМ не е издавал лиценз на „Радио София” за музикално-развлекателна програма. Днес програмния лиценз на столичната младежка програма може да се опише с авторекламата: „Музика, музика и щастливите кокошки повече снасят” И като стана дума за лицензи – как така БНР, получи честотата, на която се излъчва програмата на „Радио София” като парламентарен канал, а новото ръководство на БНР от началото на 2014 г. тихомълком прекрати излъчването на преките пленарни заседания на парламента по тази честота? Ако пък някой по-принципен регулатор няма да отнеме честотата от Националното радио? Как ще снасят тогава щастливите кокошки? Много двуличие господин председателю. Дали не е по по-подходящо добилото популярност обръщение Гого Лозанов, с което Ви наричат се превърне в обръщението ДемаГого Лозанов? Все пак докато педагозите са водели децата, демагозите водят народите.

Като оставаме с благодарност за всички Ваши участия в нашето студио – Екип Инфохолици Емил Янев, Кин Стоянов.

 

Уважаеми госпожи и господа,

Надяваме се, че този път всички членове на Съвета за електронни медии ще се запознаят с нашето писмо, както и представените в предишното ни писмо материали.

Очакваме също така да бъдем поканени, за да обсъдим изложеното досега в творческа дискусия.

Предлагаме СЕМ да предизвика мониторинг върху участието на младежката аудитория в спрените предавания на Екип Инфохолици. Става дума за млади учени, писатели, творци, хора на изкуството, общественици, лидери на общественото мнение, ако щете ранобудни студенти, които представляват не само движещата сила на столичната младеж, която трябва да превърне София в средище на високите технологии, иновации, технологични паркове, културен, научен и образователен туризъм, каквато е стратегията за развитие на столицата, приета от СОС. Тези млади хора, намерили трибуна в нашите предавания са общ национален капитал. Ако БНР не може да предостави възможност за този мониторинг, тъй като директорът Митко Димитров нареди предаванията на Екип Инфохолици да бъдат премахнати от сайта на „Радио София” ще запълним тази празнота благодарение на личния си архив и свидетелствата на участниците в нашето студио. Колкото до сайта, преди да бъдем прокудени от БНР в него бяха публикувани всички наши предавания от началото на 2012 г., радващи се на хиляди посещения месечно.

Няма да поставяме пред вас въпроса дали една младежка програма трябва да се прави единствено от хора с малък или нищожен опит в професията, или да има младежко и новаторско звучене. Въпросът как журналисти с опит и признание в професията, девет национални и международни медийни награди могат да бъдат принудени да замлъкнат в ефира, само защото са прехвърлили петдесетте години и защо не им беше дадена възможност да правят предавания в другите програми на БНР ще повдигнем пред Комисията за защита от дискриминация. След спирането на предаванията ни в „Радио София” ние предложихме четири нови наши авторски формата за реализация в Програма „Христо Ботев” но те не бяха обсъдени както от директора на програмата Стефан Димитров, така и от ръководството на БНР. Пред Комисията за защита от дискриминация писмото на председателя Лозанов, роден през 1958 г. ще бъде чудесно доказателство за дискриминация по възрастов признак.

Но ще попитаме, защо след като се опитахме да защитим правото си на труд и творчески изяви в БНР, право доказано през предишните седем години бяхме подложени на професионален апартейд.

И за да излезем от конкретния за екипа случай бихме попитали отново:

  1. Вижда ли СЕМ своята отговорност при избора на настоящите ръководства на двете обществени медии? Имаше предупреждения и подозрения преди избора и на двете ръководства?
  2. Преди 3 години настощият председател на СЕМ, доц. Георги Лозанов заяви, че „до година време ще бъдат ясни истинските собственици на медии в България” – минаха две години над посочения срок, а резултатът все още се чака! А той е сред важните отговори за състоянието на медийната среда у нас днес – защо СЕМ не иска да го даде?
  3. Ако регулаторът признава, че има сериозни проблеми в собствеността и управлението на електронните медии, какви бяха неговите конкретни инициативи и действия за промяна на българското медийно законодателство, за промяна или създаване на нов ЗРТ, така че да се търси решение ?
  4. Редно ли е един и същ регулатор да контролира работата и на обществените, и на търговските медии?
  5. Как се отнася СЕМ към идеята и намерението за обединяването на двата регулатора/СЕМ и КРС/ и към мнението, че е добре да бъдат регулирани само търговските медии, а обществените да се саморегулират?
  6. Защо на регулацията, чиито най-ярък и дългогодишен представител е доц. Георги Лозанов, не ѝ стигнаха 16 години, за да промени начина, по който се попълва състава на регулатора – парламентарната и президентската квота напълниха СЕМ с протежета и несвързани с журналистиката случайни, послушни лица.
  7. Защо до ден днешен регулаторът не дава отчет пред обществото изпълняват ли защитения си лиценз радио и телевизионните програми и ако това не е така – какви мерки и санкции са предприети? Сайтът на СЕМ едва ли е оправдание, след като няма достатъчно информация, включително и за причините за закриването на програми и медии? Председателят Лозанов беше информиран за спирането на радиопредаването „Различният до мен”, носител на наградата на Движението на хората с увреждания на медийният фестивал Mediamixxx 2008 г., наградата за верска и етническа толерантност „Димитър Пешев” 2010 г. и наградата „Сирак Скитник” 2012 г. Със спирането на предаването през 2013 г. директорът на Програма „Радио София” Митко Димитров наруши програмния лиценз, но СЕМ не предприе никакви действия.
  8. Изпълнява ли Съветът за електронни медии задължението си по Чл. 32. (1) от ЗРТ да организира изучаване на обществената оценка за дейността на доставчиците на медийни услуги и на техните медийни услуги; по отношение на обществените медии и встъпи ли в правата си по ал. 2 да издава задължителни указания на доставчиците на медийни услуги за спазване изискванията на чл. 33: Съветът за електронни медии осъществява надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги само относно:
  9. защитата на правата на потребителите; когато от програмата на Радио „София” беше свалена рубриката „Потребителска академия”?

