ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА: ПИАЦОЛА, ФЕРЕР И ВЕЧНАТА ТЕМА ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

0
2294

Танго-операта „МАРИЯ ОТ БУЕНОС АЙРЕС“- постановка на Пловдивската опера, като част от събитията, посветени на „Пловдив – Европейска столица на културата ’2019”, ще завладее софийската публика в Народния театър на 20-и април. Неустоимият зашеметяващ спектакъл, по музика на Астор Пиацола и стихове на Хорасио Ферер, е взрив от образи, танц и поезия. Разтърстващите страсти са проникнати от библейски внушения и са празнично преживяване, което не бива да се изпуска.


Каква е тайната на успеха? Директорът  на операта – Нина Найденова, подхожда нетрадиционно, като поверява задачата на Веселка Кунчева – един от най-интересните и талантливи млади театрални режисьори, носителка и номинирана за редица награди, чиито спектакли задълго се помнят: „Бягства“, „Последното изкушение“ в Народния театър „Иван Вазов“,“Дама Пика“с  Икар2017 на пловдивския куклен театър,“Аз, Сизиф“, в театър „Азарян“. Срещаме се с Веселка Кунчева за да научим повече за работата над спектакъла.

-Вашата среща с Пиацола – кога и как се случи?
ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА:
-Нина Найденова, директорът на Опера Пловдив, е причината. Аз първоначално бях доста изненадана, че ме кани за оперен проект, защото не разбирам от опера, аз съм тетрален режисьор. За да ме улесни, тя ми предложи няколко заглавия. Имаше и Моцарт, едно от заглавията обаче беше „Мария от Беунос Айрес.“  В мига, в който чух музиката на Пиацола, просто казах – това е. То всъщност не е избор. Абсолютно ясно беше, че това е моята музика. Изключително бях впечатлена. И емоционално, и на ниво на разума, защото, когато слушаш, усещаш и структурата в музиката.


Хорасио Ферер и Астор Пиацола
Веселка Кунчева:
-Доста по-късно получихме превода. Преводът на Даниела Меса, е изключително добър, текстът е на Хорасио Ферер – забележителен поет, който впоследствие – когато започнахме да търсим повече неща за него, се оказа че е писал дори куклени пиеси. За съжаление в България нищо не е преведено, освен този текст. Текстът даже е отвъд сюрреализма, бих казала. Изключително мощен. Темата, с която се занимават Астор Пиацола и Хорасио Ферер, е за смъртта на тангото и нуждата от неговото прераждане. Оттук нататък те правят едни изключителни паралели между тангото и Исус Христос, Мария Магдалена и Света Дева Мария. Те наистина преплитат много линии, което за мен, като режисьор, в началото беше изключително объркващо. Обикновено човек е свикнал да стъпва на сигурно, а тук стабилност нямаше. Всичко беше като подводни води, от които виждаш една линия от която хоп – се отварят още пет линии, от които хоп – още пет…Беше впечатляващ процес.

-Предстои ви поредна среща с публика и то в навечерието на Страстната седмица, вероятно неслучайно? Спектакълът, сам по себе си е празнично преживяване, приема се изключително въодошевено, толкова суперлативи отдавна не сме чували, но който, освен че е много ефектен, благодарение на режисурата, на хореографията на Явор Кунчев, на цялостната образност, за която голям принос има Маргарита Голомехова, има и по-дълбоки послания.  Доколко публиката трябва да бъде подготвена, за да разбере и по-дълбоките пластове? Примерно да се знае контекстът, в който е писана операта през 1968-ма година, когато времето на класическото танго е отминало, дошло е времето на рокендрола, на хипитата. Но Пиацола , отрасъл в Ню Йорк, вече се е заразил с джаза, а в Париж учи при Надя Буланже и ето, че се появява неговото възродено танго – нуево, в което смесва танго музиката с класика,  вкарва фуги, експериментира с джаз. В родната му Аржентина обаче, го смятат за убиец на тангото.
-Да, което е интересно, открихме в една статия в Ню Йорк Таймс, че никой не е искал да финансира „Мария от Буенос Айрес“. Пиацола я  финансира със собствени средства и на второто или третото представление претърпява абсолютен провал. А в спектакъла Хорацио Ферер е в ролята на героя-разказвач, самият Пиацола свири на бандонеона, но претърпяват абсолютен крах. И Пиацола си продава фиатчето, разказва в интервю синът му, за да може да се разплати с музикантите. Операта не е поставяна много. Видяхме, че във Дрезден е поставяна миналата година, с доста впечатляваща визия. Но това не е от най-комерсиалните неща, които се поставят.

