Българо-немска театрална продукция на „36 маймуни“ София с TART PRODUKTION (Щутгарт) Fitz (Щутгарт) и TNL (Люксембург).
Режисура: Бернхард Ойстершулте, текст Гергана Димитрова и Здрава Каменова Регионален център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“
Събитията, които предлага Центърът за съвременни изкуства „Топлоцентрала“, дават възможност човек да излезе извън границите на родното, да се срещна с театрални формати и идейни проекти, които вълнуват творците в европейски мащаб. Цяло щастие е, че се сдобихме с такова пространство, което предоставя възможност да развиваме възприятията си и усвояваме нови възможности за общуване с изкуството. Да опознаваме съвременните тенденции в областта на театралните изследвания, за да можем да наместим представите си за смисъл и качество и по отношение на нашия театрален продукт.
В „37 клечки кибрит“, както и в останалите текстове, които пишат заедно Гергана Димитрова и Здрава Каменова, няма нищо случайно. Както в „Добре дошли в България“ или „Дом за овце и сънища“-фокусът е винаги върху силна и важна тема, форматът е ярък неконвенционален, използват се неочаквани подходи и средства, а резултатът силно въздействащ. Търси се и се намира нов език, който да сближи проблема със съвременния зрител, да се направи комуникативна и болезнената за възприемане тема.
Гергана е немски възпитаник и този вид концептуален театър, който ангажира вниманието и провокира отношение към съвременни проблеми, експериментирайки с театрални форми и изразни средства, използвайки културни и исторически препратки, които разширяват границите на разбирането, ѝ е позната. Работила е и друг път с Бернхард Ойстершулте.
В случая самото заглавие „37 клечки кибрит“ подсказва темата, препращайки ни към Малката кибритопродавачка на Андерсен. Темата за социалното неравенство в съвременен вариант.
Българката Елена е болногледачка в Германия. Оставила е собствения си болен баща, капризна тийнейджърка и взискателна майка, които непрекъснато искат още и още пари от нея и работи, за да ги издържа. За 17 път Агенцията я праща на поредния обект, където условията са добри и като начало всичко изглежда наред. Бюрократичната система я е оценила като надеждна, семейството е любезно, има нужда от нейната помощ. Постепенно обаче възникват недоразумения и конфликти, които разкриват истинското лице на вкоренените съсловни предразсъдъци. Сюжетът тръгва в криминална посока, но има още един пласт, който разширява асоциативното възприятие. Една скъпа картина виси на стената, пред която когато обгрижваният болен застане, бива озарен от светлина.Тук асоциативните препратки са много. Самият старец, който не е актьор, а великолепна кукла движена от актриса, е сякаш полумъртвото тяло на Стара Европа. И като че ли единствено изкуството го държи жив. А картината на сцената е осветено празно платно в рамка, което би трябвало да изобразява реката на Хадес, която води в света на мъртвите. През целия спектакъл Елена се опитва да отгатне коя обаче от петте реки на древногръцкия бог на Смъртта е тази река, дали е Лета, реката на забравата, дали Стикс, тази, на омразата или на Ахерон, тази на болката, дали Кокит, реката на плача, или Пирифлегетон, огнената река на наказанието, но и реката на пречистването и прераждането…
Клечките кибрит горят една след друга, огънят се запалва…цената трябва да се плати.
Снежина Петрова с дълбока прониккновеност разкрива всички нюанси на обреченост на ситуацията, в която се намира. Напуснала е собственото си семейство за да гледа чужд умиращ старец в свят, който я презира, докато нейното семейство харчи парите ѝ но също я презира заради работата, която върши и дори я обявява за мъртва. Трябва да кажем, че двете авторки са провели поредица интервюта с болногледачи и хора от агенции, за изграждането на този образ.
В изпълнението си актрисата прескача от традиционно психологическия театрален език в експериментално-образния. Талантлив партньор в това отношение ѝ е Нейтън Купър, чието рамково изпълнение вкарва сюжета в една втора реалност, придавайки абсурден фокус към темата, с което я прави някак си по- възможна за осмисляне и възприятие. Купър интерпретира както бездушната любезност на европейския чиновник, която бързо преминава в назидателност и подозрителност, така и с изключителна пластика се превъплъщава в образа на папагал, който добавя гротесков коментар към случващото се. В съвместните игрови и музикални изпълнения със Снежина Петрова има много ирония и самоирония.
Представлението се играе на български, немски и английски език със субтитри на български език. Екипът му е международен. С участието на Снежина Петрова, Мануела Саркисян, Вероник Кинен/Невена Калудова, Нейтън Купър.
Куклата в човешки размер е изработена от Антие Тьопфер – германска артистка в областта на обектния, визуален и куклен театър. Тя е обучила актьорите как да взаимодействат и работят с нея.
През 2023 г. „37 клечки кибрит“ ще се играе няколко пъти в Щутгарт и Люксембург
За част от екипа на представлението това е поредна театрална среща, тъй като някои от тях се познават от номинираната за драматургичен Икар копродукция между „36 маймуни“ и TARTproduktion „Пепеляшки ООД“.
Бернхард Ойстершулте е поставял в София и „Хамлет машина“ на Хайнер Мюлер във Военния театър и „Фауст II“ в „Сфумато“.
Сценография Бернхард Ойстершулте, Драматургия Гергана Димитрова, Музика Юлиан Стоичков, Кукла Антие Тьопфер
Асистент режисьор Карина Илиева Асистент сценография Таня Неделчева Превод Александър Зицман – немски Александър Гюровски – английски
снимки: „36 маймуни“ Facebook
