Едно е жадно да следиш възхода й по света, да се дивиш на дисковете и записите й, да изравяш видеата й в мрежата, да четеш чужбинските медийни възгласи по неин адрес. Друго е, АМА СЪВСЕМ ДРУГО Е да я видиш от плът и кръв, да вдъхнеш въздуха й, да чуеш гласа й на репетиция, в костюм в спектакъл, да бъдеш адресат на думите й.
Тъкмо Варна и варненци имаха късмета по някакви неведоми пътища Соня Йончева да се озове за цели ДВА спектакъла при тях.
Дааа, пеенето и актьорското й майсторство са събрали всичките суперлативи на света. Просъскали са разбира се и завистливи змийски езичета, неправдоподобно би било другояче! Но оперната мегазвезда се оказа и един удивителен човек, с огромен потенциал – физически, психически, ментален.
Соня е с невероятно добра душа – разбираща, емпатична. Да се чудиш как е съумяла да съхрани добрата си душа посред всичките изпитания, премеждия и предизвикателства, през които пътят й е преминал. Не случайно децата са основна кауза на звездата, включила се в дейността на УНИЦЕФ.
Артистката е с блестящ и остър ум, който реагира светкавично и безпогрешно във всяка ситуация. Ум бърснач – бърз, гъвкав, решителен.
Качествата й устремно се увеличават с годините. Необикновена, мащабна личност, не само оперна артистка! И най-важното – качеството присъщо само на най-големите люде, на исполините: човешката непосредственост. Соня ни прегърна всичките – колеги, журналисти, администратори, осветители, озвучители, гримьори и пр. Обгърна ни с внимание, всекиму удари по едно рамо. Онези оперомани, на които се привижда високомерие от снимките и филмите на Соня, бих поканила да дойдат и да се докоснат до живата Соня.
Видяхме и Соня Майката! Голяма радост й достави да бъде на сцената заедно с децата си Матео /10 г./ и София /5 г./ Прочее, така се прави обикновено при постановка на Бохеми – 10-тината дечица, които участват в нещо като народно празненство в прочутото второ действие, са рожбите на майките от солистичния и хоровия състав на съответната оперна трупа. Познавам доста големи музиканти, започнали сценичната си кариера с репликата-детска прищявка „Искам конче, конче искам!“ от Бохеми. А зад едно мъничко чернокосо момиченце, което нескопосано марширува по сцената, стои разтрепераната и щастлива майка – Соня-Мими. Няколко пъти гледах видеото. Отначало Соня за кратко се е втренчила в малката София и почти внушава на детето с поглед и с тяло как да се движи. После голямата артистка внезапно се сепва от майчиния унес и – опомнила се – нарочно загърбва дъщеря си и се самоизтегля подобно на барон Мюнхаузен от всепоглъщащите майчини емоции и се връща към идентифицирането с нейната Мими. Добре, че героинята й в това действие няма кой знае колко сериозни творчески задачи, та майчиният трепет се оказа съвместим с художествените постижения. После мама Соня според мизансцена трябваше да се обърне и да се отдалечи от детската група, но сякаш едното й око беше в децата на авансцената. А може пък и да беше в диригентската палка на Кръстин Настев, която певците не бива и за миг да изпускат от око…
Прочее, Кръстин Настев трябва да бъде непременно споменат с отрада, и то не само във връзка с това прословуто второ действие, което е толкова трудно за диригента и което Настев покори със замах и със съвършенство. А варненската трупа се раздаде безусловно и безпогрешно. Имаше и режисьорско нововъведение: редом с клоуна Парпиньол – видяхме и гимнастиките на истински цирков акробат на сцената, когото публиката дари със специални овации. Постановъчният екип в Бохеми беше от албански творци, благодарение на копродукцията с операта от Тирана, Албания. Добрият дядо Боже също се оказа благосклонен да проясни варненския небосклон за 3-4 часа посред надвиснали облаци и буреносни метеорологични предвещания, та двата спектакъла се състояха под безоблачно небе.
