ПРОВОКАЦИИТЕ НА РОЗЕМАРИ ТРОКЕЛ И МАШИНАТА ЗА ЖИВОПИС

0
240

Или как се  разбиват клишираните представи за мъжкото и женското начало в изкуството, можем да видим в изложбата на галерия Структура, в чиито център е тази машинария, прилична на традиционен женски стан, на който са закачени подвижни приспособления-четки, твърди се че косите на мъже художници и тази инсталация, веднъж задвжена, е произвела това, което се вижда на стената. Ирония за традиционните схващания, че жените в изкуството само механично копират действителността.Това е само една от възможните интерпретации на инсталацията, вероятно. Творчеството на Роземари Трокел е много по-многопластово и сложно. Но в него иронията доминира, ирония твърдят също, характерна за ренландската област, откъдето тя е. Да сме благодарни на  Институт ИФА, че ни среща с изкуството на видната германска художничка, за да можем да усъвършенстваме  познанията си за съвременното изкуство и обогатим светогледа си.

Изложбата на Розeмари Трокел е част от поредица самостоятелни изложби от програмата на Института ИФА, включваща Зигмар Полке, Георг Базелиц и Герхард Рихтер.IFA е институт за международни отношения и дейността му е посветена на културен обмен между Германия и останалия свят. Целта е да се представят значими произведения и теми в съвременното немско изкуство. Роземари Трокел е родена в Северен Рейн Вестфалия, жвее в Кьолн.Тя е една от 10-те най-търсени жени- художнички в света. Като творец концеплуалист, разгръща програмните си позиции в сблъсък с доминирания от мъжкото начало и присъствие творчески свят. „Сблъсква мъжкия артистичен гений с женските роли и теми.“   Казва изкуствоведката Урсула Зелер. И продължава: „Авторката успява да визуализира и най-интелектуалните теми по ироничен и хумористичен начин, като избягва догматични позиции…Така тя успява директно да се пребори с някои предразсъдъци и клишета, с които се сблъскват жените в обществото и в света на изкуството..“


Един от нейните ранни шедьоври, който присъства в галерия Структура е „Без название.Машина за живопис.“ Роземари Трокел отправя фундаментални критики към съществуващата художествена система.С механичното пресъздаване на художническия Гестус „Машина за рисуване” е пародия на топоса за художника-гений.
Работата на една от най-важните съвременни немски художнички не може да бъде ограничена до един жанр, нито да бъде подчинена на един стил.

 

Използвайки изразните средства на рисунката, живописта, инсталацията, скулптурата, фотографията и видеото, тя размива границите между личното, местното и глобалното и включва широка мрежа от дискурси, които засягат както различни аспекти на немската социална и политическа история, така и западни философски, теологични и научни дебати или културни кодове, ролеви модели и норми в системата на изкуството.


Зад Негово Превъзходителство, германския посланик, г-н Херберт Салбер, са прословутите готварски котлони на Роземари Трокел.

Една от основните теми на Роземари Трокел е критичното изследване на женската страна на живота и различията между половете. Всъщност артистичните позиции на нейните по-възрастни колеги формират нейната програмна отправна точка. Доминирана предимно от мъже, дори през 80-те години на миналия век, художествената сцена я подтиква към противопоставяне. Тя настойчиво създава контра позиции и съпоставя мъжкия артистичен гений с ролята на жената и нейното място. Творбите ѝ отразяват гледната ѝ точка в една категорично феминистка посока и са настойчиви в своята фундаментална критика към доминиращата система в изкуството.

 

Въпреки критичната си позиция, творбите на Роземари Трокел са жизнени, изпълнени с въображение концептуални конструкции, живи и убедителни. Художничката успява да визуализира дори тежки интелектуални теми по ироничен и хумористичен начин, като избягва догматичните позиции и дори полемиката. Тя продължава тази посока и след 1991 г. чрез плетените картини, които висят на стената като минималистични скулптури.

Роземари Трокел заимства плетивата от всекидневието на жените и ги освобождава от традиционните им функции. Както вълнените материали в плетените картини – идеологически обременени като „типично женски”, електрическите котлони, използвани често в нейни произведения, също губят баналните си връзки с домакинството.

 

Роземари Трокел не развива работата си линеарно, а умишлено избира пресичащи се пътеки. Чрез един напълно деконструктивен метод, тя поставя всеки отговор, веднъж намерен, отново под въпрос или търси нов отговор. Непосветеният наблюдател би могъл да възприеме работата ѝ като разнородна и най-вече трудно разбираема. И все пак, една фино изтъкана мрежа от асоциации циркулира около всяка група произведения, в които мотивите, един път формулирани, претърпяват многобройни вариации и по този начин се дешифрират.

Роземари Трокел е родена на 13 ноември 1952 г. в град Шверте, Германия. Детството си прекарва в Леверкузен и нейни творби често могат да бъдат видени в музея Морсброиш в града.

Развива интерес към живописта и киното още в ранна възраст, но в колежа учи антропология, социални науки, теология и математика. По-късно следва изкуство в Академията за изящни и приложни изкуства в Кьолн.
Професор в Академията по изкуства в Дюселдорф от 1998 г.
Първата жена художничка, която представя Германия на Венецианското биенале през 1999 г.
Сред последните ѝ по-големи изложби са тези в Модерна Музеет, Малмьо, Швеция, 2018; Гладстън Гелъри, Ню Йорк, САЩ, 2017; Кунстхаус Брегенц, Австрия, 2015; Галерия Сърпентайн, Лондон, 2013; Музея Рейна София, Мадрид,  The New Museum, Ню Йорк, 2012 и други.

Коментари

comments