Рисуването, небето, светлината-начин за оцеляване за художничаката Виолета Радкова в новооткритата ѝ изожба
Русчуклии си имат за своя Виолета Радкова. А тя всъщност е национално
богатство. Защо не и наднационално. С нейния рядко характерен почерк,
който не може да бъде сбъркан дори от лаик – сияен, стилизиран, зареждащ,
струящ от светлина.
Редки са изложбите й при цялата й творческа плодовитост. С периодичност от
около 5 г. – общо близо 3 дузини за нейните 75 години. И все са празник за
Русе, знаменателно събитие. Изкуството й става достояние и зад граница, на
самостоятелни изложби в Германия, Австрия, Турция Франция, Русия
Нидерландия.
Десетилетия наред художничката е стожер за Русенския драматичен театър
като сценографка, Почти всякавтора премиера е нейно дело. Работи и за Силистренската трупа. Напуска театралната сцена през 2022 г. за да довърши многобройните си ескизи и да ги предложи на публиката.
Последната изложба на Радкова се откри на 5 септември 2023 и носи
заглавието „Небесни огледала“. Защо ли? Артистката споделя пред в-к „Дунав
мост“: /със съкращения/:
Радкова: „Аз рисувам огледала от първите години, в които се занимавам със
живопис – 70-те години на миналия век. Аз съм дете на шивачи, сега е прието
да се каазва моделиери. Мама и татко бяха от най-добрите майстори в града.
Баща ми още го помнят. В къщи винаги сме имали страшно много огледала.
За Великден мама белосваше двете ни стаи и изнасяше огледалата навън в
градината, като ги облягаше на стената на къщата. Тя ги слагаше безразборно,
под различни наклони, и те отразяваха ту небето, ту ябълката отсреща, ту
мен, ту съседския двор – винаги различни неща. В крайна сметка всеки
рисува себе си, своя портрет, своето детство, своя вътрешен свят, в който е
изградил характер, визии за нещата, които обича…
Обичам да съхранявам в картините си детството. Обичам да съхранявам
стария Русе. Когато дойдох тук в театъра – тогава репетирахме до посред нощ
и се прибирахме по главната улица на групи, който където живее – тогава
градът беше много по-романтичен. Аз така си го рисувам – без реклами, даже
улуци няма. И никой, който гледа картините ми, не се сеща да пита защо
няма.
Иначе доста интересни огледала останаха и за мен самата. Даже ми се стори,
че темата е неизчерпаема, останаха поне още 5-6 варианта. Имам „Звездно
огледало“, имам „Лунно огледало“, имам „Огледалото на мама“ – то е с една
ретро-рамка по старинен образец от мъжа ми-актьор Иван Самоковлиев,
който обича да се занимава с дърводелство. Имам и „Небесни огледала“
разбира се.
Рисуването, и небето, и светлината, може би са някакъв начин да оцелеем. Да
запазим някакъв по-светъл дух в душичките си.
Защото в момента на никого не е лесно. Е, има някои, на които им е лесно, но
артистичният свят не е от тях.“
Изложбата, издържана в златисто тъмно-жълто и светло-синьо, изобилстваща
от одухотврени огледала и отражения, може да се види до 19 септември 2023
г. в малката изложбена зала срещу общината на ул. Борисова 6 в Русе.
Вижте я, обогатяващо е!
Здравка Андреева