– Как присъства темата за възкресението като цяло в спектакъла?
– В  „Мария от Буенос Айрес“ ние възкресяваме образа на Мария два пъти. Защото хората първо я убиват, а после си я искат обратно. Има едни много важни паралели за мене с Христос. Когато се опитвах да събера тези линии, без да нараня автора, внасяйки само собствена версия, а някакси да го разбера в неговата същност, не просто в думите, които са написани, аз осъзнах, че всъщност ние говорим за изкуството. За това как изкуството ни държи наистина живи. Далеч от бита, в който живеем – затъването, което може да се случи с душите ни в желанието да оцелеем в този свят. И мисля че  глобално погледнато, същото нещо важи за Исус Христос, важи и за Мария, важи и за Мария от Буенос Айрес. Тоест, това са така наречените будители. Онези хора, които въпреки че ние останалите ги унищожаваме, че им се подиграваме, че ги изблъскваме, въпреки това, те се връщат при нас. За да ни дадат живот. Да ни вдъхнат живот. Тук идва духът, защото какво е човек, ако не е духът.

Имате прекрасна постановка на „Последното изкушение на Христос“, чувствахте ли, че има паралели с нея?
-Да, много неща, докато разработвах сцените, ги усещах близо, защото темата е изключително сходна, като разбира се, акцентите са много различни, но самият персонаж, тази отдаденост и бунтът срещу статуквото, срещу това, което е общоприето от хората и те не желаят раздвижване в него, това са много мощни паралели между двете представления.

– А има ли паралел с нуждата от „възкръсване“  на идеята за театър, като имаме предвид състоянието на съвременния  театър днес?
–  По-скоро има хора които търсят, има хора, които не търсят. Според мен, театърът си върви по неговия си път и знаем винаги, че има една основа, едно море, което не помръдва, но винаги в него има едни плувци, които не се отказват.Така че театърът продължава да търси нови неща.

-Каква роля играе  образът  на бандонеона? Самият Пиацола казва, че   неговият бандонеон трябва едновременно „да пее и да крещи“.  (бандонеонист Калоян Кузманов)
-Ами за нас, паралелът, който направихме отново с християнството е, че разказвачът, певецът и бандонеонистът са една Света троица, която е като Бог –  Отец, Бог – Син и Светия Дух. Самата Мария е тяхно произведение. Те тримата се борят да оцелее това тяхно сътворение. То умира – възкръсва, умира – възкръсва и  в края на краищата, остава вечно.

Попаднали сте на чудесни изпълнители.
-Прекрасни са Люси Дяковска, една фурия, която трудно може да бъде спряна, Живко Джуранов – прекрасен актьор, с когото работя от много години, Момчил Караиванов, оперен певец, който се справи блестящо. Доста ги поизмъчих с движения, но те бяха големи борци.

-А борбата с текста, как мина? Вярно ли е, че има и текст на жаргона на престъпния свят – лунфардо?
– И не само. За преводачката наистина е било огромно изпитание. Изрази, специфични за тангото, за аржентинския жаргон, има много, неологизми – думи, които Ферер си измисля. Като си говорехме по телефона докато превеждаше, тя ми казваше, че през час звъни на аржентинския посланик за справка. Текстът е изключително впечатляващ, в никакъв случай не можем да говорим за сюжет, тук говорим за чиста поезия, абстрактна, сюрреалистична поезия.

-След този спектакъл накъде? По-скоро към коя тема се насочавате, защото Вас темите ви вълнуват.
-Захващаме се с едно изключително предизвикателство. 1984-а по Джордж Оруел. Което смятам, че е много съвременно като тема, като възможност за опит да кажем какво мислим за света, в който живеем. Ние сме минали отвъд за съжаление от това, което се случва в света на Оруел и някак си ще се опитаме да се изразим по начина, по който ние чувстваме света в момента.
Ще работим за първи път с 3D mapping,  защото самата тематика го изисква. Това ще се случи в Куклен театър Стара Загора. Започваме лятото и септември трябва да е премиерата.

-Вие всъщност сте куклен режисьор, колкото и условно вече да е това деление, но е интересно, че именно куклената режисура внесе нещо ново на българската театрална сцена, по-нестандартно въображение, което доста преобрази българския театър.
– Просто нашата система на обучение е доста по-различна. Не е нито по-лоша, нито по-добра. Но начинът по който се обучаваме, е доста по-специфичен, при нас се изискват доста по-различни неща като умения и вероятно оттам самата ни режисура стои по различен, някак си по-чепат начин.
-И по-образен.
-Ами, това са основните средства, с които работим. Въображение, фантазия и  вяра. Вяра в това, че едно кубче е живо.


снимки: PlovdivskiNovini.com

Не пропускайте: 20-и април, на сцената на Народния театър в София:
„МАРИЯ ОТ БУЕНОС АЙРЕС” – танго опера
музика: АСТОР ПИАЦОЛА
текст: ХОРАСИО ФЕРЕР
Диригент: Константин Добройков
Режисьор:Веселка Кунчева
Хореограф:Явор Кунчев
Сценография и костюми: Мариета Голомехова
Солисти: Люси Дяковска, Момчил Караиванов, Живко Джуранов
Бандонеон: Калоян Куманов
Оркестър, хор и балет на Опера Пловдив

Билети: https://epaygo.bg/epaygo

Коментари

comments