Излезе от печат сборникът „Медиите и войната“, продукт на едноименната конференция, втора част от поредицата „Медийна сигурност“.Съвременните войни се водят на два фронта – на бойното поле и на полето на дезинформацията. Защото специалистите по водене на войни днес четат повече дезинформацията, отколкото информацията. Те знаят, че информацията е дезинформация, а дезинформацията е информация, защото от нея можете да разберете къде,защо и как искат да ви манипулират и подведат.
Войната от екрана и войната от окопа са две неизмерими величини. Какво показват и какво не виждаме от репортажите, коментарите на четвъртата власт? Над това разсъждават във втората част от поредицата „Медийна сигурност“ 15 журналисти, дипломати, учени, военни, професори, аналитици и политолози. За професионалните предизвикателства напомня Енчо Господинов, преминал по фронтовете като военен кореспондент на в. „Поглед“ в Близкия Изток, Афганистан, Азия, Африка, а след това като хуманитарен дипломат, заместник-генерален секретар на Червения кръст, представител на организацията в ООН организирал и ръководил хуманитарните мисии в бивша Югославия и горещи точки в целия свят. Нека не слагаме на репортажите за войните точка и нека журналистиката като „първата чернова на историята“ не бърза да съди с епитети и прилагателни, казва Енчо и цитира шеговитото послание на Чжоу Енлай в отговор на въпроса за значението на Великата френска революция: “Рано е да знаем – не са минали 400 години“…Така че, приберете епитетите и прилагателните и се облегнете на фактите. Енчо ни е дал и рецепта за журналистиката, цитирайки Ерик Артър Блеър, известен като Джордж Оруел – журналистиката е онова, което никой не иска да бъде публикувано.
Журналистиката на фронта и „диванната“ журналистика са различни парчета от истината, но само когато имаш смелостта да си позволиш собствено мнение, твърди проф. Борислав Градинаров с поглед към знакови факти и събития, свързани с големите имена на военни кореспонденти и разследващи журналисти.
Вихра Павлова обяснява защо новината и истината не са едно и също, както е отбелязал и Уолтър Липман в книгата си „Общественото мнение“ още през 1920 г. Дори златните правила за обективност и безпристрастност също могат да се окажат само част от истината, подчертава тя. Емоцията от войната може да показва ужаса, но да не търси причините за него, отбелязва Вихра Павлова с упрек към новите понятия в медийните теории за постистината – когато емоцията на личното мнение може да измести фактите или мистината, когато трябва да приемете на доверие липсата на истина. А тези две понятия са две лица от света на пропагандата. Възниква и въпросът – днес, в дигиталната ера и на фона на съвременните войни, в коя реалност живеем – на фактите или отново на пропагандата.
Никога не е имало една истина за войните, признава историкът проф. Искра Баева.Тя тръгва от гръко-персийските войни през V век пр.н.е., описани от Херодот, които създават стереотипите за цивилизацията и варварството. Истината през Кримските войни, нацистката пропаганда, войната в бивша Югославия, войните в Афганистан, Ирак, Сирия, Либия и днес – на фона на войните в Украйна и Газа, е отново една от първите жертви. А борбата за мир чрез война носи нови жертви, пропаганда и неистини, отбелязва Искра Баева.
В сборника ще срещнете и християнски поглед към войната през призмата на Стария и Новия завет с две противоположни тези за смисъла на войната и мира. Воювали ли са светиите, за кого и за какво са се сражавали кръстоносците, какво може и какво не може да оправдае духовната война? Над тази тема разсъждава Стоян Чиликов.
Какво трябва да знае журналистът на война и как изглежда тя през равнодушието на екрана? Войната като реална трагедия и хибридна реалност разглежда Валерий Тодоров, дългогодишен кореспондент на БНР и БНТ в Москва и специален пратеник по „горещи“ точки и събития. Нито един репортаж не струва вашия живот, напомня той основното правило на военния кореспондент. Войната не е огледало – не оглеждайте суетата си в нея, бъдете предпазлив и отговорен, напомня Тодоров като журналист и медиен мениджър.
Кой контролира и цензурира информацията – върху манипулациите в медийните войни разсъждава военният експерт Захарин Марков с тезата, че медиите се превръщат в продукт с двойна употреба в съвременния живот.
За догмите, компрометирането на истината и белите петна в информацията за войната пише дипломатът, бивш посланик и зам.- министър на външните работи Любомир Кючуков. Той говори за белите и сивите информационни полета, където свободно се смесват фактите и интерпретацията им.
Дигиталната трансформация на медиите създава нови предизвикателства в спора за фактите и истината. Навлизането на технологиите в журналистика е неизбежен факт, подчертава проф. Николай Михайлов, заместник-декан на Факултета по журналистика и масова комуникация. Те обаче поставят нови условия пред организацията и управлението на медиите, мениджмънта, маркетинга, професионалните стандарти, към доверието и авторитета на съвременната журналистика.
Всяка война е провал не само за политиката, но и за журналистиката, посочва проф. Симеон Василев от ФЖМК, бивш кореспондент на БНТ в Бон и Берлин. Хакването на журналистиката, подмяната на журналистите, на фактите и събитията в ерата на споделянето, променят медийния пейзаж и увеличават колизията между регулираните медии и нерегулираните социални и платформи. Това поставя в ново рамки принципите и стандартите на достоверната, класическата, солидната журналистика.
Няма точно определение какво е дезинформация, подчертава философът от БАН Христина Амбарева, като го сравнява с понятието мисинформация. Тя разглежда кръга от обвързани фактори – медиите, институциите, властите, културата, образованието, като същевременно ясно разграничава дезинформацията от пропагандата, въпреки общите им политически цели.
Какво легитимира езикът на масмедиите, пита друг автор философ Христо Христов, като обяснява как чрез езика на медиите се залагат наративи, които обслужват политически и идеологически цели.
Журналистът Мехмед Юмер през конкретен анализ на операцията „Маслинова клонка“ – нахлуването на турската армия в северозападната част на Сирия срещу кюрдските милиции, илюстрира ролята на медиите в обработката на общественото мнение и изграждане на героична осанка на войната.
Ивелина Ватова, журналист, преводач, обяснява постистината като глобалната патология, изградена като фалшив баланс, продукт на тезата за „добрите“ и „лошите“ новини. Тя разглежда този феномен под интересния ъгъл на тибетските митове, като исторически процес на натиск върху ценностната система.
Юрий Търкаланов анализира движението на истината между авторите и потребителите с техните особености, компетентност, очаквания и функции в процеса на обмен на информация.По какво се различават публичният и специализираният анализ на публичната информация, на масовите послания, кои са авторите, потребителите и целите на тази информация. Авторът посочва и ролята на източниците като предпоставка за метода и начина на обработка. В ерата на дигиталната информация и дезинформация специализираните служби събират до 90 % от необходимата им информация не от своите агенти, а от публични източници.
Сборникът „Медиите и войната“, продукт на едноименната конференция, втора част на поредицата “Медийна сигурност“, ще отговори на много от въпросите ви, но и ще ви превърне от инерционни в преднамерени потребители на информация, критично и скептично търсещи истината, без да губят вяра в нея.
Съставители на сборника са Борислав Градинаров и Валерий Тодоров.
