РИСУВАНЕТО КАТО СПАСЕНИЕ  “ОТ ХАОСА”

0
467

изложба-дебют на Кирил Аврамов в галерия “Нюанс”
5ти- 19ти юни

Кирил Аврамов е роден на 10 февруари 1944 година.Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бил е администратор в сферата на културата, началник на кабинета на Людмила Живкова, секретар на президента Георги Първанов,член на СБП, издал е пет стихосбирки. На 74 години  дебютира като художник. Да изложи платната си го провокира Светлин Русев, който обаче не успява да открие изложбата. Самият Кирил Аврамов разказва  как със Светлин се чули да 24-ти май, да се уговорят за аранжирането на картините, но Съдбата се намесва и ден по-късно, Светлин Русев го няма., Вероятно, обаче, духът и вкусът на Светлин витаят и допринасят  по някакъв начин за неповторимата  атмосфера в галерия „Нюанс“. Едно изобилие от багри, светлина, наситени емоции и изящни  намигвания към скритата същност на човека.

Кирил Аврамов:-Рисувах и като ученик, споделя Кирил Аврамов. Но тогава не съм гледал сериозно на тези свои занимания. Повече ме увличаше поезията. , публикувах в „Средношколско знаме“ „Родна реч“, занимавах се с журналистика. Не че съм преставал, но по- сериозно и системно взех да се занимавал след 70 години, като се пенсионирах и се захванах тия четири години с  картините които виждате.Те са плод на този период от време и са в една стилистика, която може би си успях да си оформя  и  това стана някак си по вътрешна необходимост. Нито за самоизява нито от някаква друга потребност. Отвътре сякаш нещо непрекъснато напираше, напираше и трябваше да излезе нанякъде. При писането е било така, но на определени периоди, а при рисуването сякаш изведнъж се отприщи.

 – Всъщност словото или рисунъка спасяват от хаоса повече?
-Мисля, че и едното и другото. Те са са едни важни подводни камъни, на които човек може да стъпи за да върви по водата. Не ги противопоставям. Не ги сравнявам. Вяко си има своята същност и достойнство.

-Но спасяват ли от хаоса думите и багрите?
– Най-малкото  това е един от пътищата, за спасението от хаоса. Да вземем живописта. Като почнеш да рисуваш, тръгваш от цветовете, тръграш от материала и почваш да изграждаш. Постепенно този хаос го организираш във форми, цветове.. Накрая, при мене поне, идва идеята. Едно е да почнеш да рисуваш с една идея предварително, друго е, да почнеш от хаоса и да не знаеш накъде вървиш. Тръгвам от стректурата, почвам да я изграждам , в съвсем друга посока ме отнася самият процес на работата. Потокът  на съзнанието ме бута насам-натам-от единия край на картината до другия, там, където на края идват рамките..


„Човекът с птицата“                              „Розови мисли“

– Казвате от хаоса се създават, но картините  ви имат емблематични имена, те сякаш носят някакво послание, имат някаква история?
 – Те ми я разказват в процеса на работата и това става както ви казвам както ме влачи потока на съзнанието. Като спра накрая решавайки, че нещо е свършило, дръпна се и погледна какво се е получило, тогава идват заглавията, които разкриват същността, като че ли ми казват, че „е, това е“, същността на нещата. А тя, картината, не свършва до рамката. Тя започва да живее.   Историята, трябва да продължи нататък. Ако не заживее извън рамката, не си постигнал, което е трябвало.
Според мен оттам идва спасението. Не  бях го изпитвал това чувство, то е едно много особено чувство. След откриването на изложбата и след като виждам добри отзиви, хора, на които вярвам, и не само вярвам – самите те са големи художници и изкуствоведи, хубаво е да чуеш, че си успял, намерил си пътя да излезеш от хаоса с помощта на изкуството.

Какво всъщност, за вас е хаосът? Нещо негативно, или напротив, възможност за раждане, за създаване?
-Хаосът в никакъв случай не е негативен, защото цялото ни съществуване се дължи на хаоса. Като вземем тая свръх малка точица, от която се ражда големият взрив и този хаос от частици, който избухва в Космоса, който обаче  в своето двежение започва да се организира. Поавява се се материята на която сме плод и ние, така че дори да вземем в чисто земен план-планетата Земя, и самият живот, който е също организирана материя и се е появил във водата . Тука имам една картина „Водата“, която за мен е важна точно от тази философска гледна точка –раждането, което тръгва от водата. Така че, хаосът е много позитивен.


– Носят ли някакво социално послание картините  за хаоса в обществото?
 -Без да съм се стремил целенасочено, би трябвало да носят. Защото смятам, че дори няколко човека да се замислят, не непременно да харесат, а да са предизвикани да се замислят, било над заглавието, било над това, което е изобразено –светът в рамката, това вече е бих казал е, крачка в посока на преодоляване на духовната нищета, която ни залива , в която потъваме. Това е социалното. Не можем да искаме от изкуството по някакъв директен начин да преобрази нещата, или да направи живота ни по-красив, или по-спокоен, Същтността е друга- по някакъв начин да ес докосне душата на човека. Да се сетим, че не  сме само материални същества, а имаме и души, че втората ни същност е духовната ни същност. С това се различаваме от животинския свят.

В прекалено рационалния прагматичен  свят, в който живеем, не е ли сведена културата ни до едно консуматорско отношение, не е ли затънала в едни плитчини, от които духовните хоризонти само се мержелеят?
-И засядаме в тези плитчини, много ме тормози и мен.  Екзестенциалното като че взема връх, стремим се да задоволим тия си потребности , но  няма нужда да цитираме библията, че само с хляб не се живее.
Ние сложихме в задния двор културата. За изкуството да не говорим то сякаш е излишен лукс в нашия живот, след като не можем да задоволим материалните си потребности, но не може пазарният принцип да бъде всевалиден в сферата на изкуството. Общество и държава са длъжници на хората, които се занимават с духовен труд. Да вземем художниците. Защото трябва да преживява, той гледа да нарисува нещо, което ще му го купят. Той не мисли, за това, което напира в него и иска да го изрази свободно.Аз не мисля за това, не рисувам, за да продавам, аз съм се освободил.  А рисуването дава свобода то спасява от хаоса.

“Кирил Аврамов винаги е бил една загадка за мен. Зад общественото му присъствие, прu всичките временни и трайни дейности, трудно би могло да се допусне, че  е пoem c нежна и ранима душевност, със своя поетична територия, изстрадана в хаоса, в който живяхме и живеем. И ако все пак поетът беше познат с някои ранни публикации – живописецът беше истинска изненада. Кирил Аврамов не е нито първият и едва лu ще бъде и последният пoeт, изкушен от магията на цвета. Като изключим пopmpeтuтe на близки u приятели, при които приликата и характера го задължават към едно по-дисциплинирано изпълнение — свободните му композиции са остро експресивни, автентични и като чувствителност, и като изпълнение, и в определена степен натоварени с философско-гротескна символика. И ако приглушената тъга в поезията е родена в  житейския хаос, разочарование и илюзии – то живата живописна материя е като свободен вик в пространство, изпълнено с ирония и сарказъм.“Светлин Русев

Коментари

comments