Изключително преживяване е спектакълът на Народния театър „Малката Англия“, той те изтръгва от реалността като те отнася извън времето и пространството, прави те да се почувстваш древен и вечен с възродени първични сетива, стъписан пред чудото, което се случва на сцената. Една вечна история за любов, страст, грях, вина и прошка, превърната в поезия, изпята сякаш от гълбините на Космоса, от дълбините на човешката душа.
Благодарение на великолепната игра на актьорския състав, на невероятната сценография и визуално пластична образност, на изградената органичност между ритъм, пластика и музика, благодарение на смели режисьорски решения, компактното въздействие на създадената единна хармония е шокиращо и ударно. Сценичното действие не дава възможност за миг да се дистанцираш от случващото се с героите на сцената. А там резултатите от реалните човешки деяния, грешки и заблуди се превръщат в епична митологема на вечната обреченост, но и съпротива на човека пред волята на съдбата.
Спектакълът „Малката Англия“ е световна театрална премиера на романа на Йоанна Каристиани. Книгата е спечелила Националната награда за литература на Гърция през 1998 г.
Има такъв гръцки остров Андрос, на речен „Малката Англия“, където основен поминък е бил мореплаването. Сюжетът на романа обхваща времето от началото на 20-век, до края на Втората Световна война. Научаваме, че авторката е използвала много документални материали и биографии от този период. Невероятен труд и изключително въображение са положили режисьорката Диана Добрева и драматургът Александър Секулов да превърнат този епичен белетристичен разказ в живо, емоционално действие и слово, родеещо се с мащабите на древногръцка трагедия.

Мъжете на този остров, моряци и капитани, са кръстосвали с корабите си океани и морета, губели са се, загивали са, забравяли са се по чужди пристанища, малцина са се връщали богати, а други – разорени. Но най-вече са отсъствали от острова. На това парче скалиста земя, обградено от вода обаче за жените, които остават, времето е спряло, превърнто във вечно очакване и несбъдване. Изключително въздействащ е техният колективен образ, които като древногръцки хор опява общата несретна съдба. Всяка от тях обаче има свое характерно индивидуално присъствие, белязана от собствената си лична драма. Откроява се по замисъл а и с яркото си изпълнение Ани Пападопулу, чиято героиня дава израз на спотаения вътрешен бунт на всички превръщайки отчаянието в иронично и цинично гневно отправено предизвикателство към така грешно устроения свят. А изпълнените на гръцки език монолози от всички звучат като заклинание и прокоба, като всемирно обвинение срещу предопределената несправедлива участ на жената, лишена от свободна воля да избира своето място в света на мъжете.

А драмата на основните герои е като илюстрация на това, в което този остров се превръща – в символ на обреченото човешко щастие, заключено в подобен модел на човешки взаимоотношения.
Декорът сам по себе си е действащо лице и е невероятен в своята изобразителност и емоционално въздействие. Островът, на който се развива сгъстеното действие на оголените човешки чувства ту прилича на възвисена скала,ту на божествено оброчище, ту е дом, ту е затвор без изход за спасение. Докато художествената визуализация на морските вълни подсказват невероятно усещане за свобода и безкрайност на възможностите извън него.


Като в красива приказка започва всичко, красив и влюбен, главният герой Малтабес танцува своя древен ритуален гръцки танц преди да отплува като моряк с надежда да се върне богат собственик на кораб. Разделя се с любимата си Орса, която дава обет да го чака.
Но упорита и властна, майката на Орса, осигуряваща сама благополучието на дома докато съпругът ѝ някъде в Аржентина е акостирал в друго семейство, не дава на голямата дъщеря да се омъжи за бедния още Малтабес. И докато него го няма, я задомява за богат собственик на кораби. Малтабес обаче се връща забогатял, и като отмъщение за не спазената дума взема за съпруга сестрата.
В каква взривоопасна зона се превръща островът и домът на два етажа, в който живеят едно над друго двете семейства, какви невероятни мигове на неосъществена, но непрекъснато преживявана страст, каква междусестринска ревност избухва, сцените са болезнено ярки и органични. Извън острова световните събития подпалват война, мъжете влизат в нея със своите пристрастия и интереси, но чувствата на героите не се променят, напротив, страстите се разгарят. Играта на младата Алекстандра Свиленова е изумителна – отчаяна изящна и дръзка, на ръба на човешките възможности.
Това е поема за силата на любовта. За отказа да се приеме съдбата такава, каквато е. Орса понася кръста на грешните избори, и избира гибелта, за да остане вярна на любовта.

Много суперлативи се написаха за спектакъла, и напълно оправдано. Отдавна не сме усещали завладяващата сила на това вечно изкуство в цялата му сила и мощ. Благодарение на целия актьорски и творчески състав, сърдечни благодарности и аплодисменти за всички.
Александра Свиленова, Ана Пападопулу, Анета Иванова, Боряна Маноилова, Васил Драганов, Веселин Мезеклиев, Димитър Николов, Жана Рашева, Иван Николов, Ирина Митева, Константин Еленков, Кремена Славчева, Любомир Петкашев, Стефан Къшев
Режисьор и автор на сценичната версия:
Диана Добрева
Драматизация:
Александър Секулов
Сценограф и костюмограф:
Марина Райчинова
Композитор:
Петя Диманова
Хореограф:
Олга Панго
Видео дизайн:
Петко Танчев
Превод:
Емануел Мутафов





































