ЛУННИТЕ ДЕЦА ИЛИ СПОМЕН ЗА ЗАГУБЕНАТА НЕВИННОСТ

0
656

На 12-и и 13-и февруари в Младежкия театър се състоя премиерата на спектакъла „Лунните деца“. Автор е Майкъл Уелър, сценаристът на филмите “Коса“ и „Рагтайм“. Режисьор е Мартин Киселов. Постановка, която която дава основание да се мисли и говори, че театър „Николай Бинев“ се завръща към самия себе си. Очертава своя профил и функция на фона на разфокусирания откъм творчески търсения театрален пейзаж.


Да припомним, че Младежкият театър бе театърът, в който прохождахме като театрални зрители, ние, поколението, което търсеше и намираше отговори на младежките си несъгласия 70-те и 80-те години на тази сцена. Поколението, което помни забранения мюзикъл „Любовни булеварди“ на Стефан Цанев.
Ето че този театър отново търси съдържателен диалог с младата публика. За да я спечели с теми, които наистина би трябвало да я вълнуват. Напоследък се създаде впечатление, че публиката ходи на театър единствено да се посмее и да се разтовари. Тази постановка обаче, успява да уталожи спонтанните ситуационни смехове и да накара залата да притихне. За да заживее с героите на сцената. В гояма степен благодарение на прекрасната игра на сцената. Трябва да кажем, че Театърът е отгледал младежка трупа, която би трябвало повече да е във фокуса на вниманието на критиката. Изобретателни, разнообразни, пластични, нетрадиционни, неочаквани в интерпретациите и тълкуванията на образите, това са Александър Хаджиангелов, Ахмед Юмер, Николай Владимиров, Юлиян Петров, Георги Гоцин, Веселина Конакчийска, Ния Кръстева, Рая Пеева.Теуспяват дори да  предизвикат старата гвардия, големите  Вихър Стойчев и Стефан Мавродиев да покажат нещо различно от себе си.

Разбира се, за тънкия психологически анализ на текста и добрата работа с актьорите, за вкарването на сюжета в днешен аналитичен контекст, основният принос е на режисьора Мартин Киселов.
Защо обаче, Мартин Киселов е посегнал към този текст днес? Ако попиташ днешните млади знаят ли какво се е случвало 68-ма година, за какво са се борили хипитата, то те масово ще вдигнат рамене. Най-много да са чували Бийтълс.

Но връща ли времето назад или ни подсказва какви са днешните заплахи за младите, които носят бъдещето в себе си, Мартин Киселов? Не е ли важно и днес да се събуди духът на несъгласие със статуквото у младите, необходимостта от каузи, както и спомена за онази невинност на младежката душа, която е призвана да обновява. Защото  отново маме нужда от прочистване на системата от фалша и лъжата. Защото растящият фундаментализъм отново заплашва със загубата на чувството за свобода, подменяки го с удообствата на конформистката матрица.

Сюжетът иначе е почти банален. Героите Дик, Боб, Майк, Норман, Куути, Рут, Кати и Шели са група студенти, които делят обща квартира, предстои им да завършат и да изберат пътя си в живота. Подобно на сериала „Приятели“, имат своите приятелски и любовни взаимоотношения, поддават се на типичните за възрастта страхове от бъдещето, носят в себе си несъгласията към системата. Действието е по време на войната нън Виетнам, на хипи движението, на Бийтълс, взаимоотношенията се пречупват през обществените събития- антивоенните движения, протестите, сблъсъците с полицията. В желание да бъде в крак със каузата против войната, Норман обявява, че ще се самозапали. Другите го подкрепят-да това е. Опитът е предотвратен обаче, защото всъщност никой не го е мислел сериозно, къде ти-  предстоят магистратури, търсене на работа, романтичните жестове е ясно, че постепенно ще станат минало, само че за Боб реалността се явява в челен сблъсък. Получил е пизовка за армията. За да понесе това, което го чака, Боб разбира, че трябва да убие в себе си младежката си чистота и  невинност. Трябва да се раздели с любовта и с приятелите, да стане безразличен към човешките чувства- това е цаната да оцелее в света на възрастните. Да стане жесток и безразличен. Всъщност образът на Боб въплъщава това, което чака всички: раздялата с младежките мечти  и предстоящата среща с реалността: борба за място под слънцето, компромиси, малки и големи предателства. Всички ще трябва да се разделят с младежката си чистота и невинност, да престанат да бъдат „лунни“ деца. Викът на Боб, в края на представлението, събужда спомени и рефлексии.

 Американският драматург и сценарист Майкъл Уелър, Сред някои от най-известните му театрални творби са „Лунните деца“, „Плячка от войната“, „Риболов“, „Свободни краища“, а в света на киното е световноизвестен като сценарист на култовите филми на Милош Форман – „Рагтайм“ (за който Уелър получава номинация за „Оскар“) и един от най-великите мюзикъли в историята – „Коса“.

Още с първата си пиеса – „Лунните деца“ Майкъл Уелър постига изключителен успех – първо в Лондон, после във Вашингтон, а по-късно и на Бродуей.

Преводът на пиесата и режисурата са на Мартин Киселов, който и преди е работил върху този вечно актуален и докосващ текст.

Сценографията и костюмите са дело на Елица Георгиева, коятo ще продължи успешната си и впечатляваща работа в Младежки театър „Николай Бинев“ след като беше част от екипа на спектаклите „Като трохи на прозореца”, „Еквус” и „Специални поводи”.

За видео елементите в спектакъла отговаря Момчил Алексиев, който има огромен опит в различни филмови и театрални проекти, както и като специалист в сферата на виртуалната реалност.

Участват въодушевените млади таланти Александър Хаджиангелов, Ахмед Юмер, Николай Владимиров, Юлиян Петров, Георги Гоцин, Веселина Конакчийска, Ния Кръстева, Рая Пеева и изключителните титани на театъра- Вихър Стойчев и Стефан Мавродиев.
Снимки: Младежки театър (Гергана Дамянова)

Коментари

comments