„НЕ ТЪГУВАЙ, ГЕНАЦВАЛЕ!“

0
300

Добре че имам томчето от поредицата Амаркорд на ИК „Колибри“ – спомените на Георгий Данелия „Пътник без билет“, за да усмихна тъгата, обзела ме при вестта за загубата на легендата на съветското и руското кино. Тази  книга е едно от най-хубавите неща, които са ни се  случвали по време на соца, заедно с великолепните философски мъдри филми на великия режисьор. Имам нужда да разлистя страниците, за да уплътня отхвърлените части от моето съзнание, зачеркнало имена и преживявания, които, въпреки всичко, са ни помагали да оцеляваме, да бъдем хора.
А е важно да не забравяме какво ни се е случило.

Отварям наслуки прекрасните иронично-сатирични спомени на режисьора за това как се е правело истинско кино въпреки всичко и ето ти усмивка:

МЕЖДУ ДРУГОТО
„Когато представях „Не тъгувай“ пред художествения съвет в „Мосфилм“, ми наредиха да напиша, че действието се развива през миналия век, а не в наши дни.
– Защо? Нали е ясно?
– За чужбина.Те няма да разберат.
Не ми се правеха такива надписи и помолих Михаил Ром, чийто глас много обичах, да го каже зад кадър.
„Това се е случило в края на миналото столетие в слънчево градче с керемидени покриви. Или може би не се е случило… Не, по скоро се е случило, звучи в началото на филма гласът на моя учител.
Ще се възползвам сега от същото начало. В тази книга пиша за неща, които ми се случиха миналото столетие. А може и да не ми са се случвали…“.


****
БЕЗ МЕЧОВЕ И ЛЕНТИ
„Преди два месеца звъни телефонът. Млад женски гласец:
-Георги Николаевич, добър ден, от вестник  “Минало и размисли“ ви се обаждам.  Казвам се Зина Бармакова.(Напомням, че някои имена и наименования не са истински). Искам да ви попитам, според вас кога в  киното се е работило по-лесно – сега, или по-рано?
– Кога по-рано?
– Преди перестройката, по сталинско време.
– Конкретно по Сталинско време?
– Не, изобщо. По времето на Сталин, на Елцин, на този, как беше..
-Ленин?
– Не, не…Този – Брежнев!
Казах й, че сега, а и по-рано, винаги е било трудно. Но сега трудността са парите, а тогава – идеологията. Едното и другото са еднакво нериятни. Лично аз смятам, че най-лесно се е правело кино у нас по времето на цар Николай  Втори…Цар-означава вид длъжност…Да, онзи, дето бил близък с екстрасенса Разпутин. Та царят, наистина е уважавал творците и се е съобразявал с тях…Конкретен пример ли? Момент, да помисля. А, да! Случаят със знамето. Записвайте. Става дума за нашия велик режисьор Сергей Айзенщайн, той е създателят на гениалния филм „Броненосецът Потьомкин“. Като представител на младежката секция на Съюза на кинодейците, аз присъствах на прожекцията, когато Сергей Михайлович представи в Мосфилм – филма за цар Николай Втори. Негово величество каза, че филмът е полезен и нужен, но той има следното предложение: в епизода, в който моряците вдигат знамето на кораба, трябва да се напише, че знамето е червено. Защото без надпис зрителите може да не разберат, че знамето е червено. Но Сергей Михайлович каза, че не би искал. Ако всичко се обяснява с думи, това не е кино. А Николай Александрович каза на Сергей Михайлович, че предложението му в никакъв случай не е задължително. И щом Сергей Михайлович не е съгласен като автор, добре.
И подписа разрешителното: царят никога не използваше административния си ресурс за подтискане на свободата на словото и плурализма. Което не е зле да  не забравяме и днес.
И после какво стана: след прожекцията Сергей Михайлович мисли, преценява и разбира, че Негово величество е прав, някой може наистина да не разбере, че е извършена революция. Той взима тънка четчица и оцветява знамето червено във всяко квадратче: геният си е гений! Така се появява знаменитият цветен кадър – за първи път. Филмът жъне небивал успех по цял свят. Негово величество остава доволен и Айзенщайн е награден с орден „Ленин“ с мечове и ленти. Записахте ли?…Кое „Защо?…Защото, Зинаида, по онова време още нямаше цветни филми, те се появиха много по-късно…Разбирате ли? Добре, ако има нещо, пак се обадете“.
Тя се обади след около час.
– Георгий Николаевич, главният много хареса материала, но според него мнозина не знаят, че орден „Ленин“ е бил с мечове и ленти. Даже дядо му не знаел. И пита, дали не може да пропуснем това и да напишем просто, че Айзенщайн е бил награден с орден  „Ленин“, без мечове и ленти?
– Може.
– Много благодаря. Ще пратим броя.
Не ми го прати.
Сигурно е забравила“.
****
„НЕ ТЪГУВАЙ, ГЕНАЦВАЛЕ!“
Купувах си цигари в будката на „Покровска“. Отсреща спря мерцедес.
От прозореца се подаде поетът Евгений Евтушенко.
– Гледа ли филма? – попитах. Евтушенко беше известен поет и ми беше важно неговото мнение.
– Време е да направиш нещо истинско – каза Женя и отфуча.
Не успях да му съобщя, че съм решил да ставам съзнателен и да се захвана със сериозно кино“.

Коментари

comments