Седма поредна художествена изложба откри нашата колежка социоложката Валентина Попова, озаглавена „С ОБИЧ ЗА ХОРАТА И ПРИРОДАТА“. Първата й изложба бе открита през 2017 г. в галерия „Класика“, напомни кураторът доц. Светлана Христова. Този път изложбата е в Старата къща – сградата на Българското национално радио.
Една от тези характерни черти, които се налагат през годините, е че изкуството на Валя Попова има социална кауза. Тази година каузата е посветена на колегите в БНР, които се нуждаят от социално подпомагане. Предишната й изложба беше в подкрепа на страдащите в Украйна, пояснява доц. Христова.
„Валя е социолог в сферата на изкуството, работила е и в Института по култура и в отдела за проучване на аудиторията на БНР, т.е. човек, който се занимава с числа и тяхното социално тълкуване. Това донякъде съответства на нейната аналитична природа. В своя блог тя се беше самоопределила като „пътешественик“, което, мисля, в по-голяма степен описва нейната нагласа към света. Валя се наслаждава на пътуването във всяка негова форма – и като физическо движение в пространството, и като духовно пътуване из непознати територии. Валя е пътувала много, задълбочила е знанията си в Източния езотеризъм и естетиката му, а това я е отвело към нови духовни територии за нейния търсачески дух. И там, някъде, в тези духовни пътешествия избликва е нейният художнически талант. Преди да се осмели да започне да представя нещата си пред публика, тя се обучава и самошлифова, но и до днес не престава да експериментира. 
Всичко това се отразява в нейните картини, които са резултат от тези непрекъснати търсения и вътрешни пътешествия: многоцветните протуберанси на нейната душа. Сякаш колкото повече са предизвикателствата в живота й, толкова по-силно избликва талантът й.
Друга тенденция, която се очертава в картините на Валя, е богатството на колорита, в който цветовете ликуват, радват се, преливат, а понякога вътрешно се противопоставят; понякога неистово ярки, понякога по-приглушени и сдържани, но с усета на Joie de Vivre – радостта от живота. Вероятно затова изкуствоведът проф. Чавдар Попов беше обърнал внимание на силата на колорита на нейните творби, с което бе свързал и тяхната определена декоративна стойност.
Някой друг бе определил работите на Валя Попова като наивистични (такива са някои градски пейзажи, цветя и дървета, котараци), но сред тях откриваме и абстрактно-експресионистични, и дори философско-предизвикателни – серията „Лабиринти“ например. Изобщо, нейното творчество не може да се вкара в едно дефиниращо понятие.
Все пак, ако трябва да предложа понятие, с което да фиксирам картините й в едно цяло, бих определила тази много интуитивна живопис като „магически експресионизъм“: цветни заклинания за добро, за здраве, за радост, но и отправящи ни далеч по-сложни предизвикателства: за вътрешна свобода, за силата да бъдем себе си и да не спираме да се самопредизвикваме“.
