На 22 февруари ще бъде отбелязано една забележителна годишнина – 45 години на легендарното телевизионно състезание „Минута е много“.
„Когато тогавашният главен редактор на Студио „Младост“ Стефан Тодоров ми предложи да направя 40-минутно забавно-познавателно състезание, го замислих като семейна игра – така, както моите родители – гимназиални учители, събираха децата около кръглата маса да се надпреварват в решаването на различни ребуси. Премахнах журито и възложих неговите функции на водещия, който от „ментор” стана събеседник“, разказва създателят на предаването проф. Лили Райчева.
Консултанти съставят въпросите. Тайната на отговорите се пази стриктно. Времето за мислене и отговор е определено до една минута, а състезателите се подбират чрез предварителни тестове по различни теми, пояснява Лили Райчева. Публиката също е участник, като отговаря на загадкитеи, затруднили състезателите. Свои въпроси с „повишена трудност“ изпращат и зрителите. Песничката за „Минута е много“ съчиняват композиторът Развигор Попов и поетът Димитър Стойчев.
Зад кадър е силен екип от хора, но безспорно основната фигура остава човекът в кадър – Петър Вучков, когото Лили Райчева познава от десетилетие и който има богат опит в киното, театъра, телевизията. Даниела Жукова е първият редактор, а Нина Бенева – последният. Добри Тодоров е режисьор в началото и в края Обикновено зрителите узнават имената на екипа и операторите във финалните надписи.
Лили Райчева е от първия випуск на профил „Телевизия“ от специалността „Журналистика“ в Софийския университет, а за свой учител тя смята д-р Младен Младенов, голямо име в телевизионната режисура. Още като стажант в тогава единствената телевизия, Лили Райчева е впечатлена от излъчването на Петър Вучков, от неговия запомнящ се глас и ясен изказ, но много повече – от неговата точност, любознателност, доброномереност, способност за импровизация, а по-късно високо оценява неговата всеотдайност към каузата на предаването. По препоръка на Вучков до него застава младият талантлив и интелигентен актьор, по-късно и режисьор – Стефан Спасов, с когото те бързо оформят чудесен тандем.
„Още от началото ми хрумна да включа помощник на водещия – анимираното човече, напомнящо с гласчето си за Бърборино от радопредаванията в детските ми години. С помощта на художника Венцислав Петров, аниматора Добрин Керестелиев и говорителя от Радио София Борислав Бояджиев реализирах идеята си за това симпатично същество. (Всъщност, благодарение на звуковия каданс, всеки може да произнесе репликите на човечето, но това най-често го правеше впоследствие Петър Вучков). Впоследствие Горан Кисьов, Кирил Янакиев и Евгени Боданов го раздвижиха в малка симпатична фигурка. То стана всеобщ любимец, но всъщност служеше като монтажен каш – появяваше се като закачка неочаквано с репликите си „Браво!”, „Грешка!”, „Ами сега?” и „Няма време”!“, спомня си проф. Райчева, която е и дългогодишен преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация. . Подаръците са скрити в номерирани кутии, сред които късметът, а леката ръка на красивия модел от модна къща „Руен” Румяна Тонева (на снимката – сега знаков фоторепортер във в. “24 часа”) отреждаше големи и по-малки награди или бележката „Опитай пак”. Една от репликите на анимираното човече по-късно става заглавие на собствената конкуренция на “Минутата” – телевизионното състезание “Няма време”, чийто създател отново е Лили Райчева.
С любознателното предаване израстнаха поколения българи. Няколкото хиляди въпроси и отговори са публикувана в седем книги. Първата излезе през 1990 г. от издателство „Д-р Петър Берон“, последвана от две книги на издателство „Регалия 6“, една – от издателска група „България“ и две – от издателство „Сиела“. Последната „Магията „Минута е много“ е на издателство „Тип топ прес“.
Трима генерални директори имат специален принос за развитието на предаването. Инж. Иван Славков, през чийто мандат то се ражда, го подкрепя безусловно. На композитора Стефан Димитров дължа възраждането му, а на инж. Кирил Гоцев – технологичното му обновление.
„Минута е много“ е родоначалник на много от телевизионните игри днес, а елементи от него могат да се забележат и сега. Предаването се радва дълги години на обичта на зрителите от цялата страна. „Срещите със зрителите ни обогатиха с много нови, свежи идеи и интересни въпроси“, отбелязва проф. Лили Райчева.
