ДА МИСЛИШ ДВАЙСЕТИ ВЕК  „разказ за живота на мисълта, но и за живота, изживян с мисъл”

0
118

„Най-мъдрата книга, която сте чели скоро“ казват прочелите я вече. И е така. При положение, че това не е научен труд, а житейска биография на един „проблематичен“ евреин, историк и политически мислител, преживял и осмислил своя и нашия проблематичен двайсти век. „Истинско прозрение за всеки, който би желал „светлина, повече светлина“ в мрачния и коварен лабиринт на миналото столетие.“, казва Тимъти Снайдър, благодарение на чиито въпроси  имаме възможност да намерим обяснения за случването на толкова проблематични неща. Благодарности и на издателство Колибри и на Невяна Андреева, за прекрасния превод и  положения труд, благодарение на който имаме възможност да разполагаме с такова качествено четиво.

Много важно е да кажем, че това е книга – разговор. Диалог на Тони Джъд с неговия ученик и последовател, Тимъти Снайдър. Разговорът се случва, когато на Тони Джъд поставят диагноза амиотрофична латерална склероза, и той разбира, че планувания труд за интелектуалната и културна история на социалната мисъл на ХХ в няма да успее да напише. Затова пък може да изговори себе си, като през фокуса на личната съдба осмисли идеите на века. Голямата история на 20 век той вече я е описал в „След войната“. Сега разказва себе си и оглежда себе си в идейния и интелектуален контекст на  постсвоенната Европа. Историята на един странстваш евреин от Лондон и Дъблин, живял в кибук в Израел, живял в  САЩ, преживял емоционално френското интелектуално левичарство и поетапно осмислил и  идеите на марксизма, комунизма, тоталитаризма, либерализма, поставил своята точка, но оставил разказа в минало несвършено време….
Тони Джъд е преживял марксизма. И го е приключил за себе си като интелектуално предизвикателство. Защото са очевидни последиците.

Сталин само частично ликвидира съветската интелигенция. Върши това, общо взето на дребно, индивидуално. Мао трепеше на едро. А Пол Пот въобще не подбира-изтребва всички…Към момента, в който логиката на революционния екстремизъм  стига до Камбоджа, е настъпило сливане между комунистическите идеологически практики и нацистките категории на изтреблението.

Защо толкова хора му вярват?

Има два вида конформизъм. Единият е баналният конформизъм, роден от корист и липса на прозорливост-такъв е конформизмът в последните години на комунизма. Другият е конформизмът на танцьорите у Кундера, на вярващите от 40-те и 50-те години на ХХв. Онези танцуващи в кръг хора, които виждат единствено лицата на участниците в кръга и загърбили света, вярват, че виждат всичко.“

Откъс от предговора на  Тимъти Снайдър:

По форма настоящата книга е дълъг разговор между Тони и мен… Като историк се занимавам с Източна Европа, където книгата-разговор може да се похвали с достойна традиция. Най-известният пример са, разбира се, беседите, които чешкият писател Карел Чапек води с Томаш Масарик, философ и президент на Чехословакия между двете световни войни. Това е и първата книга, която Тони е прочел от кора до кора на чешки език. Най-добрата книга-разговор е може би „Моят век“, прекрасната автобиография на поета от полско-еврейски произход Александър Ват, която той записва на магнетофон по време на беседите си с Чеслав Милош в Калифорния. Прочетох за пръв път тази книга във влака по време на едно пътуване от Варшава за Прага  – тъкмо започвах аспирантурата си. Нямах предвид тези примери, когато предложих на Тони книга под формата на разговор, нито пък смятам себе си за втори Чапек или Милош. Като историк, който изследва Източна Европа и е прочел много такива книги, за мен бе просто очевидно, че от един разговор може да се роди нещо трайно.

Тони не знаеше какво ще го питам, нито пък аз знаех какво ще ми отговори. Така получилата се книга отразява спонтанността, непредвидимостта, а понякога и игровата обмяна на мисли между двама събеседници, които с диалога си преследват определена цел. Но във всеки един момент, и особено в историческите си части, книгата черпи ресурс от нашите умствени библиотечни сбирки и особено от невероятно обширната и старателно каталогизирана библиотека, с която разполага паметта на Тони. Тази книга е страстна защита на разговора, но много повече – на четенето. Тони никога не ми е преподавал, но неговият умствен библиотечен каталог съвпадаше в значителна степен с моя. Прочетените от нас книги пораждаха общо пространство, в което двамата можехме да се движим на свобода, можехме да обозираме ориентири и хоризонти, когато други движения вече не бяха възможни.

Надявам се, че особената форма на настоящата книга – наситена с биографичност дискусия върху теми от историята на идеите – ще даде на читателя възможност да проследи как работи мисълта на един интелектуалец през многобройните фази на неговия живот, как тази мисъл се развива и усъвършенства. В някакъв смисъл историята на идеите е изцяло вътре в Тони

За интелектуалците, дали рамо на революциите в Източна Европа от 1989 г., за хора като Адам Михник и Вацлав Хавел, е важен животът в истината. Какво значи това? Настоящата книга  – история на взаимоотношението между интелектуалци и политика – се занимава не на последно място с различието между големите истини – а именно вярата във великите каузи и крайните цели, които понякога изискват лъжи и жертви, – и малките истини, т.е. фактите, до които можеш да се добереш сам. Голямата истина може да е неизбежността на бъдещата революция, както я виждат някои марксисти, тя може да е националният интерес, както го разбира френското правителство по време на аферата „Драйфус“ или администрацията на Буш по време на войната в Ирак. Но дори да предпочетем малките истини, както Зола по време на аферата „Драйфус“ или Тони по време на войната в Ирак, все пак остава въпросът в какво точно се състои истината.

Едно от предизвикателствата пред интелектуалците в XXI век може да се състои в следното: да се застъпят за истината като такава и в същото време да приемат многообразните ѝ форми и основания.  ..Сред руините на цял един континент и на неговите идеи социалната държава успява да оцелее като концепция и да бъде реализирана като проект. В живота си Тони става свидетел на нейното изграждане, а на места и на нейното разрушаване. Пледоарията му за връщането ни към нея се опира на няколко различни вида аргументация, които имат за адресат различните разбирания за различните видове истина. Най-силният аргумент (за да цитираме Исая Бърлин) е, че социалната държава ни позволява да живеем достойно.“
Прага, 5 юли 2010 г.

Тони Джъд (1948–2010), професор по европейска история и история на идеите, е  виден публичен интелектуалец на нашето време. Преподавател в Кеймбридж, Оксфорд и Бъркли. Професор по европейски науки в Нюйоркския университет, а също основател и директор на Института „Ерих Мария Ремарк“ в Ню Йорк. Член на Американската академия за изкуства и науки и на Британската академия. Автор и издател на 14 книги, а също и редовен сътрудник на реномирани периодични издания като „Ню Йорк Ревю ъв Букс“, „Ню Йорк Таймс“, „Таймс Литерари Съплемент“ и др.  вестник „Гардиън“ го нарича „най-живия ум в Ню Йорк“.

Тимъти Дейвид Снайдър е американски историк. Роден е на 18 август 1969 година в Охайо. Завършва Университета „Браун“, а през 1997 година защитава докторат в Оксфордския университет. Преподава в Йейлския университет, Лондонското училище по икономика и Европейския колеж в Брюге.

 

Коментари

comments