Мая Борисова Вапцарова, киньорежисьорка, поетеса и прозаик, е родена на в град Банско. Племенница е на големия български поет Никола Вапцаров. Завършила е кинорежисура в класа на Мак Карой и Сабо Ищван в Будапеща. Носител е на орден „Св. Св. Кирил и Методий” І степен. Авторка е на няколко книги и на повече от 100 документални и игрални филми, някои от които са посветени на нейния близък сродник-поет, като „Ти помниш ли”. Дебютът й в киното е посрещнат с много голям интерес на международния екран и печели „Златен дукат” на кинофестивала в Манхайм. Носител на наградата на СБП за проза за романа си „Просяци” (2014)
Върни ми Господи, човека
Дори да е стар, уморен, побелял
Върни ми го онзи, който е създавал
И навярно, със дух е живял.
Залети сме с логаритмувана помия
Изражда се нашия век
Препускаме зомбирани
Крещиме:
Животът стана лек,
Животът е по – лек.
И върху пори на земята
Растеме като паразити
Очакваме, робот железен да ни вразуми
Прости човечество, в заблуда сме
Не търсим робството духовното да замени.
Върни ми Господи човека
Що смисъл влага в далечната мечта
Що песента запява щом поиска
Що знае що е свобода.
***
Джобовете и парата
Дълбоките джобове ни командват
Затуй сме войствени и зли
Въртиме мозъка си уж в правилна посока
А той ни се озъбва от всички страни.
На джоба рейтинга е недостъпен
Усилено морал и етика руши
докато в дълбокото ни тикне
И срути светлите мечти
Парата стана слънце, даже Господ
Чертае бъдещето ни дори
За гърлото ни стиска все по силно
И губим всеки ден от свойте добрини.
Дали човечеството някога ще се опомни
Във време се обръща нашата душа
А да се борим, дали си струва
Парата днес само с живот се купува.
***
Земята ни гледа
Улисани в житейското безумие
Над нас се бавно Космосът руши.
Като шрапнели се изстрелват
астероидите
И черни облаци ни задушават призори.
Света ни се затлачва от лъжи
Настъпва планетарен глад
Изчезват пътищата между хората
Пропадаме в нечовешки ад.
А може би срамът ще ни залее
Земятя гледа и мълчи
Върти кълбо, в което огън тлее
Надежда някаква гори
Това е пътят, бъдещето в него зрее…
