Издателска къща „Колибри“ предлага да освежим пролетното си четене с нови творби на безспорни имена от световната литература.
„Безсмъртната смърт“ – дългоочакваната трета, последна част от поредицата „Земното минало“ на Лиу Цъсин, третирана и от публиката, и от критиката като грандиозно научнофантастично творение. Преводът от китайски е дело на Стефан Русинов. Дизайнът на корицата е на Виктория Стайкова.
„Безсмъртната смърт“ доразгръща лъкатушната история на човечеството след избухването на трителната криза. Във все по-сложното състезание на политики и технологии съдбата на земната цивилизация отново попада в неочаквани ръце – този път в центъра на събитията е Чън Син, специалистка по космически двигатели и непоправима идеалистка, чиито решения определят успехите и паденията на човечеството в продължение на стотици, милиони години. Със своя инженерен подход към литературата Лиу Цъсин предлага убедително страховита визия за бъдещето, базирана на някои от най-интересните астрофизични хипотези на нашето хилядолетие и подплатена с нова порция грандиозни и зловещи идеи за вселенското и човешкото състояние. Криза след криза и поврат след поврат всяка сцена в романа повдига въпроса: какво е най-лошото, което може да се случи, и кои са цивилизационните ценности, необходими на човечеството, за да оцелее в тъмната гора на Вселената?
Китайският писател фантаст Лиу Цъсин (р. 1963 г.) израства във времената на Културната революция, описвани от мнозина негови съвременници като „епоха без книги“, завършва хидроинженерство и работи по специалността си, преди да започне да пише през осемдесетте години на миналия век, повлиян от твърдата научна фантастика на Артър Кларк, но и от реализма на Лев Толстой. Рекордьор по получени награди „Галактика“, които отбелязват най-доброто в китайската фантастика, той придобива световна известност през 2015 г., когато става първият азиатски лауреат на „Хюго“, най-престижната награда за научнофантастична литература, присъдена му за първата част от трилогията „Земното минало“ – „Трите тела“. През 2018 г. е удостоен с наградата „Артър Кларк“ за въображение в служба на обществото, която от основаването си през 2012 г. е връчвана на писателите Урсула Ле Гуин, Лари Нивън, Маргарет Атууд, Ким Стенли Робинсън и Джордж Мартин.
„Първо лице, единствено число“ Харуки Мураками
В „Първо лице единствено число” (превод: Надежда Розова) героят на Мураками, човек на средна възраст, се връща към своите младежки увлечения, преживявания и спомени. От страниците звучи музика – джаз, класика, поп – и отмерва ритъма на сюрреалистичните срещи и разговори между хора, животни и въображаеми същества, разтварят се неподозирани гънки на времето и пространството, грозното става красиво, а зад красивото се таи неочаквана грозота, съзнанието предизвиква и разширява пределите на видимия свят. Спомени, спомени, а сякаш точно онова, което се изплъзва от спомена, ни преследва най-дълго… Стегнатата, остроумна и магична проза на осемте разказа е едновременно философска и загадъчна, трогателна и забавна, с тон на интимно признание, почти мемоарна – неизменно поднесена от първо лице – и завършва с типичния за Мураками неочакван обрат.
Харуки Мураками е съвършеният посланик на Япония – книгите му са литературни събития за Америка и Европа и се продават в милионни тиражи. Той е носител на няколко световни литературни награди, изтъкнат преводач и „маниак” на тема джаз. Последното навярно обяснява ониризма и полифоничната красота на произведенията му. „Гардиън“ определя автора на „Спутник, моя любов“, „Норвежка гора“ и „Кафка на плажа” като един от най-авторитетните представители на постмодернизма. Сборници с разкази като „Мъже без жени” и „Изчезването на слона” са свидетелство, че талантът му вирее в различни жанрове. След мистериозното „Преследване на дива овца“ неотдавна „Колибри“ преиздаде романите „На юг от границата, на запад от слънцето“, „Танцувай, танцувай, танцувай“ и „Страна на чудесата за непукисти и краят на света” – главозамайваща комбинация от разюздано въображение, киберпънк и алегория. Настоящият сборник е покана към българския читател да се довери за пореден път на непредсказуемото, но все така убедително въображение на Харуки Мураками.
Още един познат и търсен автор– Алберто Анджела се завръща в българските книжарници със заглавието „Клеопатра. Царицата, която предизвика Рим и покори вечността“ (превод: Толя Радева, 488 стр., цена: 26 лв.). Възхитителната корица е дело на Стефан Касъров.
Преди повече от 2000 години, в сурови времена на мъжко господство, една млада жена успява да се наложи като фактор на античната геополитическа сцена. Коя е Клеопатра и как го постига?
Тази книга се фокусира именно върху един ключов преход в историята. В частност върху четиринайсет години, от март 44 г. пр. Xр. до август 30 г. пр. Xр. Разказът започва с шест големи имена, свързани с властта – Цезар, Касий, Брут, Марк Антоний, Октавиан и Клеопатра, – а накрая остава само едно, Октавиан. Точно той, вече без съперници, ще има после времето и мъдростта да положи основите на една от най-великите империи на всички времена – Римската. Въпросът е: колко важна е била ролята на Клеопатра, за да се открие пътят на този процес и косвено да се даде възможност на Октавиан да остане еднолично на власт? Много, както ще видите. Защото Клеопатра е не само пленителна жена и царица с голям потенциал в управлението на властта, а и невероятен „катализатор“ на историята. Египетската царица, покорила двама от най-славните мъже на своята епоха, далеч не се вмества в опростителския шаблон на красива и пагубна прелъстителка. С таланта си на държавник и стратег, с дързостта и решимостта си, със своята култура и ерудиция и с тайните си оръжия на неустоимо омайна жена тя съумява да изведе страната си от изтощителните вътрешни борби към експанзия и разцвет.
