Сега всички, които са си пожелавали същото, се питат КОЙ беше. Кой и защо свали самолета на Евгений Пригожин?
Такъв род операции обикновено са специалитет на бившото КГБ, чийто приемник е Федералната служба за сигурност и Главното разузнавателно управление на руската армия. Хипотезата, че Готвачът на Путин е паднал от невярна ръка от собственото си обкръжение, е бързоразвалящ се продукт. Няма логика. Въпросът кой има интерес е пътят към разкритието, което едва ли ще се случи. Като говорим и за интерес, интересно е защо собственикът на частната военна групировка „Вагнер“ и нейният основател и командир с позивна Вагнер – Дмитрий Уткин, са били заедно на борда. Заедно с управляващия логистичните операции на групировката в цял свят. По всички правила на сигурността, така не се прави. Грешка, случайност, принудително нехайство?
Опечалените във властта не са много. Те не забравят възторженото изпращане по време на метежа на вагнеровците към Москва и възторженото посрещане по пътя. Защо не стигнаха или по-точно защо не влязоха в столицата с Похода на справедливостта остава Въпрос. Явно не искаха, защото можеха. Или те, или аз, игра ва-банк Евгений Пригожин, като очевидно надцени влиянието си върху Путин, дадената дума и старото приятелство. Очакванията, че Путин може да се лиши от министъра на отбраната Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб Валерий Герасимов бяха политическа наивност. В политиката вечно прителство няма, а властта е военен интерес. Да се обезглави армията по време на война е опасна игра…А и да се играе по волята на човек с криминално досие, битие и мислене не е дългосрочна перспектива.
Може би Евгений Пригожин си е давал сметка, че след метежа няма да доживее до дълбоки старини. Но да подцени враговете си…по-скоро е надценил себе си. Той имаше сложна съдба, каза видимо не много опечаленият Владимир Путин, но допълни – беше талантлив човек. Помним как водеше чуждестранните гости в ресторанта на Пригожинв Санкт-Петербург. Да събереш от затворите армия, да я подчиниш безпрекословно, да я въоръжиш с тежки въоръжения и да организираш операции в Либия, Судан, Мали, Централноафриканската република, Мозамбик, Буркина Фасо, Нигер с придобити концесии за злато, нефт и газ, диаманти…“Батя“, както го боготворяха вагнеровците, беше голям талант и то на държавна служба. Нали не сте забравили „зелените човечета“ в Крим, Сирия, Украйна – особено Бахмут. Той на беше светец, но в очите на патриотичното лоби приличаше на герой, издигнал се от калта до претендент за власт.
Но…догодина предстоят президентски избори. Кой би оставил такъв човек да определя, да диктува перспективата, да влияе върху Кремъл и да държи такава армия под контрол. Дори неучаствалите в метежа да бъдат зачислени в руската армия, колко надеждни ще бъдет в бъдеще? А останалите? Пък и военните едва ли ще забравят унижението и паниката, циничните обръщения и тежките обвинения в некадърност, свалените по време на метежа самолети и вертолети. И още едно наум – огромният поток пари – от концесиите в чужбина, военните доставки, кетъринга за армията…Срещу държавната измяна, както първоночално беше определен метежът. От един храненик на държавта.
Дали е свален с ракета самолетът? По-вероятно е да се е случило по-дискретно – с бомба на борда или по-скоро с две – за по-голяма сигурност. Ракетите се виждат отдалече, а бомбите са вътре. Няма кой да разкаже. Странният ремонт на самолета преди полета напомня познати обстоятелства. Несъгласните в Русия нямат бъдеще. Започва борба за власт – в самата власт и извън нея. Предупредени са и олигарсите – приберете се навреме, заедно с активите, разбира се.
Пари, власт, предупреждение, отмъщение – имат ли значение Мотивът или КОЙ е поръчал и „сготвил“ Евгений Пригожин – Готвачът на Путин. Иронията е че този човек, тръгнал от затвора и стигнал до Кремъл, който се превърна в герой в нечии очи във войната в Украйна, загина в Деня на независимостта на Украйна. От Киев нямаша какво съществено да кажат – само не сме ние. Това е.
Фабриката за тролове също временно е в отпуск. Докато се намери нов Хазяин. Такова дело без стопанин не може.





































