НОВИ ПРОСТРАНСТВА ЗА КУЛТУРА

0
1153

ДЕРИДА ДЕНС ЦЕНТЪР започва да се превръща в ново явление в културния живот на столицата. Място за обучение и сцена за нетрадиционни театрални форми, в които танцът, пластиката, движението на човешкото тяло създават нови изразни възможности за сценични изяви и емоционални възприятия. Самото име носи ключа към провокацията. Френският философ Жак Дерида въвежда именно понятието „деконструкция“. Деконструкция на смисли, деконструкция на форми – за новите театрални търсения, всичко е възможно.
Краят на 2018-а е особено успешен за екипа на центъра  Разговаряме с Живко Желязков, артистичен директор на Дерида, режисьор и хореограф и актьора Васил Зелямов за трудностите и успехите по пътя на утвърждаването на танцовия театър.

-Кога и как възникна  идеята  „Дерида“?

 ЖИВКО ЖЕЛЯЗКОВ:
– През 2001 година.Тогава получихме с Атанас Маев предложение за мениджиране на театър. Първо, за построяването му и за управлението му в Испания. И това беше началото.
При мен, като цяло, желанието към движението се роди във НАТФИЗ. Бях в класа на Елена Баева.С времето фокусът ми се насочи към това, как тялото присъства в дадена среда и каква е неговата реакция. Текстът, словото престана да ме вечатлява толкова много, колкото самата естествена реакция на тялото и начинът, по който то комуникира с други обекти в пространството. И след като завърших НАТФИЗ, реших по –сериозно да се занимавам и изследвам движението като изразно средство. Тогава заминах за Австралия, където се включих в магистърска програма към университета в Мелбърн за хореография, за щастие самата програма беше доста разнообразна, имах възможност да определя сам посоката, в която да се развивам.

– Става ли поулярен този вид театър, който използва езика  на тялото? Какъв труд струваше достигането до първото сериозно признание, Наградата на София, която спечелихте тази година?
– Случиха се няколко важни неща на българската танцова сцена, които направиха видими нашите търсения. Много се радвам, че с годините успяхме да се свържем с хора, които влагат всичко от себе си в тази кауза и тази награда е резултат не само на моя труд и на Атанас Маев, но и на цялата общост „Дерида“, това са хора, които ежедневно работят.
В нашия център има резидентска програма, която за много кратко време доби популярност не само в Европа, но и в Америка и Азия, и не случайно миналата година беше оценена от Европейската комисия като една от 5-те най-добри практики в Европа. Това е резидентска програма, която предоставя възможност на артисти от всички континенти  да дойдат в България и да работят по свои проекти, от една страна, а от друга- да работят с български танцьори.

– Васил, и ти си завършил актьорско майсторство, кога реши да приемеш това предизвикателство и какво повече дава езикът на тялото от словото?
ВАСИЛ ЗЕЛЯМОВ:

– Завърших в Театрален Колеж Любен Гройс 2015-а година. Но още по време на обучението, особено в трети курс, направихме един движенчески спектакъл, който по някакъв начин предизвика интереса ми ме провокира да работя втази посока. До тогава не се бях занимавал с танцов театър или със съвременен танц. Обичах да се движа, това ми дава енергия, и някак си много естествено след като завърших, попаднах в Дерида в едногодишна обучителна програма и естествено се случи всичко

Трудно ли беше? Това, което правиш с тялото си сега, е изумително, ти говориш с него сякаш владееш всеки мускул, сякаш тялото ти е от пластелин? Как постигаш този контрол върху движението?

– Е, трудно беше. Но цяла година се обучавах. Колегите, които идват да ме гледат, са много впечатлени и изненадани, че за такъв кратък период съм налязал в някаква нова посока.

– Разкажете за Израел, и успехите ви там, тази Мека на танцовото изкуство, от където се завърнахте наскоро.  Живко, Вие сте били член на журито там?
ЖИВКО ЖЕЛЯЗКОВ:
– Израел е важна дестинация за съвременния танц и не случайно е приоритет на тяхната културна политика от десет години насам.Там се намират мнозина от новаторите, ако мога така да кажа, които въвеждат една техника „гага“, която се създава там и добива популярност в цял свят. „BATSHEVA“   е една от водещите компании за съвременен танц и за този период  за който говорим, страшно много артисти пътуват до Израел, за да могат да се обучат. Да работят в различни сътрудничества с местни танцьори.
Аз бях поканен да се включа в журито на едно събитие, което предшества и е част от Йерусалим, организиран от מחול שלם Machol Shalem Dance House като част от Международната седмица на танца в Йерусалим. Това е една възможност проекти да бъдат представяни от различни държави и оценени от жури от различни държави. В същото време в рамките на една седмица бяха показани едни от най-интересните представления в Израел, Махол Шалем Денс Хаус e много активна денс организация в Йерусалим, те са наши партньори в доста проекти и имахме възможността след покана от тях, да поставим и Флапс, едно от последните представления на компания Дерида и за щастие критиката го оцени като едно от най-добрите представления в програмата.  Веднага след това последваха предложения за гастроли в Перу, Уругвай и Хонгконг. Очакваме разговори за проекти със Щатите.
За нас това е голям успех и смело мога да кажа, че нашите колеги бяха много изненадани от качеството на самия танц, от професионализма на участниците- Васил Зелямов и Гергана Илиева. Това е изключително мотивиращо за нас. И един силен двигател да вървим напред.

