Това е последната реплика в пиесата „Началото на края“ от Себастиян Тиери, новата постановка на камерната сцена на Сатиричния театър. Един „безпощадно честен“, както го е нарекъл режисьорът Николай Младенов спектакъл за любовта, или за капана на самозаблудите в който изпадаме, когато се окаже че не умеем да живеем с нея. Защото да обичаш е трудно занимание и като че ли не е за всеки. За мнозина е по-лесно да се поддадат на умората от ежедневието и да се оставят безпрепятствено то да угаси всички трепети, пориви и желания до мига, в който изведнъж, като се обърнат, да не са в състояние да разпознаят лицето на човека, в когото са били влюбени. Бракът ли е виновен за това или неумението да обичаме, да полагаме всекидневно усилия да съхраним свежестта и чистотата на чувствата през годините? Само литературен мираж ли са онези щастливци, които и в напреднала възраст виждат до себе си не друг, а този, когото са обикнали на двайсет?
Френски автор, любовни проблеми, ще си кажете – а бе, лековата френска пиеса. Но известен със своя нестандартен почерк, авторът превръща темата в абсурдистка комедия с неочаквано шокиращи обрати, които подсказват много по-дълбоки анализи на човешките отношения и човешката психика през призмата на социалните и моралните норми на обществото, в което живеем.
Разбира се френският финес и хумор, блестящите диалози са запазена марка, но перфектно разчетената игра на талантливите актьори, които играят не просто измислени образи, а и характерни типажи от реалността, зострят сетивата ни да подложим на тест и собствените си чувства да се запитаме правим ли достатъчно да не загубим истинското си щастие, подмамени от ефимерни илюзии и наложени социални клишета за престиж и житейски успех?
Театралният подход е неочакван и изненадващ.
На сцената виждаме героя г-н Бомон (Явор Борисов), делови бизнесмен, погълнат от работата си активен и действен, изкован по съвременните стандарти на успеха, блестящо изигран от Явор Борисов. И до него гротескна смачкана съсухрена женица. В първия момент дори не можем да се ориентираме – може би става дума за болнава възрастна роднина и сме почти на път да го оправдаем, че търси за нея подходящ старчески дом. Докато не да осъзнаем, че това е неговата съпруга, жената, която е обичал. Можем да си представим какво се е случвало с любовта в протеклия съвместен живот дотук за да придобие тя този печален образ. Как е гаснел пламъка на любовта, как тя се е превръщала от прекрасна любима, в изтляваща сянка на неговите желания. Истинско актьорско предизвикатество, с което умело се справя с вдъхновение Стела Ганчева- да играе едновременно въображаемия образ, който съпругът ѝ си е изградил за нея на безлика старица и истинската привлекателна и жизнена г-жа Бомон.
Възможно ли е тази емоционална слепота да бъде излекувана? Въображението на автора дава чудесен ключ за намиране на отговора. Появява се млад мъж, представен като племенник, нает от съпруга да се грижи за болната „старица“, за да може господинът да се забавлява с новото си любовно увлечение – Женифер, която, в ефектното гротескно изпълнение на Деляна Хаджиянкова се оказва истински възрастната. Факт, незабелязан от главния герой, което подчертава абсурдността на емоционалните ни самозаблуди.
Младият мъж Ерве обаче, вижда нещата такива, каквито са. Георги Манчев е изключително находчив и изобретателен в сложната си роля да угажда на шефа си, като изпълнява неговите желания за да не загуби работата си обслужвайки една мнима старица и същевременно да се поддава на естествените пориви на привличане от съблазнителната жена, която вижда пред себе си. Изумително е умението му да се превъплъщава, преминавайки в една градираща динамика през цялата противоречива гама от бушуващи чувства – страх, ужас, шок, неудържима страст, като накрая изтъргува емоциите си в своя угода. Случката обаче изтръгва измамения съпруг от емоционалното му късогледство и той отново през очите на другия успява да види и пожелае съпругата си такава, каквато е.
Би трябвало трябвало да имаме хепиенд.
Но защо заглавието е „Началото на края“? Отговорът е във въпроса, който задава г-жа Бомонд на своя разкаял се съпруг: „Ти всъщност, обичаш ли ме?“
Себастиен Тиери е френски актьор и драматург. Роден е през 1970 г. Завършва висше театрално училище (Conservatoire national supérieur d’art dramatique) през1997 г. Участва във филмите „Такси 2″, „Нежност“, „Напред“ на Бертран Таверние и др. Играе почти във всичките си пиеси. Актьорската му игра е определяна едновременно като „меланхолична и нападателна“. номиниран е седем пъти за престижната награда „Молиер“.
превод Валентина Бояджиева
режисьор Николай Младенов
сценография Елица Рангелова
музика Златко Митрески
пластика Цветина Матова
ролите изпълняват:
Г-н Боман – ЯВОР БОРИСОВ
Г-жа Боман – СТЕЛА ГАНЧЕВА
Ерве – ГЕОРГИ МАНЧЕВ
Женифер – ДЕЛЯНА ХАДЖИЯНКОВА
драматург на постановката Богдана Костуркова
помощник режисьор Цветелина Симеонова, Александра Иванова
фотограф Димитър Каракашев