10.Има ли изследване за доверието към СЕМ в обществото. Инициирал ли е СЕМ подобно изследване, което е логично за медийния регулатор?

Бихме се радвали, ако СЕМ обсъди въпроса не обезсмисля ли постоянното присъствие на г-н Георги Лозанов все в първи мандат в медийния регулатор изискването на ЗРТ Чл. 29. (2) (Изм. – ДВ, бр. 47 от 2010 г., в сила от 22.06.2010 г.) Едно лице не може да бъде член на Съвета за електронни медии повече от два мандата. Мандатите не могат да бъдат последователни.

Как членовете на СЕМ биха коментирали обстоятелството, че председателят Лозанов продължава и до ден днешен да бъде също така председател на Българската медийна коалиция, съгласно актуалното състояние на организацията? Наистина Конституцията и ЗРТ не го ограничават. Но ако няма законов конфликт на интереси, не съществува ли етичен такъв? От публичните регистри не става ясно, кои са юридическите и физическите лица, членуващи в БМК. Ами ако сред тях има радио-телевизионни оператори, които подлежат на регулация от СЕМ, а от своя страна председателят на СЕМ Георги Лозанов, подлежи на избор като председател на           БМК от същите лица?

Любопитно ни е също така ка изтъкнатия интелектуалец доц. Георги Лозанов ще коментира съдържанието на следните две писма, които получихме от Милчо Левиев и ги цитираме за информация на СЕМ:

ivan minchev <minchev57@abv.bg>, lia office MUSIC NA MUSIC <cammusic@abv.bg>, salchev@abv.bg <salchev@abv.bg>, vania moneva <moneva_vania@yahoo.com>, bdochev <bdochev@gmail.com>, valeri_kost…   още
Относно:
Дата: Понеделник, 2015, Януари 12 13:34:51 EET

 

Dragi priateli na muzikata,Sled poveche ot 2 mesetza  PULNO MULCHANIE  ot strana na BNR sled izdavaneto
na albuma A JOURNEY IN TWO WORLDS (koito vse oshte ne e
na pazara) i blestiashtia konzert – promotzia na
31 oktomvri v zala Bulgaria minalata godina (i dvata proekta na BNR),
BNT 1 shte izluchi konzerta na 17 january, subota v 23:00 chasa.
Neobiasnimoto mulchanieto na BNR e meko kazano obidno kum truda na blizo 40 muzikanti
i horisti uchastvali v dvata proekta. Prichinata za mulchanieto ne mi e izvestna.
Molia vi uvedomete priatelite vi koito ne uspiaha da posetiat  konzerta za
izlacvaneto mu na 17  january.

WE SHALL OVERCOME!

Milcho Leviev

 

kintext@abv.bg <kintext@abv.bg>
Относно: FW: BNR UNDER ATTACCA by Kin i Emo
Дата: Вторник, 2014, Декември 2 18:27:47 EET

 

From: mleviev@hotmail.com
To: mleviev@hotmail.com
Subject: BNR UNDER ATTACCA by Kin i Emo
Date: Tue, 2 Dec 2014 18:22:11 +0200

 

From: mleviev@hotmail.com
To: kintext@abv.bg
Subject: RE: За застъпниците и отстъпниците
Date: Tue, 2 Dec 2014 18:20:12 +0200

Blagodaria Kin!

Za da razbere dneshnoto BNR chovek triabva da
prochete ZAMAKAT na Franz Kafka…

Ti i Emil imate i shte imate vinagi moiata podkrepa.

WE SHALL OVERCOME!

Milcho

 

Милчо Левиев – най-значителният по света български творец в наши дни си позволи да потърси като български данъкоплатец сметка от Радослав Янкулов защо бяха спрени предаванията на Екип Инфохолици. Дребнавият и отмъстителен генерален директор на БНР с услугите на съизмеримата му Хелия Чавдарова – директор на Музикалната къща на БНР след като не си позволиха да прекратят вече започналия проект A JOURNEY IN TWO WORLDS, решиха да го смачкат в типичния си манталитет.

 

Накрая с това писмо се обръщаме към вас със Заявление по Закона за достъп до обществената информация, за да ни бъдат предоставени програмните лицензи на програмата на БНР „Радио София” от получаването на първия програмен лиценз до последния мониторинг на програмата: 09-15. 11. 2014 г. , както и извършваните през този период мониторинги. Описаните в заявлението ни обекти на обществена информация по чл. 25. 1. т. 2. изискваме Емил Кирилов Янев и Кин Димитров Стоянов, чл. 25. 1. т. 1. като заявяваме, да ни бъдат изпратени по електронен път на следните адреси: emyanev@abv.bg; kintext@abv.bg; infoholicite@gmail.com както и в писмен вид на хартиен носител на адрес: София 1000, пл. «Славейков» 11, офис 14, кантора адв. Десислава Банкова, чл. 25. 1. т. 4.

 

 

Госпожи и господа, членове на Съвета за електронни медии

Очакваме вашите отговори не в бюрократична преписка, а в дискусия, в която да участват всички засегнати страни. Докато оставаме в очакване, прилагаме един текст, озаглавен „Кой се страхува от инфохолиците” – предговорът на книгата „200 имена, които промениха света”. Книга, която инфохоликът Емил Янев написа след като беше свален от ефира на БНР.

Представяме Ви също така обществената подкрепа, която екипът ни събра в първите две, три седмици след прокуждането ни от БНР.

Коментари

comments