Васил Зелямов и Гергана Илиева,  спектакълът FLAPSe.
Участват Гергана Илиева и Васил Зелямов.Режисьор/ хореограф: Живко Желязков Музика: Иван Шопов 

Трябва ли публиката да има някаква подготовка за възприеме този вид изкуство, или емоцията, която се предава чрез танца и музиката е достатъчна, публиката да бъде завладяна и спечелена?
ЖИВКО:
– Според мен е необходима предварителна нагласа. Дотолкова, доколкото ние създаваме някакъв стереотип, рамка, през която възприемаме всичко около нас. Тоест, това са модели на възприемане, а съвременният танц, като изкуство без граници, има възможност по някакъв начин да ни повокира да излезем от тази рамка, да разчупим тези модели. Дори да излезем от зоната си на конфорт. Така че една предварителна нагласа за това, да влезеш в залата без никакви очаквания, да се довериш единствено и само на собствените си усещания, на собствената си чувствителност и да се оставиш да бъдеш поведен в някаква посока- това е основното.

А вие как преодолявате в работата с  екипа собствените си ограничения и рамки?

–  Въпрос на поглед. Доколко оставаш в матрицата, в която те вкарва образованието, което ограничава и затваря. Но е страхотно предизвикателство да можеш да излезеш отвъд рамката. И аз съм наистина благодарен на проф. Елена Баева за това, че по никакъв начин не ни фокусирада работим само в една посока. А от работата ми с Васил забелязвам, че и при него е така. И сега, когато съм от другата страна, в нашата обучителна програма, води ме именно това- да не определяш и задаваш посоката на хората, с които работиш, а да развиваш методологията си така, че да провокираш тяхното любопитство и интерес към изследване и търсене на различни пътища. Съобразно натрупания житейски опит. Всички хора сме различни. Тази свобода е изключителнао важно нещо. Да изявиш себе си.
Но когато стъпвате на познат текст, например „Госпожица Юлия“ – който е познат на публиката,  интерпретацията чрез танца и посланията може да са по-трудно достъпни?
ЖИВКО ЖЕЛЯЗКОВ:
– Аз не мисля, че са по-труднодостъпни. По–скоро отново се сблъскваме с моделите, които са ни формирали и с нашите предварителни очакватиия. „Госпожица Юлия“ е пиеса многократно поставяна, провокативна като драматургия, предизвикателна е, но самата тема и текстът могат да бъдат предадени по различен начин. Нещо, което за мен като режисьор беше изкючително вожно, е уважението към автора. Интерпретацията да съдържа тази дълбочина, която има в самия текст. Така че, това е представление, което с отношение разглежда Стринберг и образа на госпожица Юлия.

-Какво предстои през новата година? Премествате се, завладявате нови пространства, които също носят предизвикателство за традиционната публика?
-Започваме 2019-а година с една много сериозна крачка напред. Целият екип е с такова усещане. А именно, създаваме ново пространство за култура,
което изисква доста повече инвестиции и сериозен поглед  напред, създаване на някакъв план във времето, който да следваме.
На практика, новото пространство представлява  една много добре обурудвана сцена за сценично изкуство, не само за танц. Идеята ни е, да програмираме представления не само свързани с танца, изобщо, представления, които са в гранични форми. За момента няма такова алтернативно пространство, чийто фокус да бъде съвременното изкуство, независимата сцена така че ние сме си поставили тази задача. И се надяваме, че в края на март ще посрещаме в нашия нов дом.Това е около 800 квадрата доста голяма площ в Метрото, на спирка „Джеймс Баучер“. В момента работим с архитекти, да изградим  пространството така, че да е максимално функционално. Ще има и други дейности: литературни четения и пр.
 -На добър час през Новата година и нови успехи!

Коментари

comments