Вглеждаме се в лика на Соня Йончева от корицата на най-новата й рожба – благородно възроденото след 90 години пауза списание Български артист – и забелязваме, че в очите й може да просветне и метален блясък, когато трябва да се вземат сериозни и хладнокръвни решения. Завидно е също и самообладанието й! „А как иначе!“ – бихте възкликнали, когато на сцената я дебнат зорко хиляди очи и уши. Обаче самообладанието й е завидно и във всяка една дребна, или пък „камерна“, но предизвикателна житейска ситуация. Няма сякаш отпускане при нея! Представям си, че тя не си позволява да се отпусне дори посред пяната във ваната. Което може да е и плод на юнашки автогенен тренинг, на втора природа, на даденост – да си винаги готов…Защото колко ли пъти през последните 15 години й се е случвало изневиделица да се стоварят върху й неизбежни внезапни ангажименти…От как с 1-седмично бебе на гърди не се отправи към дебюта си в Метрополитън в съвършено нова роля – същата тази Мими. Посред нощите и кърменията на новородения Матео тя трябваше да разучава десетките страници, реплики и ноти на непознатата партитура. /Защото оперната партитура не са само добре познатите 3-4 арии и ансамбли, това е най-малкото./ Нима само този пример не е е достатъчен като образец за самообладание, самодисциплина, дълбинна музикалност и изключителна памет…Да! Памет – тя също е едно от извънредните качества на Соня. Наизустени милиони и милиони ноти, реплики, думи, мизансцени! Дребен пример: в многочислената опашка от обожатели след спектаклите й, тя за всекиго си спомня кога, къде и как го е срещала по света преди 5, 10, 20 години и подхваща нишката на спомена със слисания си събеседник.
Тълпи от обожатели се трупаха около Соня и на втория неин спектакъл във Варна – „Мадам Бътерфлай“. Много въздействащо, разплакващо представление! Също със специален и сугестивен гвоздей в режисурата – параван на сцената /уж за преобличане в спалнята/, на който се прожектираха черно-бели филмови кадри от САЩ от преди около век. Така по най-убедителен начин бе онагледена пропастта между японската гейша и американския морски военен – несъвместимост като нравственост, обичаи, религия, начин на живот. Изцяло българската постановка грабна както публиката, така и трупата. Постановката, както и диригентът Найден Тодоров, увлякоха цялата трупа по завладяващ начин, та чухме едни великолепни хомогенни оркестър и хор, спята и споена солистична гарнитура, всред която се открояваше Пинкертон – Рикардо Маси. Три часа в летния театър, които минаха на един дъх! Нарочно няма да коментираме звездните артистични и вокални качества на дивата Соня Йончева.
Тя ще прости. Защото и мъдростта й е присъща. Голямото търпение и психическата издръжливост също.
„Ние /оперните прими, бел.ред./ трябва винаги да сме на разположение.“ – споделя Соня Йончева за лондонския Таймс – „На нас не ни е позволено да бъдем обикновени хора.“
Дали ние, простосмъртните на свой ред можем само за мъничко да допуснем каква е тежестта на плещите на големите артисти? Голямото изкуство се състои тъкмо в това – ние от публиката да не го усетим нито за миг. А най-големите в него, като СОНЯ, ПРОСТО НЕ Я ИЗПИТВАТ ТАЯ ТЕЖЕСТ.
снимки: Росен Донев
06 август – вторник – 21 часа – ЛЕТЕН ТЕАТЪР
БОХЕМИ
Опера от Джакомо Пучини
Диригент Кръстин Настев
Режисьор Ада Гурра
Коопродукция с Национална опера и балет на Албания
В ролята:
РОДОЛФО – Рейналдо Дроз
МИМИ – Соня Йончева
МАРСЕЛ – Свилен Николов
ШОНАР – Пламен Димитров
КОЛИН – Деян Вачков
МЮЗЕТА – Илина Михайлова
БЕНОА – Мартин Киров
АЛСИНДОР – Петър Петров
ПАРПИНЬОЛ – Пламен Михайлов
МИТНИЧАР – Петър Генов
СЕРЖАНТ – Мартин Киров
10 август – събота – 21 часа – ЛЕТЕН ТЕАТЪР– Премиера!!!
МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ
Опера от Джакомо Пучини
Диригент – Найден Тодоров
Режисьор – Нина Найденова
Сценография Петко Танчев
Костюми Цветанка Петкова-Стойнова
Хореография Боряна Сечанова
В ролите:
МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ – Соня Йончева
СУЗУКИ – Михаела Берова
ПИНКЕРТОН – Рикардо Маси
КЕЙТ ПИНКЕРТОН – Лилия Илиева-Михайлова
ШАРПЛЕС – Пламен Димитров
ГОРО – Пламен Долапчиев
ПРИНЦ ЯМАДОРИ – Михаил Вълчев
БОНЗО – Гео Чобанов
КОМИСАР – Людмил Петров
ЧИНОВНИК – Илко Захариев
ЯКУСИДЕ – Петър Петров
МАЙКАТА – Галина Великова
БРАТОВЧЕДКА Елеонора Христова
Хор и оркестър на Държавна Опера Варна
„Ние, оперните прими, винаги сме на разположение. На нас не ни е позволено да бъдем обикновени хора. Не може да имаме семейство. Не може да се разболяваме. Не може да бъдем това или онова. Трябва да отговаряме на определен стереотип, иначе виждам разочарованието в очите на хората“