Алберто Анджела (р. 1962 г.) е италиански археолог, антрополог, журналист, документалист и блестящ популяризатор. От дете обикаля света с баща си, известния телевизионен журналист Пиеро Анджела, научава няколко европейски езика и придобива огромна космополитна култура. Автор е – съвместно с баща си и самостоятелно – на десетина научнопопулярни труда, сътрудничи на вестниците „Ла Стампа“, „Айроне“, „Епока“, води предаването „Одисей“ по италианската телевизия RAI. Стилът на Анджела примирява три жанра: археологическата монография (заради съдържанието), популярното четиво (заради стила) и романа заради живописно пресъздадените нрави и усета за духа и атмосферата в древния свят. В един преломен момент в древността фигурата на Клеопатра, съизмерима с тази на Елизабет І в Англия, се превръща в „катализатор” на историята и оказва неизмеримо влияние на събитията, предопределили бъдещето на западния свят и дори нашия живот днес. Ето защо авторът на „Един ден в Древен Рим“ и „Трите дни на Помпей“ й посвещава поредната си увлекателна книга.
„Изобретяване на самотата“ Пол Остър
„Един ден има живот… и тогава изведнъж се случва смърт.“ Така започва „Изобретяване на самотата“, книга, събрала най-личните прозрения на Пол Остър върху отношенията баща – син. От 8 април на български език в превод на Иглика Василева!
Първата част на „Изобретяване на самотата“ (232 стр., цена: 18 лв.) разкрива чувствата и спомените на Остър след смъртта на баща му, един саможив, откъснат от семейството, резервиран и студен човек. „Като всичко останало в живота му, той виждаше и мен единствено през мъглата на собствената си самота“. Но когато получава съобщение за смъртта му, авторът прави неочаквано признание: „Знаех, че трябва да напиша нещо за баща ми и че ако не действам бързо, целият му живот ще изчезне заедно с него“. Под напора на желанието да „спаси“ живота на баща си, Остър оставя изникналата върволица от спомени за забравени, доста странни, дори неприятни преживявания да превземе страниците на тази вълнуваща книга. Във втората част гледната точка се отмества от личността на Остър като син към неговата роля като баща. Чрез мозайка от образи, съвпадения и асоциации той споделя размисли върху раздялата със сина си, върху умиращия си дядо, но най-вече върху самотната природа на писателското творчество.
Пол Остър е сред най-уважаваните и интригуващи имена на съвременния роман. За последните три десетилетия американският писател е белязал безвъзвратно върховете на постмодерната литература в нейния едновременно смущаващо интелектуален, но и дълбоко човешки триумф. След като „изобретява самотата” с първото си литературно произведение, Остър създава прочутата „Нюйоркска трилогия” – три своеобразни детективски истории за тънката граница между лудостта и нормалността, между целостта на една идентичност и нейната разруха. Романи като „Музика на случайността“, „Книга на илюзиите“, „Тимбукту” и „Левиатан” маркират неуморното търсене по магистралите на най-опасната спирала, която има само една посока – към сърцевината на човешкото. През 2018 г. „Колибри“ издаде „4 3 2 1” – монументална творба, определена от критиката като „изумителен шедьовър” и „най-внушителния, удовлетворителен, ярък и сърцераздирателен роман” на големия американски романист.
И един български автор недостатъчно познат и изучаван години наред поради идеологически съображения, Светослав Минков. Сборник с разкази.
Една от най-бляскавите фигури в следвоенния български модернизъм.
Изданието представя всички периоди от неговото развитие като белетрист. Съставител и автор на предговора е Владимир Полеганов. Дизайнът на корицата е дело на художника Кирил Златков.
Сборникът „Разкази“ (456 стр., цена: 30 лв., твърди корици) проследява еволюцията на Светослав Минков като писател, трансформацията на образите и идеите в неговите произведения, неповторимия начин, по който се опитва да прочете света, белязан от технологични промени, научни пробиви и политически сътресения. Изданието обхваща диаболични разкази от по-ранните му сборници „Синята хризантема“, „Часовник“, „Огнената птица“, „Игра на сенките“ и „Къщата при последния фенер“; всички разкази от представителните му сборници „Автомати“, „Дамата с рентгеновите очи“ и „Разкази в таралежова кожа“, както и творби, издавани през 50-те и 60-те години.
Светослав Минков (1902–1966) е изключително ерудиран белетрист и преводач, една от най-ярките фигури в следвоенния български модернизъм. Определян като „разказвач на модерните времена“ и „баща на родната фантастика“, той създава творби, които са в авангарда на българската градска проза. Майстор на фантастичния разказ, на гротеската, на изтънчената сатира, Светослав Минков е един от първите български писатели, които долавят заплахата за модерния човек от прекомерното машинизиране и стандартизиране на съвременния свят. Произведенията му – универсални и космополитни, са преведени на над 15 езика.
Информация, предоставена от ик „Колибри“
